Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
373 755 резултата
Все още пáри, по кожата трепти,
вибрира слънчевият лъч последен.
Заспива леко закъснял и с него
въздъхва лятото, и с меланхолия изчезва.
На плажните чадъри се затварят ...
  760 
Под небеса лунни,
под звезди безброй,
аз виждам очите ти чудни,
що спасяват ме от зной.
Свърши горещият ден, ...
  922 
Лятото сутрин
целува морето
усмихнато слънце
с лъчите гори
художник захласнат ...
  664  10  29 
Септемврийският хлад не носеше нищо друго освен чувство на самотност, а вятърът разпиляваше мислите ми като калинки и объркваше душата ми...
Поглеждам се в огледалото и не мога да разпозная образа, който стои насреща, и ме гледа втренчено (много е възможно отражението също да не ме е разпознало).
Пъ ...
  576 
Влизам в кол- центъра.
Около първия кол се е овъртяла сластна операторка от Русе, приема повиквания и си върти шайбата наляво- надясно. На съседния мулатка от Ахелой така се е усукала около оръдието си на труд, че прилича на логото на аптека. Поръчвам й два блистера възбуда, пъхвам 20 лева под гишет ...
  717 
Дойде поетът отдалеко
в града бетонен. Беше пролет.
И с лирата си звънка леко
запя за обич, вяра, полет.
Не спираше най- откровено ...
  1178 
Как и защо измерваме любовта?
Каква е мярката и мерната единица?
На килограм ли се измерва душа?
На метър ли сърдечната искрица?
На куб, или на квадрат, ...
  475 
Като пролетен дъжд
Като пъстър листопад
Като весел, пухкав сняг
Като дъх на море
То, спокойствието ...
  1416 
Любовните ти сокове ме подлудяват,
когато стичат се по моето лице.
Да те обладавам те ме вдъхновяват -
Езикът ми е галещо перце,
което със зърната ти играе, ...
  1801 
И ето го – преполовен септември
с лъчите гали детските лица.
На земните ни дни безценни перли,
изгрели като хиляди слънца.
Училището ги зове отново ...
  351 
светът на птиците е невероятен
и оная бяла лястовичка на върха
в която се превръщаш необятно
щом слънцето помилва ти гърба
безмълвно времето е спряло ...
  400 
Рано Баба Меца стана
и да шета се захвана
Взе метлата и измете,
къщичката и да свети.
После хапна две-три круши, ...
  612 
Трети паднали сред тръните,
били заглушени от тях и не дали плод.
из "Притча за сеяча"
По-ниска съм от всяко суеверие.
По-слаба съм и от греховна плът. ...
  302 
Българийо, светице и вдовице!
Лежаха по оврази свидни кости.
Плющяха вред османските камшици.
Животът ти - неволи, скръб и пости.
Чедата ти - юнаци с дивна сила - ...
  1098 
Домашните котки са едни облагодетелствани четириноги. Получават грижи, подслон, храна, една дузина поклонници и са обичани от всички, защото са красиви, а са красиви, защото са „гледани“, както казваме. Дори и котето да е било мърляво и бездомно в момента, в който влиза в един любящ дом, става преоб ...
  1296 
Отдавна утробата ми напуснахте,
завинаги се приютихте в душата ми,
сърцата си в сърцето ми закътахте,
свързани неотлъчно със съдбата ми.
По слънчеви и лунни пътеки скитах, ...
  251 
На мъничката гара
никой не ме чака
една камбанка стара
бълнува срещи в мрака
Все още си далече ...
  2630 
  2141 
  781 
Беше изминал половин час, когато дрезгавия смях на възрастния насече въздуха. Той се смееше, но на другите двама им прозвуча като смях, пресипващ в плач.
- Ей, ей, мъжки, – хвана го за врата, тънкия гласец, на име Марто – дай по-ведро, а? Не си сам. Нали, Саша?
Руснакът усети потупване по гърба и пр ...
  694 
Аз съм вече есенна!
Все още топла -
като жарава на която
в детството баба печеше картофи.
Лозето посадено в моята младост - ...
  1186 
1.
Инспектор Дамян Френцов шофираше и се наслаждаваше на живописната гледка край пътя.
Спомените от детството му неизменно бяха свързани с летните ваканции при баба му и дядо му в Лилково. Завинаги в съзнанието му бяха слънчевите, безгрижни дни, игрите до късно вечерта, ароматът на бабините гозби.
П ...
  721 
Тази обява привлече вниманието му. Близка му беше, вчера я пусна.
Остави лулата. За миг се загледа как димът очертава кълбове. Красиво.
Стана и се обади.
Разговорът беше дълъг.
Когато се върна, лулата я нямаше. ...
  650 
Заета съм, нямам секунда...
Закъсняла съм вече години
да тичам по безкрайна поляна и да лепя руини.
Нямам секунда любими,
някой друг ден ще те слушам, ...
  559 
***
Като бързи пътници
се качваме във влаковете бързи
на годините.
И все забравяме в купето
среща есенна, книга недочетена, ...
  1217 
Аеродрумът на сърцето ми
не искаше да знае
защо идваш непредвидено.
Той пазеше място
за друг кораб , ...
  528  14 
В резултат на разразилото се подводно течение две пластмасови шишета се сблъскали на дъното на океана. Едното било синьо на цвят, а другото зелено.
- Знаеш ли, че изглеждаш страхотно. Приличаш на красива морска риба. – казало синьото шише.
- Наистина ли? А какво е риба? – отвърнало зеленото.
- Ами т ...
  853  12 
Вчера на 29-ти ноември се случи така, че докато се прибирах, след като бях изпратил приятелите си до спирката и след като бях се забавил за последни две, три сладки приказки, заварих две патрулки и линейка пред входа където живеех.
Мигновенно двама полицаи ме попитаха дали живея тук. След като потвъ ...
  626 
Ние с теб не признахме тъгата за дълго.
Вдига тост есента само с нежни розета.
Наметни ме с листа, а къпината в ъгъла
ще ни смигне подканящо с черни очета.
След трънливия път в хоризонта си слънцето ...
  611  17 
(На моето прекрасно слънце с много любов )
Очите ти блестящи ще погледна,
до теб случйно ще приседна
и в някой див, незнаен час
ще те целуна тихо аз! ...
  1131 
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА
ТАНО ВЕРЕЛ СЕ БЕЗПОКОИ
- А принцеса Еми? – попита Тано. Арно току-що му бе докладвал за действията от последните два часа на всички благородници и служители в двореца. Тано се интересуваше конкретно от Еми, защото бе научил, че вчера след разговора им и е ходила до Божия униве ...
  884 
Родих се мъничка и крехка,
пъпка с надежда за живот.
Поливана от майчина закрила,
прегръдка нежна и любов.
Разцъфнала във детските си песни, ...
  443 
Щом взор отправя аз към теб
в мен грейва нежно зарево...
А ти стоиш - същински Феб
и питам се - сега какво...
Но с порив плах пристъпвам аз, ...
  638  12 
  1640 
Първи ден десантен ни приключи,
напускаха си палатките войските.
На оръжие всяко приклада се заключи,
палатките за сигурност напускат,
чакайки за втори ден тълпите. ...
  1229 
Совата имаше две очи. Две големи, изпъкнали, искрящи очи. Когато се загледаш в тях, сякаш отваряш тунел, по който й отдаваш лъжите си. И се чувстваш уязвим. Защото совата знае всичко.
До сутринта, в която совата беше останяла сляпа. Коварен и опасен беше дяволът у всеки, но непозната беше на нашия г ...
  1295 
Не че всичко, което облече
във живота ú беше по мярка,
не че знаеше в него мъжете,
как обичат я … много ли, малко!
Но харесваше да я прегръщат, ...
  672 
Заложих сляпо аз на любовта
за да получа щастие в награда.
Но колко е наивна младостта
и колко без вина, и опит страда.
В действителност съдбата, без пощада, ...
  505 
Едно дете, останало сирак,
пропито с недоверие в света,
в душата си с отдавна паднал мрак,
отчаяно навело бе глава.
Едно дете, самотно като цвете, ...
  821  11 
- Княгиня Евдокия сестрата на Цар Борис III болна била от епилепсия. Нещо като моето требе да е. Па то Царят и един Учител на име Дънов били близки. Тоз’ последния па бил водач на некакво си братство.
- Бялото братство – знам за него. Че какво?
- Точно той обадил на Царя за туй место тук. И още му р ...
  1124 
Предложения
: ??:??