Съществува небето.
В онзи ден го познах-
на тази земя,
във всяка галактика,
и всяка вселена, ...

Морето е палитрата, а мачтите - стативи,
рисува залез ален по небето, със замах.
Рисува слънчогледите. А август си отива.
Тъга раздра на лентички, безгрижен детски смях.
И върза с тях кобилките, вълните, тъй игриви. ...

Лаура Паузини - Няма...
-----------------------------------------------------------------------------------------------
Autori: Arcangelo Valsiglio, Federico Cavalli & Pietro Cremonesi
---------------------------------------------------------------------------------------------------
Автори: Аркандж ...

Няколко питанки, стигнали дъното,
незабелязани, смътно изплуват.
Времето истини, влачейки пънове,
с клони орязани, бясно ловува.
Жарят въпросите, парещи въглени, ...

Помниш ли, не беше вчера,
а днес ухае на тъга?
Имаше ме, още съм
на прага.
Вратата ми проскърцва ...

Светло утро, мили!
Хубав, слънчев ден!
Бог да дава сили!
Бодрост, здраве, и от мен!
Мирно утро, хора! ...

Как искам да подишам тишина,
в тая ароматна, късна вечер,
приседнала под някоя звезда,
да слушам на щуреца песента.
На верандата до мене да гориш, ...

Останала шепичка вятър
и костилки от вишни
на дъното на земята.
Всички са си отишли.
Дебне дяволче в думите ...

Облегнѝ се на моето рамо...
Оставѝ се да бъдеш принцеса.
Забравѝ самотата... Te amo!
Ще родим красота зад завеси.
Ще творим в тишината кокетна. ...

Пробуждане
Събуди се от някакъв шум, остро изскърцване на врата или нещо като стар дъсчен под. Трябваше още само миг, докато смазващата мисъл вля адска жега във вените ѝ, пълзяща стремглаво нагоре по врата към върха на главата. Ето, че кошмарът отново оживяваше. Видя се на същия този диван, където с ...

Прелюдия към нещо твърде лично
и стих с поанта - падаща звезда.
Вървиш към мен, следите ми откриваш,
оковите не са проблем за лудостта.
Мълчи кръвта, забързана да блъска, ...

В приспивна люлка ме люлеят
топлите и нежни чувства.
Вятърът и душата вече пеят,
вълшебство не отсъства.
Забравям всяка дума и лъжа, ...

Перонът е пуст.
Като душата ми…
Мрак,
нощ,
новото утро далеч. ...

Не на всеки се случва да намери това,
което се търси в любовта
аз търся безкрайно любов до зори
но срещам безкрайно нечестни очи
и пак се замислям за това може би ...

Влачат се, като вериги по плътта ми
миговете на живота пропиляни,
жадно се опиват от кръвта ми,
белези оставят... няма рани...
Търся истини, но със въпроси смешни, ...

Едва ли онзи с лампата е същият сейджукски султан Алайдин Кейкубат, който е основал Алания. А може би и той, като приказния си съименник, е потъркал някакъв вълшебен предмет, за да се озове тук, на този полуостров с най-горещия климат в Турция, в подножието на Таврическите планини, които слизат към ...

Не го намирам в късното ми лято,
когато пеперудите заспиват,
но пак съм жадна, вече е посято,
ожънато, раздадено, изпито.
Надничам крадешком зад скъсан облак: ...

Любовта ни е кораб с раздрани платна,
който се лута безцелен, безпътен,
някъде ще стигне ли до сутринта
щом вятър за него няма попътен?
Бурята първа в открито море ...

Сам вървеше крачка зад Елизабет, така че да може както да наблюдава нея, така и да държи под око всичко около тях, докато Чарлс размахваше ръце и показваше тази или онази сграда. С приповдигнато весел глас мошеникът посочваше резиденцията на някой благородник или голям търговец, или пък на онзи магь ...

Когато навестяваш моя свят
с лъчите си, разцъфва всеки цвят.
Ухание от все сърце даряваш
на дните ми. Повярвай, съживяваш
красотата. Ти си благодат. ...

Енциклопеда се клатушкаше по хълма. По черупкообразния му гръб пробягваха звездни отблясъци. Изтежко пристъпи към тях, застана до колата и завинти коренчето си в земята, за да се навечеря.
Клифърд Саймък, „Човекоядци“
Остров Кефалония, Свят Делта, 16-ти век
– Тай, ти ли си това? Къде ме носиш? – Джи ...

Момин проход — и
чудат — и прелестен — и
богоблагодат

Брилянтин
Ръцете му... познаваха смъртта. Беше я виждал не веднъж. Усещаше хладният ѝ дъх ... някъде дълбоко знаеше, че му се присмива. Тази битка изтръгваше всичко човешко от него, изцеждаше целият му емоционален заряд, после го изсипваше отгоре му, но обезобразен и надъвкан, преследваше го в сънищ ...

Любовта ми е среща на огън и лед,
тя не пасва на мъж като теб...
Ти живееш днес за мига,
а от утре пак си с друга жена.
Припев: ...

Всеки получава, каквото заслужава!
Нищо по-прекрасно, мъгляво и неясно,
в живота не битува, без да съществува.
Земната история не е писал голия!
В природата човека единствен е зевзека. ...

Самотата обича добрите -
да ги кърми на сухата пазва.
Денем тя из вертепите скита,
нощем спомени чужди разказва.
Денонощно държи ги на мушка, ...

Дано тревата утре да я скрие
"И знам – щом съска есента у мен –
тревите са простили на косача."
В. Йотова „Сън от утрешния ден”
И тази прошка някак ме гневи... ...

Обичам морето – синьо, необятно,
Живо прегръщащо жадно брега.
Обичам го тихо, спокойно, пенливо
С плаващи по него слънчеви лъчи.
Обичам шумът на вълните ...

– Стигнахме. – каза Чарли, спирайки пред една невзрачна къща, на чиято врата почука.
Нямаше никакви табели или каквито и да е обозначителни знаци, че това е лечебница, но когато вратата се отвори, Елизабет разпозна топлите очи на жената, която й бе дала отварата. Флетчър й каза нещо, което я накара ...

Няма го оня зелен равналък. Пойните певци и щъркелите се събраха в един устрем на юг и Тракия, заслушана в тяхното прелитане все повече узряваше с цветовете на носталгичната си умисъл за плод.Идеше време за гроздобер, а нощите взеха да докарват хлад, бостаните бяха "баберкувани" и каруци с дини,пъпе ...

на брега на морето
е свободно и леко,
сякаш хвърчим.
тук не броим
онази двойка коне, ...