Гората изглеждаше притихнала, изтощена от парещия въздух. Беше непосилна жега. Язовирът я зовеше с тайнственият шепот на влюбен бог. Не можеше да му устои. Почувства слабост. Нали самата тя бе родена от морска пяна?! Потопи се в неговата прохладна прегръдка, усещайки нежността на водата. Капчиците з ...

Къщата стара
скърца с подпори –
ще проговори.
Ухан, Свят Делта, февруари 2020
В къщата с пауловниите, въпреки късния час, все още гореше светлина. ...

Слушай, да ти кажем, мойто положение:
в гърлото ме стяга тройно напрежение.
Гледам и не виждам... сто светулки кацат.
Бас! Половината са дошли от Враца!
Могат и летят си, никой не ги спира, ...

Краката ти са вечно на дистанция
и мястото е винаги заето...
А устните ти са с нюанс от Франция -
учителка си ти... на младите момчета...
Но само едно нещо ме смущава - ...

Подай ръка да хванеш по човешки,
че болката без възраст е, и без лице.
Животът нека мести своите пешки!
Щастливците да мислят,че винаги ще са добре.
Ти брой си щипките, просторите са дълги. ...

Прозорцът Луната позлатява
лъчи последни облаци съшиват.
Септември иззад хълма се задава,
пендари - от звездите му отиват.
Ухае вън на пушек и на дюли, ...

Омръзва ми от тебе и от мене си.
Понякога дотолкова - до лудост,
че нашата любовта е срамна ерес,
а всъщност е едно красиво чудо...
И без да искам правя заклинания ...

Поетът не излизаше от кръчмата,
в която съществуваше, чрез дим,
чрез думи и неизвървени пътища.
Причакваше го звяр неумолим
на прага ѝ. И не, не се страхуваше, ...

Държа да ти го кажа направо.
Така искам и да изглежда.
Сърцето ми се занимава предимно
с това да те обича.
Такъв е неговият занаят. ...

Две чаши пълни с август и една
чинийка с недокоснат мек септември.
Сърцата ни - прегърнали света,
а в погледите - време без резерви.
В градината от лято и море - ...

Той ме целуна по ресниците на очите. Тази сутрин се събудих с усещането за любов – толкова нежно и толкова истинско. Оная любов, за която пише само в романите – и то в най-хубавите! Не исках да отворя очи, за да не я загубя, за да живее в мене до края на живота ми. Но като всяко нещо и най-хубавите ...

Михаил и Евгения седяха един срещу друг както някога.Колко време мина оттогава?6-7 години може би..Той бе привлечен от тази жена неудържимо.Денят му не бе ден,нощта не бе нощ.Михаил не живееше.Той бавно,бавно изгаряше от любов по Евгения.Но…както често се случва в живота,тя не го желаеше.Без конкрет ...

Откакто този вирус се намести
мъжете ми отказват за вечеря.
За месец - два със биричката мезих
и всичко ми е тясно с.. пет размера.
Реших, че ми е време да си хвана ...

Пак отлиташ с крилете на ятото
полетяло към топлия юг –
в надпревара, боси със вятъра.
Знам, че скоро си тръгваш от тук.
Мое лято, там където отиваш, ...

Литнало лято
По ветровете споменът ти пращам
от лятото на влюбената нощ.
Иска ми се пак да я разказвам
на рамото на влюбен в мене мъж. ...

Прочетохте ми смъртната присъда.
Приписахте ми всички грехове.
И паднала дори в калта да бъда,
аз никога не съм на колене.
С какво сгреших? Дали, че съм обичала? ...

- Злато, Златице, защо дома не се вратиш? Нагиздила си златни
си коси со гердани жълтици, кат злата ябълка в градине си и
грейеш, месечинка ти йе кат огледало, що отражае твое мягко
сиянийе
- Не си се вращам дома, защо невеста змейова ке бида и си ...

4.
Започнах да идвам често и да я наблюдавам – живееше сама с това дете, което носеше името на старшината. „Съвпадение” – казах си и очите ми все в нея. Летните вечери я слушах как пее на сина си приспивни песни, а когато той заспеше, тя пускаше завесите и отиваше в друга стая – сипваше си чаша вино ...

Между дъските на бараката се процеждаше мъждива светлина. Размърда се. Време беше. Най-вероятно бе точно седем. Не разполагаше с часовник нито на стената, нито на ръката, а какво остава за модерните джаджи, които мало и голямо държеше под носовете си непрестанно. Беше сигурен във вътрешния си часовн ...

Надежда в ръцете на време
очаква дъжда от светулки,
оглежда се в облаци, снема
разплакани рокли на булки,
поема нагоре с мечтите... ...

Навярно ти е все едно,
че все пиян съм от любов.
Краката че преплитам морно,
че падам, и ставам, и пак съм готов
към теб да вървя, дори и да лазя. ...

С усмивка ще те пусна. Знам, че ти
отново ще се върнеш тук след време.
И ще разроши моите коси
гальовен вятър... A вълни солени
ще плискат във лицето ми прохлада... ...

Вървя по топлата трева
и мравките сега са потни...
Косачът вдигнал е ръка
да се почеше,
не работи. ...

Забравих си вече името.
с маска, шапка, очила -
а кажи, че съм жена!
Та значи, както в жегата съм си вървяла и уж все сенките дебнех, ама нали пропуснали на открито маските да са ни задължито, нещо носът ми снощи пари. Пипам, взимам огледалото - и що да видя? - изгорял на слънцето! Червен като пловд ...

От хотела до плажа нямаше и 100 метра. През вратата на градината по един подземен пасаж, минаващ под шосето, се излиза на плажната ивица. Шезлонгите, дюшеците и чадърите са безплатни за all inclusiv-а. След 10 часа на разположение беше и плажното барче, също с безплатни напитки и бира. Изобщо тук би ...

Тъмни небеса ще плачат,
чака ме буря страшна.
Вечните тайни след мен се влачат
в тъгата на екзистенцията прашна.
Сълзи, болки ще ме терзаят, ...

Очите остаряват последни, Любов...
хранят се с пяна от извора нов
плънка от сянка на Стара любов
цвят от кармин или снежен покров
Очите умират последни, Любов ...

Не плача щом слънцето се скрие,
тогава в мрака виждам сто звезди.
Луната с гумичка умората ми трие
и не остават никакви следи.
Усмихвам се на леката прохлада, ...

Спартак на робски
се живот опълчи със
закони вълчи
и съсече робството
и свобода потече

не прѐчи — колчем
досетливи са — да са
и мързеливи

Септември, здравей! Заповядай!
На нашата маса седни!
Душата си ти изповядай!
Съдбата тежи ти, нали?
Да чуем познатата песен ...