Заключи ме в замък неземен,
във вълшебния свят на мечтите.
Заключи ме в твойто сърце,
катинари железни сложи!
Ето първият! Силно дрънчи! ...

Викат ни във осем. Вече сме строени.
Със цветя и нови дрехи пременени.
Дворът пак е пълен, като кошер шумен.
Късно легнах снощи, но пък ранобуден
днеска бях и баба с дядо аз посрещнах. ...

На Дени
В торба - мечта и книга, и комат,
съдбата с пръст посочи и се случи,
и с влажен взор - на любопитно куче,
звездите над главите ни блестят. ...

Вървейки по прашната улица,
срещнах едно колело.
Стоеше си някак зазяпано
в едно старо и тъмно табло.
Минавайки леко до него ...

Реплика на "Шепа думи"
от Валентина Йотова
И аз съм вече, като теб: не страдам
след всичките световни новини.
В леглото всички вечери си падам, ...

Да можеш да чакаш. Забравила времето.
Забравила целия свят... всичко временно...
Да знаеш да чакаш, така упорито,
че споменът сам през ума да прелита.
Търпение тихо във теб да се сгуши. ...

Пиша стихове а дъжда вали на черти,
танцуващите капки се стичат по лицето.
Те сливат се и охлаждат моите сълзи,
и сякаш тъжно е и то плаче с мен небето!
Подскачат покрай мене мънички звезди, ...

пушекът дето
излизаше
влизаше
той дето
скръб и ...

Ранна есен, късно лято
Ранна есен, късно лято
още всичко е зелено,
късно вдига се мъглата
и животът се променя... ...

Събираме... Пари и вещи.
И цял живот спестяваме за нещо.
Трупаме, докато живота ни приклещи
и смъртта пред нас изправи се зловещо.
Но за какво живели сме тогава? ...

ОРЕХОВА ПРИКАЗКА
Никой не е закъснял.
Само аз пропуснах всичко –
и светулковия бал,
и небесната обител. ...

Събуждане в Есента...
на К....
Една лоза почука отвънка на стъклото –
приседна Светлината до тебе на леглото...
Усмихната тя нежно загледа се в съня ти – ...

Когато пари ми тъгата
На Антоан дьо Сент-Екзюпери
Когато пáри ми тъгата,
дали е нощ или пък ден,
аз търся те във небесата, ...

Има ли по-светъл ден от този,
В който подаряваш красота.
Може да е стих, букет от рози.
Може розата да е една.
Или да разкажеш за звездата, ...

Как е тихо е когато душата гасне и идва краят,
стаята тъмна и мръсна е, а какво ли е в рая?
Погледът гасне, устните са занемели,
последна въздишка гърдите отправят към тебе, вселено.
Последно дихание, всичко е пито-платено. ...

Във ден един написах на брега,
аз името й, а го взе вълната
и пак написах го, и пак така
раняващо прибой изстри словата.
" Безумец - каза тя - прахта в земята ...

Само ти. Искам теб.
Прелестен. Всеки ден.
Гледаш ме. Топъл лед.
Празно е, тук, до мен.
Трябваш ми. Тъжен дъжд. ...

Щастливият информиран свят. В който живеем…
Представяте ли си колко нещастни са били дедите ни, познаващи само региона около селището и времето от най-най-близкото минало? Често не знаещи коя е столицата на държавата, където живеят. Какво говоря – понякога са нямали представа самата държава коя е. Щ ...

Изгубил пътя, не, не питам
дали ще стъпвам по пунктир,
и както птицата в небе полита
крилете си разтваряйки подир
стремежа си да вкуси свободата, ...

исканото
се
отдалечава
а
неисканото ...

Просяк иска милостиня,
бори се за насъщния хляб,
но гласът му е глас в пустиня,
затуй ме е яд, че "човек" по ум слаб -
политик роден вижда, че е гладен, ...

...
Когато се опитвам да летя
припомням си усмивката на мама
ръцете ти в косите ми…. дъжда
и онзи списък за оставане ...

Шарен бръмбар мустакат
спря на градския площад.
Там пред новата чешма
малките деца събра.
През минута – две бръмчи ...

Обичай ме, когато пролетта
разлисти белите цветчета,
когато в майска тишина
ухаят вишневи дървета.
Обичай ме, когато младостта ...

-Какви са ти плановете за бъдещето? Амбиции, очаквания? За какво мечтаеш?-бяха първите въпроси на Емилия Чакърова към мен. И така потенциалната ми бъдеща работодателка ме извади от захласа, в който бях изпаднала, оглеждайки богатия, но изтънчен интериор на една от гостните на втория етаж.
-Честно да ...

Подпирачи на време
Само ти. Искам теб.
Прелестен. Всеки ден.
Гледаш ме. Топъл лед.
Празно е, тук, до мен. ...

Наметнала предзимни дрипи,
градината ми посивя.
Тя спи, а севернякът сипе,
листа, над къщи и нивя.
Оклюмала в калта - последна, ...

И може да искаш до пръсване
до рана, до кокал, до смърт
до шепот, до поглед, до милване…
Да изчезнеш, до въздух без плът.
Може! Но някак усмихваш се… ...

С две душички сутринта
сядам на закуска.
Сипвам им пакет храна,
нека да го схрускат!
Всяка сутрин, след спане ...

Приказките са измислени, за да се приспиват децата. Колкото и увлекателни да са, децата все заспиват, точно на най-интересното място. Моят баща, беше много сериозен човек. Не, че не се усмихваше, но се отнасяше към живота много сериозно. Може би, точно затова, обичах да ми разказва. Когато го правеш ...

Какво и кой сега те нарани?
Душата ти обвила е тъма
и за това са тъжни тези дни,
и в нощите поплакваш си сама.
Когато мъка те гнети, светът ...

Аз разделям на атоми себе си
и ви храня, ви храня с душата си.
*****
Да, така е. Не вярваш? Приемам.
Доказателства няма да дам, ...

Когато цветята заплачат
и ручеи в страх изтънеят,
горите очакват палача
и в клоните птици не пеят,
а сгушен в мъглата си, здрачът ...

Глава 15
Разговорът
Елиф, може ли да поговорим?
Да, разбира се Азра. Влез и седни. – каза Елиф, поглеждайки притесненото лице на Азра. – Какво е станало?
Искам да те попитам нещо, но ми отговори честно, моля те! ...

Да отида ли на психолог?
Да получа як урок
как живота да владея
радостта на тръпки да умея
Влизам… добър ден ...

Не си спомням почти нищо от времето, когато формално съм станала част от Патрулите и са ме намерили. Онова което знам, ми е разказвано в последствие. Казвали са ми, че дължа живота си на един Светъл, който споделил енергията си с мен, за да мога да издържа докато дойдат лечителите. А после си отишъл ...

Зная, мракът е черен,
мъглата е сива,
приятелят – верен,
любовта е щастлива...
Но има малък проблем – ...