Тихи думи
Нежни струни
Ухание на близост
Прегръдка от дихание
Свитост на чакащо море ...

Да те усетя
В обятията на нощта
Да те докосна
С лунна светлина
Дъхът ти да ме гали ...

Звучи мелодия. Тъга въздиша.
И нощ е. Като в приказките звездна.
Танцува с боси стъпки по клавиши
немирен пламък. Свети лунен резен.
Пламти огнището. И с нежна тленност ...

След залеза мъжът – акордеонист,
заспа на тротоара бял, варосан.
Бълнуваше, хриптеше: "Още... Бис... "
Устата му изви се като восък.
А пръстите му криви от наряд, ...

Имало едно време един творец, който решил да сподели работите си в интернет. Отзивите поради някаква причина се разделили в две групи: обожание и омраза. Повече хора обожавали работите му, наистина, но се появили такива, които да го обвиняват, че е високомерен. Всъщност нямали критика за творчествот ...

– ... поискай го истински! – завърши изречението си Гласа.
Прозвучи ми като края на надбягването със собственото Аз. Изгубих борбата със себе си. Със Съдбата. Изплаках очите си, за да срещна онзи цвят, който виждах в съзнанието си. Беше като оттенък на пламъче от свещ в тъмна стая, пропукваща музата ...

И хора сме. Телата ни са грешни,
в душите злоба, гняв и суета.
И мислим, че венец сме на света,
отгоре гледа Бог...И Му е смешно.
От онзи стръвен повик - на глада ни, ...

Как си?
Здравей, обич моя!
Видя ли небето в дланта ми!?
Щом те настигне пороя,
Пак ли за мен ще забравиш? ...

КОНТУРИТЕ НА ЗИМНАТА ТЪГА
С дъха си ледено писмо започва зимата да пише.
Раздран от пушеци и смог, градът сред кишата въздиша.
И уж до вчера бе добра и ласкава нощта за двама,
а днес раздрипаният здрач тъче чердже от скреж и слама. ...

Само тази нощ ще ти бъде по мярка
ще ухае на билки, на мед и канела,
на страст и живот под звездната арка,
и стръмна пътека от лунна дантела
На течния мрак в сърце на торнадо, ...

На Пейката
Част първа
СУША
Седнах на дървената пейка по дъските, на чиито гръб с жълт спрей пишеше „СУША“. Отворих кен бира и отпих. Заслушах се в шума на падащата вода от фонтана, който беше на десетина крачки от мен, но чувах само тълпата. Тълпата говореше много, но все глупости. Долових част от р ...

/ за внучетата ми Калия и Дилян, които стават на една година/
Ний сме сговорна дружина, весели сме и сме трима-
Роси, Кали и Дилян – две сестри и брат засмян!
Празник имаме голям днес на Кали и Дилян-
Стават на една година палавниците двамина! ...

И най-живата мисъл отстъпва пред най-слабото усещане. Дейвид Хюм
Множество духовно посветени личности ни убеждават, че човек би трябвало да “живее в настоящето” или, както повечето от нас тълкуват тези думи - да насочва ума си към непосредственото битуване. Това обаче не се отдава никому с особена л ...

В началото е краят – а краят е целта;
между тях е пътят – а пътят е мечта;
мечтата е безкраят – а той пък е света
изплувал тихо в мрака – любимец на свещта.
Запалим ли светило в лоното на мрака, ...

Сега,
Когато
Луната блести
И прорязва
Всички облаци ...

Парещият вкус
На горчивото море
И жаждата…
Един за друг….
Трептенето на хиляди звезди, ...

Учители мои добри,
опора на света.
Благодаря за неспирните ви грижи,
да растем нагоре към върха!
Учители прекрасни, ...

Моят първи 24 Май – спомен от село (5-6 годишен)
Портретът бе окичен с венци.
Върбови клонки сплитаха листа.
Светите братя – първенци
грееха всред китки от цветя. ...

„Върви народе възродени“
към Българския народ с любов и тревога
„Върви народе възродени“ –
върви́, но знаеш ли къде́
отнасяш „българските гени“ ...

Празнувайте братя и сестри,
празнувайте днес.
Празнувайте Вие българи,
отдавайте чест.
На този ден велик, ...

Празникът е свят! Той е светиня!
Прекланяме се днес пред братята светци,
които промениха славянската ни орисия -
дариха ни със азбука и отворихме очи!
Не всеки подвиг извоюва се със меч - ...

За цял ден труд във Текезето,
ти заработваш за кибрит!
Пари не падат от Небето,
корема ти да бъде сит…
Изпразваше се наш'то село. ...

До някое време се скитах навън,
останах със себе си за кратък монолог.
Поисках, за миг, което красиво било е насън,
да се случи наяве, но да няма залог.
Поскитах час, два, колко точно не знам, ...

Слънцето не грее вече,
и няма щастие във моите очи,
луната къпе се във мрака,
а звездите гаснат в тишина.
Липсват ми очите ти дълбоки, ...

Аз не познавам майчина целувка,
и не познавам бащиния глас!
Аз не познавам майчина милувка,
и нейната прегръдка в труден час!
Израснах сред тълпа от непознати ...

-------------------------------------------------------------------------------------------------------
Лорелей не чувстваше нищо. Това беше просто сън. Кошмар! Но този път нямаше надежда да се събуди. Като в мъгла си спомняше какво се случи, след като сестра ѝ изпищя. Всъщност, имаше доста пищене, ...

Не ме търси във тихи ветрове,
във капките на пролетния дъжд.
Във цвят липа или в лале.
Не, няма ме и в цъфналата ръж.
Аз идвам след дълбокия ти сън. ...

Под одеялото на топло скрити,
на нашето детско креватче,
двамата сме до глава завити
с моето малко братче.
В камината огнени езици ...

Няма театър, няма кино,
има ресторанти.
Явно моята Родина
пълна е с таланти.
Който прави магистрали ...

В скалистия бряг на морето,
разбиват се сини вълни.
Превръщат се в бяла дантелена пяна,
а вечерният бриз тъй сладко шепти.
Гали косите вечерният бриз ...

Недейте ме поглежда с този плам!
На друг са вече устните ми сочни.
О, цялата потънала съм в срам!
Обзехте мислите ми непорочни.
Измъчвате ме в този лунен час. ...

Имам ли, Боже, сметка,там, горе?
Всичко ли по нея е платено?
Трябва ли да се тревожа, Боже,
Че ми е лошо ЦКР ето?
Тук, уж много се старая, ...

Да ви е честит 24 май - най-българския от всички празници!
Учителю, не си отивай още!
Край чиновете прави ний стоим
и чакаме вратата да отвориш
за сетно сбогом да те поздравим! ...

Като единоравни на апостолите на славянските страни
Истина азбучна в писмо и слово прогласихте
Радост Богомъдра в сърцата просветихте
Историята ще помни вас навеки
Ликът ви светозарен от икони ще сияе ...

Ще яхна бялата си шия.
Дано не ме споходи старостта.
И да ме отърве от тия.
Безумия.
Откъснати цветя. ...

Защо всеки път, когато пожелаех да пиша за теб химикалът спираше?
Имаше мастило.
Сменях го с нов, но и той след първите няколко думи спираше.
Така и с друг...
И със следващ... ...

Сега, когато пръстите ни тичат
по черните клавиши, за да кажем
на близките си колко ги обичаме,
а няма как да ги докоснем даже...
Сега, когато само на екрана ...

Буквите са ни очите.
Те ни водят надалече.
Тайни ни разкриват скрити
и ни правят по-човечни.
Пишем всяко светло име ...

Покрай нас шета вирус коварен.
Обществото е парализирано.
Емоциите спихват трайно.
Ограничаваме се организирано.
Опустяват училища, детски градини... ...