Взех една седмица отпуск и днес карам бавно по Лагуна бийч. Мятам поглед през тъмните очила към сградата № 188. Това е малък автосервиз, може да побере само 5-6 автомобила. Трябва да огледам мястото. Емили ми е изпратила снимка на този тип и аз добре го запомних. Насреща има кафене, аз подминавам и ...

охайкỳване —
вселените — сгушени
в едно гнезденце

Чипиран
или не —
ето въпроса,
че
„нов световен ред“ и зло — ...

Тъгата ме наметна с черен плащ,
прогони звуците на пеещите птици,
остави самотата за мой страж,
иззида ми невидима тъмница,
целуна ме със кървава уста ...

Карантинен зов
Сърцата ни изпълнени със злоба,
душата ни - със пъстра самота,
вече плащаме си поредната глоба
за нашата проклета суета . ...

И стичат се сълзи от моите очи...
Казваш, че ме обичаш,
но всичко е лъжи,
небето носи дъжд,
а морето вълни. ...

Когато камъните, хвърлени по тебе,
превръщат се в стена,
ограждаща те от жестокостта,
анестизирани от Бог
са болките на мъчениците, ...

Лютú ми и кихам – нощта е на прах
и вятър лицето ми с длани зарива.
Предълга прелюдия. Чувство на страх.
В проточени жици – столунни курсиви.
Проглеждат дърветата. Аз ослепях. ...

Силуети преминаваха от време на време,
из тези редици на библиотеката пуста.
Търсейки книжки с златни корици,
или изваяни красиво и шарени такива.
И там си седя на високо сама, ...

СРЕДНОЩЕН ЧАТ
– Кой ми чати в късен час?
– Аз ти чатим – каза Зендлю.
– Марш оттук бе, спинкам аз.
– Сурни се, ще те отфрендвам. ...

Разстояието между спестовността и алчността е една крачка... Не я правете!

Скръбен вопъл, майчин стон.
Звън тъжовен, звън незвáн.
Идат, идат храбри войни
пред Отеца си желан.
Сѝте слепи, слеповати, ...

Спомен мой,
спомен детските години
как играехме безкрай
с приятели от махалата.
Помня всички по имена, ...

Горд съм. И ме е срам. Повече съм горд, отколкото ме е срам. Чувствам се малко неудобно, но само, защото ще си кажа истината. Иначе съм доволен. Удовлетворен съм. Заситен. Не изпитвам никакви угризения заради случилото се.
Понякога съм гневен. Един или два пъти седмично. През останалото време съм см ...

Днес отидох на лекар.
Той ми каза:"Имаш тумор!"
Стисна ме за ръката.
Извиках:"Тумор! Оуууу!"
"Кога, ще умра?" - попитах. ...

> Отвънка ухае на люляк,
>
> отвънка е синьо небе...
> Н. Вапцаров ("Пролет")
Ухае на люляк, на синьо небе. ...

Капка със поглед последвах,
безкраен бе нейния път,
отронена не от облак,
а от нежна лицева плът.
Пусната бавно и грешно, ...

Гледах я как си отива.
Не плачеше. Тя не го правеше никога. Просто подсмърчаше. И сега така я виждах – как държи с лявата си ръка кърпичката и я пъха в носа си. Готин навик.
Прозорецът беше мръсен. А исках да видя всеки детайл. Това беше раздяла. Може пък да е последната. Изтрих с опакото на ръката ...

Чу се пневматично свистене и вратите на трамвая се отвориха. Заслизаха хора. Една възрастна жена с пълна пазарски торби се забави доста и някои от чакащите на спирката замърмориха. Милен пристъпи напред, канейки се да се качи. Тъкмо прибираше телефона в джоба си, когато нещо горе изтрополя. Миг по-к ...

Епилог или за всичко онова, което е по-удобно да не забелязваме и върху което не искаме да се замисляме
Накрая на тази моя книга искам да напиша и неща, за които ще помислите, че са встрани от темата на заглавието. Ще поясня причината защо не бих приел подобно мнение. Моят роден град е не само място ...

Ако знам, че ме викат тез' две имена,
през гористи дъбрави и тучни поля.
Ако знам, че умирам след минута.Не!Пет!
Че животът си тръгва след секунда.Не!Пет!
Аз, ще грабна, ще грабна с двете ръце ...

Когато бях ученик в прогимназията открих следната интересна позиция:
Бели: Цф1, Те2, пешки: г2, х2
Черни: Цх5, Те5, Те6, пешки: ф2, г3, х4
Тогава вярвах, че белите постигат реми по особено ефектен начин:
1.х3! Та5 2.Те5! Цг6! /естествено белият топ не може да бъде взет, защото на дъската стои пат/ 3 ...

Понякога съм лодка от онези,
самотните, в дълбокото море,
белязана със удара на времето,
посестрима на всички ветрове.
Понякога съм птица, но от тези, ...

Моят лъч светлина,
глътката въздух в бездушния свят.
Моят пазител, мойта съдба,
блян, спокойствие в тоя ад.
Нежна милувка, ...

Тежкият характер тежи на мястото си,
тоест върху психиката на околните.

Човек се прикрива с дрехите си, но се разголва с думите, които произнася.

Съборих миналогодишното лястовиче гнездо,
с метлата, която има дълга дръжка. Измазах первазите на терасата в бяло, стените на тавана с бял латекс. И си тръгнах от село...
Когато се върнах, след края на извънредното положение, видях ново гнездо. Лястовиците все още прелитаха. Носеха щипчици кал и сла ...

О, не! Недей!Не казвай, че съм същата.
Годините са крайно откровени.
Забравила съм даже как се връща
на този спомен скъсаната лента.
Усмихвам се на твоята усмивка, ...

Влюбеният човек се жени за своята любима жена и независимо от това, дали тя има или няма сестра, идва ден... и той все пак се запознава с нея. "Казвам се Раздяла" - представя му се тя с усмивка на уста, правейки реверанс. "Аз ще те обичам по-дълго от сестра си" - обещава тя.

Сънувам лято и житни ръкойки,
сенки на морни жътвари,
дъх на зелено и песен на сойка,
капки роса в горски дъбрави.
Сънувам хляба с биле омайно, ...

Има ли за теб сърцето ми блокаж?
Любовта не е игра. Тя е виш пилотаж.
Хвани ръката ми, ако докрай ще я държиш.
Бъди с мен, ако на препядствията ще устоиш.
Погледни в очите ми, за да се огледаш в тях, ...

Дай ми
да направя
от тялото ти хляб
от ръцете ти дом
от очите ти огън ...