Тъкмо си купуваше цигари, когато нещо пухкаво се намести в краката й. Беше голяма бяла котка приличаща на възглавница от ледика. Животинката вдигна глава, погледна я мило и започна да мърка, притискайки още по-упорито тялото си в нея.
„ Жалко за новият ми панталон. Сега целият ще стане в дълги, бели ...

Задавам си въпроси - през зимните сезони,
за родния ни футбол и родните стадиони!
Какво се случва днеска по калните терени,
останаха ли зрители, агитки без гамени!
Кои са тея българи сред нашите шампиони, ...

Дъждът идва само, когато са тъжни серафими.
Дъждът идва само, когато звездите са малко глухарче.
Дъждът идва само, когато са пурпурни всичките залези.
Благодаря на Бог, че вдишвам озон и кислород на есен!
Сякаш съм в син сън на хиацинти и макове в позлата. ...

Нащърбено утро. С кисел привкус.
И започва денят с внезапни обрати.
Поглеждам нещата от нов ракурс.
Заставам пред всички душевни пирати.
И си повтарям: „Ще бъда! Ще мога!” ...

ХОРО...
Защо точно тези четири букви изписват тази дума с перо?
Х... Дали не е кръст за вяра с две силни основи?
Или скрито съкровище, което всеки българин трябва да изрови?
И не с ръцете, не с краката, ...

Нов ден, здравей!
Успах ли се?
Не почвай пак! Недей!
Изглеждаш ми познат?
Напомняш ми на бившия! ...

Сред мъгла – гъсто мляко, но синьо
плува есенен остров червен,
на мечтата – фрегата от диня,
ще премина смълчания ден.
И ще спра там, където е лято – ...

Ако съм войн,
то е на светлината,
буйна съм като реката,
понякога съм доста смахната
и много устата. ...

Морето днес е в истински фурор,
величествено... в стола на безкрая.
С диапазон вокален на тенор...
от арията му... небето се разтваря.
Притихнали са гларусите черно-бели. ...

Имам сладоледени мечти -
Във такъв се виждам прероден,
а езикът ти лети, лети,
и блажено обикаля мен...
И топя се бавно, и се стичам ...

Тя трябваше да предположи немислимото. Трябваше да опита да го спре, но мразеше да се налага.
Траурът го затисна внезапно,
връхлетя изневиделица и погреба плановете му за любов и спокойствие. Придружи ги за поклонението, но не намери сили да остане. Никой не го разбираше така добре като нея, но ситу ...

Как да забравя душата си?
Ти каза „Обичам те.“ и си представих
дома, всяка нощ и децата ни.
Всеки ден беше слънчев, забавен.
Как да приема съпругата? ...

Чета ви, о, отлично ви чета,
и виждам, как портрети си рисувате,
в които сте дарени със крила
и ангели в небето си целувате.
И питам се, бе имам ли проблем - ...

ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЧАСТ
ЮНАКЪТ СЕ БИЕ С ЛАМЯТА
Във царството на Патаран,
чешмата бе със чучур спрян,
върху желязна запушалка, ...

Отрекохме се от всичко,
но пък ни бе хубаво.
Аз без малко да литна,
ти - да се влюбиш.
Къщата беше сламена, ...

по-студена от
абсолютната нула
е омразата

-Да, аз съм! Да, слушам ви... Моля? Сигурни ли сте? Добре, идвам веднага!
Димитър Чакъров затвори телефона си, пое си дълбоко въздух и издиша рязко. След което се обърна към лежащата до него гола жена и каза:
-Много съжалявам, скъпа, но ще трябва да те оставя. В завода е станала авария. Обгазили см ...

безлюбовие —
светът в окови е — о —
идвай — Божи съд

"Търпението не бе силната й страна.
Никак, дори. Но търпеше. Чакаше и чакаше.
Минаваха часове, дни, месеци.
Ноември бе към своя край.
Отговор нямаше. ...

Когато си мисля за теб,
всичко онова резонира в съня ми.
Ако си отидеш, няма да съм щастлив,
защото не съм сигурен,
че ще се родя отново без да мога да те обичам. ...

Ако тръгнеш по утъпкана вече пътека,
от някой, пред теб доскоро вървял.
Ти няма как да стигнеш човека,
който в храсти, ръцете си голи одрал.
И невидими камъни, краката му ритали, ...

Коледа
Тихо се сипе съдбата
Вече забравихме лятото
Падна и първия сняг
Има я ...

Боже, станах нощна птица!
И не зная що е сън в нощта...
Приюти ме в Твоята зеница!
За да видя благ света!
За да срещна с Твоя поглед ...

Най-накрая съм във автобуса –
взех си всичко важно за града.
Време е сега и аз да вкуся
от неоновата светлина!
Ще замятам русата си грива – ...

Как само заслепяват листопадите!
Усмихва се дървото вътрешно
с всичките си кръгове – свидетели
на бавното загниване на цветовете.
Кората му единствено набръчкана ...

Не е безсмъртна есента.
По гнилите иглички на елхите
порязана дълбоко бистрота
изтича с капки дъжд в тревите.
Оставя тъничка следа ...

Участвам в този карнавал,
единствено, защото съм успешен,
и всеки чул, но не разбрал,
изказа се, че бил съм смешен.
И моля ви, кажете на жената, ...

Откъде си перце? Ангелско ли крило?
Ти изписа в душата магически руни –
от орисници три – светъл дар и тегло –
стигма – дето съдбата челото целуна.
Пърхаш тихо в съня и рисуваш ми план ...

Виждали ли сте очите на бездомник
когато му подхвърлят залък хляб?
Без сълзи, трескаво горят!
Цял в дрипи, до живот заложник,
дели трохите с гълъбите пак… ...

Да бъда художник е лесно,
дори и да нямам талант,
това е така интересно,
досущ като глупав курсант.
Да гледам отсреща жената, ...

Стари сме вече, много сме стари...,
обаждат се често различни болежки,
но пием и псуваме с наш'те другари
и бутаме още живота човешки!
Гледаш го: побелял, но седнал в бара! ...

Ние сме родени сами,
ние живеем сами,
ние умираме сами...
Орсън Уелс
За пореден ден седя, ...