Сок от грозде и от сливи
ние сме запили.
Що е то, кажи сега ?
Ех, че веселба !
В съд изящен се налива. ...

Любовта ми е кученце вързано,
но усещам, че в днешния ден
на забраната строга синджира
то ще скъса, спасявайки мен.
1985 г.

Слънце, слънчице, изгрей,
чакат те деца добри!
Топло, топлинка разлей
над реки и долини.
Слънце, слънчице, здравей, ...

Записах върху пясък онзи ропот,
а върху камък – всеки благослов.
Усещаш ли, че времето е хромо -
куцукаме в Христовата любов?
И някъде в средата на сълзата ...

Четирите взвода на школата за радисти, където минаха първите седем месеца от военната ни служба, бяха строени за сутрешен развод. Ротният командир изкара пред строя редник Георгиев от втори взвод. Бил се нещо опънал на отдельонния си командир. Те били на всичко отгоре градски, от Бургас, но познанст ...

и какво става
кутията се отваря
и вътре
плоска пица
с две маслинки ...

Възможно ли е все по-синьо да става небето
и да се усмихва в по-свежо зелено полето?
А слънцето да е в друга роба с жълто,
нахлуло в деня ни омайно за дълго?
Възможно ли е утринният полъх да гали все по-нежно ...

Някога...когато шепотът ми млъкне
и ручеите спрат да се надбягват,
когато речен камък те подхлъзне,
уж грапав, а коварно гладък...
Аз някога със лунен сал ще дойда ...

В този стар тъжен замък,
захвърлен в средата
на пустотата,
на студената зима,
на дългата нощ, ...

Леден зимен пейзаж.
Тъжен гарван пристъпва
по голия клон
като призрачен страж.
Зъзнат сивите къщи ...

Засмя се нежно девойка
Промени се вече деня
В танц прегърна се двойка
В залеза на любовта
Ранна сутрин настана ...

Да не говорим за любов!
Все още съска онзи огън
в камината. Все още плод
в жаравата му е заровена!
С мечтите още кръговрат ...

Ние, градските хора, сме класа,
хляб замесен от друго тесто.
Откъде ли привзели сме кваса,
кой хамбар е държал туй брашно?
Ние, градските хора, сме каста, ...

Ден, казват, на ромите.
Който в Рим не празнуват. И нямат понятие за подобен празник.
Но у нас се отбелязва. От циганите… Пардон, по гевропскому – ромите.
Тия, дето днес ще бъдат охранявани в махалите – сакън, да не тръгнат и разнасят заразата по центровете на градовете. Виж, там – из маалътъ – може ...

Любов съм аз, дори и да вали,
в очите ми, пак локвите са сини.
Раняваш с тежки думи и боли
и не заспивам с месеци, години.
И броня нямам, само да тежи, ...

Под купола на есенно дърво
златисто восъчна
заля ме светлината.
Полиелеите на жълтите листа,
разклатени от вятъра, ...

Идва време, когато човек разбира, че за да върви напред, е нужно да се води от малко, но съществени неща. И осъзнава, че едно от тях е да обикне себе си. Ограничава света до най-близките си хора и не вижда нио друго. Така, той е убеден, че когато обича себе си, може да помага и на тези, които са око ...

Дъще, и войниците плачат, но не са истории, които ще видиш на снимка, нито ще чуеш песен за тях. Няма да видиш написан ред за интимност, там където има стомана. Нито някой ще може да нарисува цената да си борец. Като приказка от уста на уста, от род на род, като реликва се разказва. И колко малка си ...

Ухае на пролет, снежинки прелитат,
ята подранили в простора кръжат.
И старият щърк за любимата пита,
гнездото си стегна, зимувал дома.
Очаква я тръпен в нощѝ мразовити, ...

Досега беше обиколил дванадесет сайта за седем години, но труповете бяха само единадесет. Скоро щеше да изравни бройката, а после да потърси друго място за своите игрички.
Винаги действаше по един и същ начин - Записваше се в някой тематичен сайт и дебнеше... Включваше се активно в живота му, като с ...

Тук и сега
Захвърлената рокля във килера
Стои си там от стари времена
Неставаща, когато я измеря
Но пазена с надеждата, една. ...

Подсвирква чайникът в кълбета дим –
на облаци струи усилно време.
Часовникът върви, неумолим,
и все на място, дявол да го вземе.
На гаричката селска – ни душа. ...

Ура - днес си намерих тоалетна хартия! Влязох в магазина е два пакета с рола бяха останали на рафта. Купих ги. Зарадвах се - ще ги снимам и ще ги пусна на фейс-а с коментар - “Доказателство за способностите ми на ловец и събирач!” Сигурно ще имам много “харесвания”. То напоследък фейса се напълни с ...

Тя стоеше при стълбите. Устните им се сляха в дълга целувка. Той ѝ отвори вратата и тя си тръгна.
…
Детето плачеше. Очите на майката се отвориха, тъкмо когато се спъна при ставането, и така предотвратиха удара в земята. Той спеше, някъде там, сам. Липсваше ѝ. Дъхът му, каращ врата ѝ да тръпне, смехъ ...

Пандемия. Психоза. Карантина.
И малко смърт за цвят. Апокалипсис.
Човекът атакува магазина.
Гладът е параноя от измислици.
И някъде в света въглехидратен, ...

Не мога да те лъжа и признавам -
не искам да съм влюбен повече.
Омръзна ми да бъда океан,
и уморено да пресъхвам обичи.
Ужасно отегчих се. Не е истина! ...

Най-старата любов не остарява.
Расте дълбоко - с корени безсилни.
Лицето й след плач се разкрасява.
Животът й от зимите извира.
Най-първата любов е все последна. ...

Теб
Наивна и безгрижна,
пристъпвам сред живота.
Наоколо е чудно. Има всичко.
Само ти липсваш на душата ми. ...

И не спирам да пиша - там някъде от своята планета. Всяка вечер броя звездите и им разказвам за започнатата ни, но недовършена история. Тогава ставам по-светла от Луната. Събирам и разхвърлям неизречените си думи сред звездите. Вятърът превръща сълзите ми в капчици дъжд, които падат на Земята, давай ...

Ти си този, който ме вкара в плен.
Ти си момчето, за което копнее сърцето ми.
Момче, което ме плени и влезна в сърцето на едно момиче.
Ти си този за който мисля, този който ме кара да съм щастлива.
Ангел небесен, който открадна ума ми. ...

Къде ли да търся доброто
търся го тука и там
само знам, че не трябва
никой да остава сам.