Чезнат облак и мъгла,
отправям взор в небето,
теб съзирам там, ангел с крила,
утеха последна за поета,
що от живота е отчаян, ...

Времето на самотата в тишината.
На светулка от гаснеща угарка.
Образ на жена мрежесто се мярка,
паяжинно вплетена в душата ...
О, лирици, зяпнали в луната, ...

Дали пък вече с теб не сме се изживели
в други животи с други съдби...?
Дали ти вече бил си до мене
и сбъднали сме заедно всички мечти?!
Дали била съм дясното ти рамо, ...

Цял Светец? Не съм от тия,
даже имам и рога,
правя често щуротии,
и обичам... да бодя...
Бирата си тача, честно, ...

Житейски терзания 18
...
Таз година,
щото сме под карантина,
рожденият й ден, на мама, ...

Всичко започна като в приказка.
Да речем,че съм била Снежанка на която са ий дали отровна ябълка.
Отхапала съм тази ябълка в момента, в който го видях, помня го сякаш беше вчера.
Едно прекрасно Юнско утро излязох на разходка без да подозирам , че съдбата ми беше подготвила нереален театър все едно н ...

Омръзна ми от тебе да си тръгвам.
Уморих се от умората ти вече.
Бесило да ми беше, ще възкръсна
след примката на твоята обреченост.
Насила ще стоя. И да не искаш. ...

От дадената сентенция разбирам, че знанията на един човек определят колко мащабен е неговият кръгозор. Аз мисля, че това е така. Ние, хората, зависим от собствените си знания и ги прилагаме във всекидневието си. Тези знания са основите на много наши разбирания и впечатления за света .
Всеки различен ...

Следлюбов...
на Марина...
Когато всичко вече ще е "Минало"
и раните в душите зарастат,
от любовта ни ще остане: милото ...

Пътища
С нашепващи думи от лилавите сънища
по лунните дири,
от не извървяните пътища,
едно отражение подскача по нотите, ...

Приказна носталгия...
Pro domo sua
... вече́рник от Балкана слиза,
люлее медени звънчета –
денят на пръсти се изниза ...

Нощна жътва на полето
Щом падне слънцето голямо
и стъпят сянките на власт,
тъмата щом удари рамо,
дошъл е вече тоя час ...

Да си построят дом - гнездо,
насред голямото блато,
патица с паток долетяха
докато още всички спяха.
От близката, гъста тръстика, ...

Способният тактик може да се оприличи на шуайчжан – змията, която обитава планината Чаншан. Ако я удариш по главата, тя ще те нападне с опашката. Ако я удариш по опашката, ще те нападне с главата. А ако я удариш по средата на туловището, ще те нападне и с главата, и с опашката.
Ако някой ме попита м ...

Обичам те ела
Подай ръка !
Подай горещи длани!
Докосни ме и живот ми дай
вечер съм умиращ лебед, ...

Стрелките в пет... Дали не закъсняха?
От този мрак, полепнал върху мен,
прозорците страхливо зазвъняха,
с размътен звук, от ужас озлобен.
Графита ли си счупи тъмнината, ...

Уханието в душата,
светлината в нощта,
нощта в душата,
лъчите на деня,
ухание на любов... ...

Не се моли на късия ми ден,
на дългата ми нощ
и скучни сънища...
Не се моли на дрезгавия възглас,
когато за посока викам птиците ...

Кажи! Защо така постъпваш с мен?
Душата ми въздигаш и снижаваш.
Сърцето ми за миг почти да спре...,
но ти от смърт внезапна го спасяваш.
И чувства крехки сякаш със камшик ...

Това стихотворение е част от поемата „Реквием”, имаща за основа личната трагедия на Ана Ахматова: Нейният син Лев Гумильов (син на поета Николай Гумильов, разстрелян през 1921 год. по скълъпен процес) е на три пъти арестуван – през 1935 г., 1938 г. (лежи в лагер за 5 години) и 1949 г. (осъден на раз ...

На поредната ни творческа запив...Ъ, сбирка,
Юри `щото знай, че с "Джони Блек" ще се нафирка,
почна ни с дрескодът - тъъничко и отдалече,
в потник всички пишещи събратя той съ...Облече.
За поетесите - понеже сме сърца корави, ...

Очакваш ли ме още? Отвори ми...
За миг до тебе само ще поседна,
а после, с цяла свита пилигрими,
в корубата на ветроход заседнал,
oт мидени черупки ще нанижа ...

На границата между зримо и незримо,
когато всеки сън е някакъв спектакъл,
отронваш от въздишките ми повей
и по сетивата ми минаваш като вятър
Копнежът ми сънливо те очаква ...

Отминаха години, отлетяха
и времето задъхано не спря,
каквото беше мило - отмиля,
дори мечтите някак помъдряха.
Ръцете в свити шепи съхранили, ...

Ръката на мама.
Безгрижие само.
И колене, всекидневно ожулени.
Хартиени лодки
през калните локви ...

Слънчогледите погледнаха слънцето
Гео Милев
Птици куршуми заляха земята,
сякаш оряха с крилата,
морето погълна небето, ...

- Здравейте, скакалци! Скачате ли, скачате ли...
Франк Синатра и Моцарт. Обожавам ги. Музиката им ме кара да се чувствам способен. Особено след дни, в които съм бил слаб. Днес не е такъв ден.
Сам съм и слушам любимата си музика. На път съм да повярвам, че ми е по силите да бъда една от молекулите в ...

Изтръгна сърцето ми, понесе го с песен,
а то жалостиво примря.
И плесен погълна го, стана зелено –
угасна без капка съзна...*
Триумфът ти есенен замъглява пенснетата – ...