Момиче, теб обичам,
ти си слънчево сияние.
Благослов за теб изричам,
но чуй моето ридание.
Нежността е като птиче - ...

1
Въведение
Пристигнаха в Русе през пролетта на две хиляди и тринадесета.
Почти веднага той се хвана в отдалечен автосервиз на брега на Дунав, а тя - в квартален магазин от веригата "Гланц". Винаги след работа той я вземаше с колата, а ако се случеше да закъснее, тя кротко го изчакваше пред магазина ...

Из мислите на Айшли...
След час вече бях достигнала хотела. Успях да си намеря стая и се настаних веднага. Ужас! Хотелиерката ме попита дали ще остана само за една вечер, а аз... все още не знам. Казах ѝ, че може да остана и за още един ден. Изкачих стълбите на цялата сграда,докато не стигнах до чет ...

Отново влизам в „скришната” си стая,
душата ми е тих молитвен храм,
свещицата ми – пламъче от рая,
аз вярвам, че ме чуваш, Боже. Знам!
За нея днес се моля, за жената, ...

Една звездичка във небето тя блести,
а в моето сърце пламенна любов гори.
Гори със страшна сила, неукротима,
гори единствено за моята любима.
Понякога си мисля за едно, ...

Нима за мен времето изгубено е спряло?
По пътища различни се дави мокра есента.
Нима е пак без пет? Сърце, от болка изтъкано,
изгуби се на локвите по мократа следа.
И в лабиринт от сенки, от студ и от мъгла, ...

Наи-опасният е крокодилът
скрил си зъбките... с червило...
И не личи зелената му кожа
в красивата, усмихната госпожа.
А зад очите нежнички, прикрити ...

Понякога осла̀нено съм цвете
и силно ме притегля земна гръд.
Но щом и плахо лъч в душата свети,
то зима взема въглен за по път,
водица жива – пукнато бърдуче ...

Хризантеми – есенни слънца –
наградени с хубост непростима.
С крехки, тъй момичешки лица.
Есенни въздишки преди зима.
От листата ви наднича смях, ...

В незабравими спомени пътувам,
там, където нямаше море,
там, където нямаше небе.
В незабравими спомени пътувам,
там, където лятото не бе. ...

Една година отлетя
като изплашен гълъб,
през пламналия обръч
на манежа в цирка.
А белите опърлени пера ...

Пеят сънни чучулиги
за неслучени неща.
Посивяло е небето,
полудяло е полето
и говорят за небето ...

Пропуснатите струни са илюзия.
Тревите ме обгърнаха изцяло.
Извличаш звуци с малкото си пръстче
от тялото им, вече пожълтяло.
Каквото е могло, ...

- Абе, заек, от три дни седиш на тази скала, палиш свещи и пишеш ли пишеш. Гледам те и се чудя. Не мога да проумея какво те е прихванало.
- Помолих Господ да ме затрие и чакам. А докато чакам реших да си напиша некролози и да ги разлепя, Лисо. Диря да оставя някаква.
- Щом си решил да умираш, по-доб ...

В утрото събрах листа
под надвисналите клони.
С багрите на есента
от дърветата се ронят.
И с различни цветове ...

Стъпка по стъпка
към нова мечта.
Тръпка след тръпка,
искрее гръдта.
Свише загадка ...

Известно е, че на български има изречение, в което първата дума е от една буква, втората – от две, третата – от три и т. н.: «О, не съм този голям глупак, какъвто вероятно изглеждах по-миналата десетдневка.»
Оказва се обаче, че в обратната посока има още по-дълъг пример: «Неоснователно пенсионирана ...

Тя ме хвана с хубавите си очи.
Тя ме уби с сладката си усмивка.
Тя ме разсмя с луди лица.
Тя стопи сърцето ми,
мечтателният ѝ глас отне тревогите ми. ...

ШЕСТНАДЕСЕТА ЧАСТ
КАКВО СТАНА В ГОТВАРНИЦАТА НА ДВОРЕЦА
Щом в готварницата госта влязал,
там бъркотия страшна забелязал -
навсякъде разхвърляни тави, паници ...

Тъй както си застанал на чалъм,
дали не мога да ти отвъртя главата!?
Не са ми нужни ни бухалка, ни налъм.
Направо ще те смъкна на земята!
Дори не питай луда ли съм аз, ...

В ОЧАКВАНЕ НА ЗИМАТА
Уж всичко се купува със парѝ,
но писна ми от глупаво богатство.
Щастлива бях до тебе призори.
И може би, защото беше лято. ...

Каква главозамаяност и слава?
Oт думите се рони звезден прах
и смътното предчувствие за крах,
усмивката щастлива замъглява.
Върти се в орбиталната си крива, ...

Семейният уют... Щастието, да бъдеш някъде с някого и да ти е светло и топло дори, когато навън вилнее свирепа виелица. Да получаваш доза сили след тежък ден или нощ само при мисълта, че има при кого да се прибереш и заради кого да се събудиш и поздравиш утрото на новия ден.
И ако го има, дори нещич ...

Отдавна, много отдавна в планината Родопа живеел мечокът Боян. В своята пещера, в скалите на планината той бил всевластен господар. Горските обитатели се страхували до смърт от него, защото имал лош характер. Само една погрешна стъпка от тяхна страна можела да предизвика гнева му и да ги убие. Негов ...

От векове в безкрайния Световен океан живеят зелените костенурки. Те обитават неговите топли части, защото обичат топлината. За жалост в нашето Черно море те не могат да живеят, защото им е студено. Сигурно се питате, защо се наричат зелени костенурки, а не розови или сини? Отговорът е много прост. ...

И не един единствен плагиат от моите слова издигна си палат. Какво да правя - свят!
Плагиат до плагиата. Без почивка и на щат.

Аз чакам своя Ковид, на крака!
Не трябва - от Съдбата да се крия!
В хладилника си имам мусака,
а в шкафа ми - е пълно със ракия!
Симптомите ги зная - до един! ...

Научих се на толкова много.
Мога да ти сготвя вкусна, вредна храна.
Мога да ти масажирам краката.
Да ти покажа кварталните улички, по които да избегнеш задръстванията в големия град.
Знам къде са най-вкусните дюнери и къде стоят катаджиите. ...

Сбогом,
Любов моя
Чиста, неопетнена
В сърцето заключена
Тихо ...

Жената е Кралица,
но може да бъде и уличница,
а понякога и... двете едновременно...
*****
Защо така е? Ясно е - живот - ...