ТОЛКОВА ЛИ ТРУДНО Е…
„Колко трудно е
в нашия век да бъдеш
честен човек!“
Пеньо Пенев ...

Реки ли са невежите тълпи
течащи кривогледо между нас?
На брегове далечни в този час
разделят ни различните съдби.
Дори към тебе взорът се топи ...

Започнах да обичам тези дни,
в които мислено не съществуваш.
В очите ми щом силно завалиш,
аз моля се от мене да изплуваш...
Тогава си най-тъжното ми щастие. ...

Nothing will be left behind you
Nothing ever was
Nothing is your origin and
Nothing's your demise
All of life dissolves to nothing ...

Кръчмата на Рал беше в по-бедняшки квартал и се посещаваше от друг тип клиентела. Макар, че бе обяд, почти нямаше свободни места, всички пиеха здраво.
- Ще те оставям - каза придружителят му и си тръгна.
Сакрил седна на една празна маса и се огледа. Явно не се вписваше в обстановката - мнозина го зя ...

Закъснях ли за да ми простиш
Закъснях ли за да ми простиш?
Закъснях ли за да ме обичаш!
Зная, че за всичко мен виниш
въпреки, че само го отричаш! ...

Коронна to be...
Ден 8-ми, II-ри сезон
Опитвам се да се приведа в що годе приличен вид, нищо, че навън досега ходех само с шапка и качулка. Tая сутрин едно слънце се e облещило! Косата ми се завира не в очите, ами чак в носа. Подстригвам бретона. Подравнявам, изравнявам, накрая щръкна 2 см над вежди ...

Малко след осем е. Сутринта. Началото на седмицата. Тръгнах от София в шест. Да изпреваря трафика. А и защото не ме свърта. Имам толкова неща да свърша...
Вече съм в Пловдив. Репетицията ми в операта е в десет. След два часа. Имам поне час да разходя кучето. По дигата.
Пред бариерата на Гребната съм ...

Тя не поиска и глътка вода,
а само миг, за да си почине.
На гърба си носеше снопче с дърва,
и заедно с него много години.
Бавно вървеше, с глава до земята, ...

Понеделник - дезинфектиране с напалм.
Вторник - полагане на минни полета с цел ограничаване на излишното струпване на хора.
Сряда - доставка с касетъчни бомби на еднодневната порция храна за населението, с която то трябва да изкара до... Другата седмица, ако има смисъл, това ще се доуточни.
Четвъртъ ...

От дулото в главата имам белег,
че толкоз много пъти го опирах.
Поемах дъх, решавах, че е време
по пътя дълговечен да премина.
Но не желязо стисках във ръцете, ...

Отведи ме далеч от тук. На някой самотен остров, за да гледаме залезите. С всеки изгрев да се приближаваме все повече един към друг. Докато не свалим и последните си пластове…
Запознай ме със себе си, с историята си. Разкажи ми за мечтите си, за страховете си…
Какво те накара да се затвориш в себе с ...

Някой правят хербарий от рози,
детелини столистни редят.
Многоцветни цветя и мимози,
тъй изсъхнали дълго болят.
Не научих как сЪлзи се съхнат, ...

Отдавна се опитвам да издраскам
финалните наброски връз платното.
Но моливът се чупи, непохватен
докрая да изобрази живота.
Изплъзват ми се миговете кратки, ...

Житейски терзания 9
...
" Бая време се позастояхме..."
- рече тати,
поглед жалостив към мама прати. ...

Пролет е...
Пролет е навънка,
зеленина блести.
В очите ми зелени -
слънце пак искри. ...

Опитах се да прибера крилете,
да приземя душата си проклета.
Било е време - да лети високо,
сега е време - да е земна.
Опитах се да се сбогувам с вятъра ...

В предишният епизод: Теодор, Виктория, Станимир и Георги тръгнаха да спасяват лелята на Станимир, която се очакваше да бъде отвлечена от хората на Лидера.
Само че Станимир попадна в клопка и той, заедно с леля му, бяха пленени. Лидерът искаше ключа и Станимир се съгласи да му каже къде е, за да не н ...

Гаснещ лебед в блатото
на гибелта ужасна,
ала и на Британия златото -
творец на музика прекрасна,
ти - рок легенда, гигант, ...

За кой ли път сънувам този сън:
пролет е. Ухае липов цвят.
Аз и ти — под небосвода вън.
Наш е целият притихнал свят.
Само аз и ти! Безброй звезди. ...

В началото покълна тишина
и като тежка рана се отвори.
Въздишката зелена на пръстта
откърти цвят под мъртвата й броня,
но никой не намираше очи ...

Високи сини планини
правителството забрани.
Небе по-нежно от коприна,
но що да сториш – карантина.
Обичам те, земя голяма, ...

Не пристигам изневиделица.
Просто не си ме чакал.
Сграбчил си представата
си за непоправима романтичка,
пеперудена усмивка ...

Стихът ти весел ме разсмя
и коментари разни.
В килера хукнах - да броя,
а рафтчетата празни.
За музите - ще си мълча, ...

Затворник съм в огънато пространство.
Прелитат закъснели зли светулки.
Там, в светлините им, абсцисно гасна.
Протягат длани пак мечти лениви
и нотите им зимен вятър разпилява. ...

Последна песен от двойния албум, обобщаваща безкрайната красота на музиката и нейната вечна история...

Знаете ли, не е толкова лошо да си единствен габър до букова гора. Може би имам преимуществото, че под короната ми бяха направили пейка или че преди няколко века построиха чешма, не знам. Може би е защото съм различен, а не като онези еднаквите, извисени, идеално гладки дървета в гората. Всичките по ...

Надявам се мълчанието ми да стигне
там, където гласът ми не може!
Липсваш ми, някой ден, някъде отново,
ако се срещнем запознай се пак с мен...
Ще помоля звездите да ми сбъднат една мечта ...

Не ми останаха листа, за да окапят.
Как може да се случи есента?
И пролет няма. Само зимно хапят
изстиналите думи в утринта.
Обърнат гръб бил страница обърната. ...

Любовта се бунтува, неразбрала това,
че израства в коприва всяка мека трева,
щом и стъпчат душата и подпалят със смях.
Мен ли търсиш в тревата? А не те ли е страх?

Като примка тъга. Като клуп на небесната шия,
жарко слънце се смее, над горест и болка без край.
Една мъничка, бяла, измъчена птичка се крие,
вдън душите - ухае на люляци, рози и май.
Среброткани ръкави, чевръсто запрята Луната, ...