Станка тичаше с разкопчано манто върху слабичките си рамене, без да усеща мартенския студ в онази военновременна хиляда деветстотин четиридесет и трета година. Прекоси подредения двор пред кирпичената къща и нахлу рошава и задъхана в топлата всекидневна, където родителите ѝ започваха обяда си.
– Май ...

Отпивах от студената бира и гледах с едно око към вратата. Чаках Емили да се появи както се бяхме разбрали, но тя още я нямаше. Седях в едно от сепаретата, защото исках да сме усамотени, а не някакви бърборковци да надават ухо и да попиват всяка една дума.
А, ето красавицата пристига. Беше се издока ...

Във пепелта съм, гълтам черни буци,
и чувствам как по гърлото ми стържат.
Безсилно свивам своите юмруци,
а във небето гарвани кръжат.
И кървави сълзи се стичат ...

Най-старата и най-младата днес празнуват.
Най-старата. Не говоря за слабата белокоса жена, прехвърлила седемдесет; в бял панталон, пясъчна блуза с къс ръкав и бяла шапка с изкуствено цвете, която с усмивка посреща днес гостите си. Едва ли е най-стара сред тези жизнерадостни 70-80-годишни, които влиз ...

Не ми стига въздух, Любов,
задушавам се от чувства,
обливат ме вълнѝ по тялото от страст.
Любов, няма да те пусна.
Не ми стига въздух, Любов, ...

Днес учителите от столичната езикова гимназия отиваха на тиймбилдинг в една от вилите на Цигов Чарк. В този красив пролетен ден се носеше аромат на трева и маргаритки. Самата вила се намираше на една поляна, нависоко в планината. Около нея беше пълно с високи иглолистни дървета.
Всички се настаниха ...

Настояваш да вкусиш греха,
но съсипващ е грешният порив.
Всепроникващ до вой, на страха
се надига шуптящият позив.
И измамна е всяка сълза ...

Не си принадлежим. А ни се иска.
От страх да не загубим любовта си.
(По-вероятно е море да се изплиска.)
Обичаме се. Факт. До безобразие.
Естествено, че би било трагично. ...

Яспис – декоративна кварцова скала или полиминерален агрегат на кварца. Прадедите ни са изработвали от него ками, бижута, амулети и го включвали в керамиката и в други форми на изкуство. Лечителите от Близкия изток, вярващите в Буда използвали камъка за лечение на органи, които са отровени или забол ...

I was there with you!
I was waiting for an adventure.
I went to one
but I wasn’t prepared for it.
I left everything and left. ...

Плачейки, Марко седна на дивана
и отчаяно за главата си се хвана.
Косите си той на инат оскуба.
Каква е тази негова полуда?
Вънка птичките звънливо пееха, ...

Стоеше притаена в тъмния ъгъл на сградата, близо до мъждивото петно светлина от уличната лампа, стиснала дълъг тънък нож. Пухкавите снежни късчета танцуваха своя танц, като изящни балерини, а после безславно потъваха в лепкавата черна кал. Точно както тя потъна в бездната на мрака, съкрушена от него ...

Ще ме търсиш
там където не съм
оставила
никакви следи:
в пепелниците ...

В Кения или някъде далече,
червей от земята се извлече.
Местейки той свойто тяло
се оказа пред Лъва изцяло.
Както царски той си спеше, ...

Вините си изпрахме на реката –
в река различно дважди се оглеждаш.
Оглежда се и бляскава душата,
душа, обвита в свойта плът – одежда.
Одеждите привличат суетата, ...

Думите засядат в гърлото,
заглушени от хлипове.
Сълзите се стичат бързо,
и мокрят всичко навред.
Сама плача в тъмното ...

ПРЕДВЕСТНИК
(превод от хърватски)
Поетът е посланик –
невинен глас край
грешния път. ...

Самотата е цвете, проплакало в райска градина.
Тя е тъмен, откъртил мълчания, вътрешен вик.
Тя е болка, която си мислиш, че може да мине,
но в калта отчаяние дави наивния миг.
И в прозрачните ириси вече върлува горчилка. ...

Антиромантика
В романтиката като махнеш,
дъха на южните страни,
с красавици, (дори да ахнеш!) –
какво остава пресметни́!... ...

Не знае, че тайничко от прозореца аз надничам
всяка вечер като нежно тя си спи;
почнах любовта към нея страх да наричам,
страх, че ще я загубя за вечни дни.
Не знае, че жадно всяка вечер я сънувам ...

Тревата е сита,
щом докосват се
до моите длани.
Преплитащи се
цветове около ...

Днес искам на нашаря този свят,
с цветя да скрия гробовете пресни
и стихове в очите да валят,
не тихо - на пороища. Отвесно.
Че болката човешка натежа - ...

Мисия: "Живуване"
Едно пътуване
променя...
...Безспорно всяко.
Но има и едно ...

Замислих се...
Как охлювът се сгушва във черупка?!
Внезапно осъзнах - това съм аз.
Защо?! Уплашена ли свивам се във таз къщурка?!
Нима от страх, от болка ли, не знам... ...

Сребристото в косите ѝ отива.
И бръчките - цената заплатена
за всеки грях, сълза или усмивка…
Защо и за кого да се променя?
Лудува още… Млада е душата ...

Музика и изпълнение: Геновева Цандева
Аранжимент: Ме6
Текст : Васил Драганов
Едва ли има някой да е писал толкова песни за Ловеч , от Геновева Цандева.
ЛОВЕЧ ...

Пълна версия на песента "Допир" от албума "Сода Хаостик" на Смерч.
Смерч е проект на един човек - Николай Цветинов (Meddle), в който понякога се включват гост музиканти и вокали.

Така си беше орисан – с лош късмет.
Роди се в нормално семейство. Родителите му го обичаха, грижеха се за него, възпитаваха го, насочваха го по трудния и усукан житейски път.
После тръгна на училище. Имаше желание да учи, усвояваше уроците, учителите го харесваха, съучениците му го уважаваха и призн ...

любовта е неуравновесена
кара те да избираш крайности
прекалено много те унася
и то само в една посока - другия
и забравяш за себе си ...

На любов
и на обич,
Бòжке ле,
производни
са народните ...

Моето момче има щурци в сърцето си,
неочаквани лястовици вместо тяло
и много, много слана по пръстите.
Нищо не иска и нищо не очаква -
промъква се като подранила есен в съня ми. ...

Най-страшното е… не когато се мълчи... а когато няма какво да се каже... Спираш поглед в точката на безнадеждност... но нищо не виждаш... Всичко в теб се бунтува… когато почине твой близък или много скъп приятел... В твоите клетки нахлуват ярост… отчаяние… лудост… докато прозреш мисълта, че просто н ...

Ще ме откриеш пак. Макар и да е късно.
По-късно от сегашната ни среща.
Аз все ще бъда тук, прегърнал здраво кръста си,
и вечно пишещ все за някой и за нещо...
Така, че не събаряй здрави къщи! ...