„ От десет години обществото има порив да съгражда…от предишните двадесет да разгражда…“
Десет години откак завехна
като цвете сред плевели българска надежда.
Десет години сълзи рана дълбока,
като язва злъчна, горчива до болка… ...

Мисис Елън ми изпращаше редовно пари и аз безгрижно учех в колежа. Ученето не ме затрудняваше, вземах изпитите с лекота и имах време да чета любимите си книги. През ваканциите бързах да хвана влака до Орландо и да се прибера . Там беше моят дом - с цветните лехи отпред, зелената морава и мисис Елън, ...

Когато тревата достигне
ръста на безгрижно дете,
а облак – оловна стигма
дамгоса розовото небе,
когато приятелски устни ...

8. Чили
– Чилика! Чилика! Отвори веднага! – Дафне удряше с юмрук по масивната дъбова врата, покрита с полиуретанов лак с цвят на нар. – Чили пръскаше без жал много пари за външния вид на себе си и вещите си, както и за усещането за сигурност. Чили! Отвори! Вкъщи ли си? – започваше да звучи отчаяно и ...

Погледът ти изгаря и в моя се потапя,
за да изгорим двама с теб в нощта.
С жарки устни цяла ме изпиваш
до бяло градусите нажежаваш.
Само с усмивка ме разпалваш, ...

Животът ми е книга - неподвързана,
изписана с мечти и чудеса.
Когато моят капнал ден - от бързане,
разтвори я -заспива на часа.
А в сънищата чакат го русалките, ...

ГРАДЪТ
От Атанас Маринов
Живея в този град твърде отдавна. И по този въпрос няма две мнения. Когато се събудех всяка сутрин, виждах все същите физиономии. Някъде бях чел, че когато се застоиш на определено място, сякаш се срастваш с околната обстановка. Заричах се, че няма да допусна това да се случ ...

По ,,Румантика" на Лулу
Не съм си аз дори предполагáл,
че ще Ви срещна в тоз забутан край.
Тъй както край реката съм вървял,
дочул съм от водата плясък май. ...

Свири луд сатир
на стара флейта,
и вдъхновява го "Война и мир",
макар и непрочел и лист от книгата...
Пее арии с божествен глас ...

Морето не е винаги във синьо,
а крие много, много цветове.
Щом със вълнѝ като пенливо вино
отправи се към стръмни брегове,
тогава се превръща във дантели ...

Не казах на небесното око,
че старата липа ме омагьоса
и уж заспивам, не броя до сто,
а после съм по покривите боса.
Антени няма. Никой не лови ...

Спънах се. Бутнах буркана с целувки.
Те разпилени на пода лежат.
Сини и розови, леко начупени
все още хрупкави и с аромат,
който ръцете на баба са вплели. ...

Изкрещѝ, че съм всичко за теб!
Но така само аз, че да зная.
И под цялото синьо небе
на любов този свят ще ухае.
Протегни две ръце да ме търсят! ...

IV
Сградата на „Радио - телевизионни сервизи” се намираше в старата част на Поморие.
Когато тя и Владимир се качиха на втория етаж, завариха брат ѝ заедно с колегите му в трапезарията, насядали около масите, отрупани с храна и напитки, в компанията на няколко непознати жени. Изненадващо Петър също б ...

Понякога нямам небе
и птиците тъжно умират.
Светът се е счупил на две
парчета. А може би хиляди.
Порой по сърцето вали. ...

Кожата ти, ръцете ми.
Дъх на страст и копнеж.
Лудостта на сърцето
И от влага - валеж.
Топли устни и жажда. ...

Днес, във времето на пандемия, когато все повече попадаме в примките на страха и тревожността, когато позволяваме безнадеждността да ни завладява, е нужно да си припомним думите на нашия Господ и Спасител Исус Христос: „И тия знамения ще придружават повярвалите: в Мое име бесове ще изгонват; нови ез ...

Червеното безумно ти отива –
такава роза, кой ли е видял?
По тялото ти багрите разливат,
усещане за страст сред огън цял.
Червеното разгаря те неволно, ...

«Кък искам у вудъта чиста,
ей тъй на, крак да си накисна…»
/низнайна селска пуитеса/
Ду извур чист на ина пуляна,
ей тъй на, спрях са запъхтяна, ...

Той бе от Венера,
А тя беше от Марс.
Уж любов бе намерил
А пък стана тя фарс.
Той беше с антени, ...

В огледалото виждам понякога
една сянка, една загубена сянка.
Илюзиите не се раждат в мечтите.
Така както мечтите не живеят в забрава.
Нищо повече от думи. ...

Ти толкова ми липсваше че вчера,
когато се разхождах край реката,
случайно се препънах и намерих,
кора от бор затрупана в листата.
От нея си издялках малка лодка ...

Възходът, постигнат с цената на морално падение, също е падение.

Защо ме питаш колко съм живяла
и гледаш с този поглед “неглиже”,
нима изглеждам глупава и стара,
или се нося твърде демоде!
Така е, не разбирам от живота ...

Тати цял живот строил тази къща.
Заеми, изнемогване...
И защо?
Преди да се пресели в Отвъдното
казал на мама: ...

Ще се заключа
с триста ключа,
с триста ключа,
криви и ръждясали
ще се заключа. ...

Когато тази вечер се изправиш
опасно неочакван пак пред мен
и ризата си лека ти оставиш
на спалнята ми – силно запленен...
Не с дланите си ме гали тогава, ...