Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
376 012 резултата
Обещай ми, ако нещо се случи,
и любовта си към мен да загубиш.
Сърцето ти няма да се заключи
и в други, пак ще се влюбиш.
Обещай ми, че ще го обичаш, ...
  456 
Европът или пътуване към Прага и обратно
Част I – Пътят към Прага.
Реших да напиша за това мое пътуване до Прага и обратно. Какво ли точно трябва да напиша? Ще карам по ред. Качих се на автобуса в Стара Загора. Служителката, която ми продаде билета беше изключително любезна с мен. При проверката, ко ...
  664 
Когато човечността не се появява, личността загрубява.
  515 
Промъкнал се е в стаята нощес –
прозорецът отворен го примамил.
Смутих се първом и с инстинкта на ловец,
щях да замахна и да го пропъдя.
Почти се слял със светлия паркет, ...
  752 
Дъждът, когато е прибран
в изсъхнали очи от чакане
и залез мята дъждобран
върху тъгата неизплакана...
Сърцето значи се дели, ...
  717 
Опитен магьосник ще ви излекува от наивност и излишна доверчивост. При пълно предплащане на услугата – гаранция 100% успех…
Спомени – всеки пионер трябваше да предаде на държавата 20 кг хартия, 10 кг желязо и двама, които не са предали…
Женски разговор: „Лежа със своя и изведнъж влиза моят…“
Обява: ...
  572  11 
Седя си, подсвирквам си, даже си подпявам…
Хубаво настроение.
А две познати момичета подмятат: „Господине, пиете ли си хапчетата редовно?”.
Позачудих се, пък загрях.
Демек – абе, да не съм мръднал, та така съм се разпял? ...
  588  13 
От лястовица ще открадна тон,
от слънчоглед – последната му семка.
Ръцете ще допра и земен стон
ще мине в тялото ми… на проверка.
От лунен сноп лъчи ще взема блясък, ...
  712 
"Ние какво е глад не знаем,
ние не знаем що е бедност,
затуй за нещастните нехаем,
даже понякога правим нередности,
а ето старият клошар навън ...
  452 
На този ден ти подарявам,
Не топчета от бляскави стъкла,
А от душата ми самотна...
Отронена за теб сълза.
Цветя не нося че ме няма, ...
  607 
Малко му остава на човека,
да затрие своята пътека...
родът си да превърне в враг,
Народа си, да мъчи с глад...
Да се кълне във вярност,предател, ...
  652 
Искаш да ме уплашиш ли? Искаш да ме откажеш от теб? И как ще стане това? Та ти не ме изпускаш и за миг. Държиш ме в мисловния си капан. Ровичкаш в мислите ми. Мислиш ли, че аз не правя същото с теб? Забрави ли, че ти също се страхуваше от мен, защото съм вещица, защото мога да те изгоря, както изгар ...
  542 
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА
В ПИЛА НАЗРЯВА НАПРЕЖЕНИЕ
Еми го беше повикала отново и сега, докато крачеше бавно към покоите ѝ, Тано Верел се почувства страшно уморен. Разрешаването на проблемната ситуация вероятно беше съвсем близо, но непрестанната липса на сън започваше да му се отразява. Билките за бод ...
  949 
Бъдни вечер...
(Вечер в Страната на спомените)
(поема)
Годините минават и съмнения
в Душите ни остават утаени... ...
  282 
Гора. Гора зелена, вода студена и сенка дебела. Напред била зелена. Подире съхнела. Жълтеела и капела. И чупели се сухи клони, и падали черни и безвидни. А водата се криела по камъните, глъхнела и чезнела, и нямало я вече, а оставали мъка и жажда там, където преди русалки топили ризите си в сладки, ...
  1291 
Зимата се намръщи – заваля сняг.
Пролетта се замисли – дърветата се разлистиха.
Лятото се усмихна – узряха житата.
Есента въздъхна – пожълтяха листата.
  357 
Паля.
Давам газ.
До долу.
Вятър.
а очите ми текат ...
  1000 
Убива ме, защото я видях
разкъсала е тъжните въздишки,
полепнала е като "звезден прах"
по восъка, разтапящ се до нищо.
В косите ѝ метличина расте, ...
  2034 
Изгубих се във сивата тълпа.
Своя път изгубих, и мечтите.
Като в дълбока, стенеща река
потъна луната, и звездите.
Удави се и слънцето. Уви! ...
  621 
Само в стиховете ли останаха
босите нозе,
оставили следи по пясъка?
Босите ръце,
които с нежност галеха ...
  507 
Голяма или малка, любовта е
солта и хляба на земята обла.
И тя самата, като пролетта е:
усмихната и слънчева, и топла.
И няма отърваване от нея ...
  523 
> Спокойно спете! Всичко е наред
> сега, когато имате виновен...
>
> К. Кондова
Порочна съм – зачевам от вини ...
  3065  32  53 
Юнашкото семе не мре,
покълва дори на студа.
Юнашкото семе расте,
проправя си път под снега.
То става игриво дете, ...
  287 
Аз те нося като сянка,
като собствена съдба.
Дъх от твоята осанка
ме преследва из града.
Никога не ме напускаш, ...
  812 
Заедно с теб ще тръгна,
със звездния зов,
която ден и нощ
говори, за лунна любов.
Ще говоря, ще се смея, ...
  678 
Ухае на топъл хляб...
Пробужда се оня аромат
на шумното поточе
сред жега.
Вторачен в незримото, ...
  633 
Какво ли има с тебе да делим?
Какво кажи, кое да ти предложа?
Освен в едно легло да приютим
горелите ни като вестник кожи.
Прочетена от теб, добре, мълчиш. ...
  987  12  23 
Един поглед, сияещо ме моли.
Между нас - сребриста нишка тишина...
Уста треперещо ми заговори
и израстна стълб искряща светлина...
Изви се... като полъх над върхари - ...
  321 
Рестото! ... Животът го чака озъбен.
Стрели уж назаем му дават "приятели".
Отчаяно викаш - "Животе наръбен,
омръзна ми вече от толкоз "Създатели"!
Писмата изпращай по есен с мъглите, ...
  669 
Свободата да бъдеш
Свободата да бъдеш красив
Или да не бъдеш
Свобода от оковите
на пазарното общество ...
  989 
Беше ден като ден, обикновен, както и да го погледнеш. Сравнително топло, сравнително слънчево, с някой друг облак и малко вятър. Както винаги когато вървях пеша, гърбът бе започнал да ме боли, но аз стоически търпях. Почти се бях прибрал.
Само още мъничко. Крачка. Още една. Не знам защо изведнъж сп ...
  1244 
Тя забрави рождения ми ден
За рождения ѝ ден
сърцето си ѝ подарих.
С любов и нежности от мен
и гравиран върху него стих. ...
  578 
Писмата до утре дали сме изпратили?
Нима любовта е делима
на вчера и днес? Или само приятели
ще стигат за идната зима?
Какво е да кръстиш с човешкото "искам" ...
  711 
Щом звезди обсипят свода
Щом звезди обсипят свода
и звъннат първите щурци...
Гола и безумно млада
за двама ни плета венци... ...
  555  12 
Когато разбереш, че нямаш време,
че идва на пътеката ти краят...
Съдбата щедро дава, но и взема...
Когато тленността си осъзнаеш,
когато имаш хиляди причини ...
  1826 
Нима животът
не по(дс)каза, че парѝте
са проказа?!...
  242 
Есен гроздозрейна...
(експромт)
Есен моя, есен!...
Есен гроздозрейна -
ти ли се усмихна, ...
  413 
Българското колективно несъзнавано е запустяла, претрупана с безброй неразпознаваеми сегменти гара, по чиито обрасли с треви коловози самоунищожаващата се психосоматика, превъплътила се в ролята на изтощен от всичко бродяга, равно и плавно се носи към финалния залез на своя отдавна повехнал живот.
  457 
В гората припкал си сатирът Страти
от племето рогати и космати.
Започвал на ,,Шушана" нов куплет,
но блеснала подкова там, отпред.
,,Тук някакъв табун навярно броди. ...
  1907  24 
  2374  10 
Предложения
: ??:??