В далечината нещо блесна, после отекна глух шум – като че скала рухваше по склона. Той се вгледа внимателно, доколкото можеше през гъстата мъгла и валмата падащ сняг.
Наистина… Ето – пак… Светкавици? Посред зима? Необичайно, но така жадувано явление…
Сега се молеше горещо следващите светкавици да уд ...

Ако чувствата цвят имаха,
щяха ли да се разпознават
навсякъде близките им
тоналности и нюанси,
така както написан стих? ...

Помня ,че беше лято. Помня ,че още бях тинейджър и все още се чувствам такава. Помня това лято което преобърна възгледите ми за любовта на 360 градуса. Не това не е поредната скпучна и банална история за любовта , това е нещо много повече. Срещнах Я в горещото юлско лято през 2003г. Тогава още не бя ...

Най-трудните професии са тези, свързани с отдаване и служене на другите. Най-трудни са тези професии, за чиито успех се бориш през цялото време. Но не става дума за личния ти успех, а за успеха на другите, на които си се посветил. Чуждият успех после се превръща в твоя лична победа. Ти си човекът „з ...

“Обича ме или не ме обича”..?
играя си с малка маргаритка.
Ези - тура в невярност се засичат
И, може би, е време за почивка.
Сега напред-назад кръжа в дома ти ...

Вечерта телефонът ми звънна и се наложи да отида до кухнята, за да си го взема, защото си го бях оставила там. На екрана беше изписано името на майка ми и аз вдигнах.
- Здравей мила!
- Здравей мамо!
- Как си? Какво правиш?
- Гледам телевизия. ...

Чаках те насред нищото под песните
на отдавна смиреното небе,
облечена в стари дрехи
от изминали животи,
тебе чаках, уморена ...

Пещерата
Детството на Вероника беше хубаво, обикаляше махалата надлъж и нашир със своите приятели и нищо не я интересуваше. Нямаше телефони, а родителите й бяха вечно на работа. Като се прибереше от училище, хвърляше раницата и излизаше навън. Те обичаха да се разхождат с колелетата и много често хо ...

Напълни ми сърцето с обич,
от онази, която не свършва.
Напълни ми сърцето с нежност,
от онази, която трепти.
Напълни ми сърцето с вяра, ...

Многоглав мастодонт
от бетон и стомана...
По какъв ли закон
на небето се кани?
По чия свобода ...

Прости ни ти безсмъртен наш, Апостоле, велик,
че макар да свеждаме глава пред светлия ти лик,
и днес длъжници сме на твоите святи и чисти завети,
и ново черно робство в дните наши позорно свети.
Прости,че обсебени от ниски страсти, алчност и суета, ...

И пак ще дойде звездна нощ, ще пламне
онази властно-нежна лудост в мен...
Денят ми тръпнещо до мен ще падне
в леглото ми от топло-бял сатен...
Пожар от силни чувства пак ще лумне ...

Ах, каква "прекрасна" гледка -
от Банкя до Люлин - винетка!
Вълк грабител ще ви хапе -
алчната власт в АПИ!
Поредната глупост на властниците - ще задължават хората, които живеят в селищата около София в рамките на столична община да плащат винетки за да ходят до столицата!Срам!

За горещо кафе и два кроасана
аз мога веднага да стегна колана.
Да гушна от супера скъпа ракия,
разбита сметана и царска туршия.
На всяка врата да моля досадно ...

20.02.2020. г.
Още снощи, като преброих и хилядната овца, и ми стана ясно, че няма да заспя лесно... се сетих, че следващият ден е със знакова дата. А на знаковите дати всеобщото очакване е да се случи нещо небивало, невиждано и нечувано... И те така... отдадох се на мечти и предположения, какво, ад ...

"Не е важно какво говорят за мен - важното е да говорят!" Това е толкова тъпо, че само глупаците могат да го разберат и асимилират... "Лошата реклама - също е реклама!" Болни мозъци, родени от меркантилното ни общество, чиято ценностна система се свежда до банковата ви сметка, а не до това какво има ...

Не превръщай живота ни в битка,
не винаги ще ти хареса резултата.
Да ти припомня, че понякога е жалко
от сълзите ми да черпиш сила.
Аз всъщност мога много да говоря, ...

Нашата любов е забранена,
но не успявам да те забравя, любими,
в нощите те сънувам до мен,
през деня пред себе си те виждам.
Спомням си за целувките ни ...

Когато душата ти боледува,
когато ти плаче сърцето,
обърни се към Бог, той чува,
твоите молитви от небето.
Протегни към него ти ръце, ...

Корона вирус
То не беше крава луда,
птичи грип, какво ли не?
Свинска чума! Уж заблуда
ала от къде се взе? ...

Умира се от мъка, Господи,
умира се...
Недей ги слуша младите,
че времето лекува!
Не ми разказвай птиците, ...

Двамата бързаха в различни посоки.
Той блъсна рамото ѝ,
събори дамската чанта,
наведе се, вдигна я и вдиша
Жълто-зеления хлад на погледа. ...

Май отдавна с Живота си говорим на "вие".
Да се чудиш как още не ме е изритал!
Той не стреля направо в целта да убие.
Пази сянката моя за играч и за зрител.
Аз така и не правя метани на слънцето, ...

Нощта, притихнала в забрава,
разстила капки сън над нас,
които нежно ни изгарят
с проблясъци от мека сласт.
В сумрака устни се допират, ...

Знай, че когато не си наоколо,
ме нараняваш
Знай, че когато не си наоколо,
това ме разбива
Знай, че когато не си наоколо, ...

Дай ми знак,
Душата ми низвергната
чува конски тропот, а не звън.
Кой преследва я, почти невидим?
Вятър ли е или дим? ...

Години даденост,
пропити с болка.
Тъга в очите на
разплакан ден.
Отнета радост. ...

След двадесет и една годишна кома
се събуждам и отварям отново очи
Събуждам се в приказка, ближейки рани
след дълъг път по който пак не ми се върви.
От небитието идваме и пак там отиваме ...

И писали сме. И какво, като сме писали?
Писанията - капка са в море.
щом арогантно все ни обясняват смисъла,
на селския идиот - да разбере.
Ни лук са яли те, не са и лук мирисали, ...

Душата ни сама си носи кръста.
През воденични камъни минаваме.
И Бог жесток, навил си е на пръста,
да ни помага все да оцеляваме.
Обръщаме се и ръката божа, ...

Къде отиваш, слънце-зимно лято?...
Вечерята отново притъмня,
а облаче в сърцето й разлято
подгони птиците на сто ята.
Деветдесет и девет теглят тебе ...

Е, бива, бива лицемерие,
но «нашето» си най го бива!
Преди отново да я ме́рите,
дерете съвестта си жива!
Да, егото се е препънало... ...