Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
376 038 резултата
Непокорна съм, знам, все летя на високо,
и прегръщам светкавици, дъжд ме вали,
след поредната грешно избрана посока,
рухвам тежко. Не питай! Съвсем не боли!
Скрити в облак от теб чакат ме еднорози, ...
  538  13 
  2093 
Изписаха ме уж като редовен.
Демек и сиреч - оздравял съм вече!...
Но погледът ми днеска е бунтовен,
във вените ми гневно кръв потече!
Във документа докторът написа: ...
  728  10  12 
Инес се пробуди за живот като след тежък сън. Стана пак бъбрива и искрена. Питаше ме безспир. Любопитна и будна, искаше всичко да и е ясно. Много се смеех, като ми задаваше необичаен въпрос. Нямах винаги готови отговори, но все измислях нещо. Ежедневието ни беше хубаво, спогаждахме се, Инес не беше ...
  585  10 
под покрива на
любовта изчезват скръб
тъга и рана
  1617 
'човек да е под
нейна стряха — любовта
неспирно маха
....................................................
неспирно маха ...
  335 
Нощ, навън луната е невинно цяла,
примамваме за нещо романтично,
сякаш времето е спряло,
за нещо искрено и лично!
Но нямате и аз сама съм, ...
  726 
рухват държавни
устои от свои и
чужди копои
  1150 
Добромир живееше в едно малко провинциално градче, в семейство на обикновени работници. Парите едвам стигаха. Родителите работеха в завод, а освен това се грижеха за малка зеленчукова градинка в покрайнините на града. Всеки месец плащаха за жилището си, а обзавеждането беше глътнало всичките им спес ...
  1368 
В градината, обсебена от духове
животът си тече по своя ред –
деца играят, обикалят слухове
над пейки с майки, хрисими наглед.
Край езерцето старци хранят гълъби, ...
  427 
Изживях те и не ми се бъркай!
Ти си най-важната в света ми...
Моля те, сега не ме побърквай!
И не осквернявай любовта ни...
  634 
Иван се бе подпрял на парапета на терасата и гледаше към двора. Откакто се бе пенсионирал, той се бе отдал на това да се грижи за зеленчуците и овощните дървета в своя дом. Полагаше грижи и за градинката с цветя, създадена от съпругата му, която си бе отишла от този свят твърде млада. Възрастният мъ ...
  373 
Зората закачливо ме събуди,
кой разреши го, беше още рано?
Лъчите от небето, дръзко – луди,
засвириха по земното пиано.
Разля се светлина, разля се бодрост, ...
  532 
В едно село, живеели трима даровити художници. Картините им били прекрасни, невероятни, поразителни. Селяните скъсвали творците от хвалебствия, отрупвали ги с ядене и пиене в изобилие, построили им разкошни къщи, намерили им хубави жени, само и само, да ги задържат в селото. Всеки художник, рисувал ...
  1387  18 
Там Горе... Там Горе!
Стягат изложба...
Картини, картини, картини...
Там Горе! Там Горе...
Подготвят концерт... ...
  448 
В друг живот била си само моя
В друг живот “дом” била съм аз
В друг живот за мен си ти мечтала
И чакала си ме с любов във вас
В този някак се разминахме ...
  655 
В новата си - дематериализирана форма, Диди усещаше всеобщата връзка между нещата, дори и между най-незначителните такива. Сякаш нейната вишудха се беше разтворила в синкавия лъч, усукан в светлинната двойна спирала и тя възприемаше целия космос като едно неделимо цяло. Големите парадокси на квантов ...
  1389 
Земята на България:
днес кой, по чиѝ интереси --
харизва за жълти пари?!...*
Народе мой български: де си,
гневът си в юмрук стовари!... ...
  522 
Странници в нощта...
Когато над света се мръкне
и го захлупи самота,
тълпи от Странници се мъкнат
по пътищата на нощта... ...
  444 
Разбуждащият сутрешен хор
на многоликите скрити крилати.
Изгряваща жега.
През полупрозрачните завеси
леко се прокрадва светлина. ...
  749 
Спомен в лятна вечер
Лятна вечер... Нежен хлад...
Тишината гали...
В мислите съм странно млад
иначе – едва ли... ...
  358 
  1749 
И пак ми разправя моят приятел – полицейският шеф.
В техния град живеело немладо семейство – мъж, жена, две деца, тъща.
Мъжът бил бизнесмен, вдигнал голяма къща, прибрал бабата при себе си.
Обаче, тя била с такъв характер... с такова характерче... че дъщеря й говорела за нея само като за „тъщата”.
Т ...
  550  13 
Една случка – класическа – във Варна.
Автобусна спирка. Някакво циганче блъска и събаря наведен ученик. Оня се изправя и му отшива един як шамар. Цигането и глутницата му се хвърлят в бой. С ученика е солидна компания. Почва мариз...
Намесваме се околните – де разтърваваме, де намираме сгода да отпе ...
  592  15 
Първи телезрител е нашето магаре,
гледа новините - със чалгата отмаря.
А също тъй следи и всякави дебати,
реве, когато види родни депутати.
Но ето, на горкото, му кацна самолета, ...
  2434 
Страхува се денят от самотата
и нощем плаче тихо на луната.
Очите му звездички са и мисъл,
а обликът му търси се невидим.
Прегърнала ги, трепвайки, тъмата ...
  515 
Камен израсна така, както се казва „расъл на бунище“, подритван и подхвърлян. Ако не беше баба Ленка, отдавна да са го оставили в Дом за деца и юноши, но тя все се молеше и го защитаваше. Само той ѝ беше останал от Стоян, от когото нямаше нито вест, нито кост. Никой нищо не знаеше. Името му липсваше ...
  408 
Цяла една година пусках през ден монети на стойност една кутия цигари и сега седях пред една внушителна купчинка имане. Наближаваше и Коледа. Двоен повод да си направя подарък. Най-после ще ида до Рим. Обадих се на Силке, германската ми приятелка:
– Силке, какво ще кажеш да подарим на мъжете ни, а и ...
  1012 
То все още рядко се вижда,
защото често един на друг завижда,
защото омразата мнозина заслепява,
защото всеки гледа сал да оцелява,
защото парите в култ се издигат, ...
  574 
Още една учебна година измина,
през която събрахме знания полезни.
Научихме се, на много нови неща....
някои полезни други не съвсем,
ще кажем сбогом на нашите учители прекрасни, ...
  1132 
Надгробно слово. Тук таме сълзи.
Мълчание минута пред ковчега.
Прошепва някой: Бог да го прости!
А друг добавя: жалко си за него!
Траурният марш ще зазвучи, ...
  508 
2. Приятелско чувство
Приятелско чувство е дар за душата...
Годините наши са тук без значение,
животът е с него по-лек на Земята –
то пътя проправя ни към просветление. ...
  1011 
Играем си на криеница с любовта
А, аз се уморих да не принадлежа
Целувам безжизненото ти тяло
Защото всеки път си някъде, но не и с мен
Потъвам в празния ти поглед ...
  871 
Сивотата ми се ражда в цветно утро. Ароматът на кафе, горчивина в устата.
Шарени чорапи, обути на обратно.
Ръбовете им досущ са като острие.
Разядени са тленните ми чувства.
Любов ли бе... Бленуваната утрин!? ...
  956 
Каза ми вредно, че било да пуша.
Пушех, докато те чакам.
Кое ли повече ми вреди?
  821 
Душата ми е чашката на цвете,
разпръскващо ухание.
А твоята душа е пеперудата красива.
Тя върху нея любовта отпива.
Две страсти се прегръщат извисени. ...
  525 
Косите лъчи на слънцето обагряха водата,
а патица самотна си миеше перата.
Залезът примамваше я към усамотение,
обичаше го тя и търсеше го със смирение.
Не искаше да се оставя на покоя, ...
  499 
Навела глава надолу, жената слезе от таксито и бързо закрачи по улицата, като от време на време хвърляше по някой неспокоен поглед встрани. Вече пет месеца, откакто пазеше срамната си тайна, а не спираше да трепери от ужас, че по закона за Всеобщата гадост може да я види някой познат. И да започне д ...
  978  11 
Глава XVIII
Беше топла майска утрин. Ситните капчици дъжд целуваха цветните пъпки на все още позаспалите цветя и ги караха да освободят аромата си. Времето беше едно такова- уж облачно, ама със загадка от слънцето, уж валеше, ама лъчите си открадваха пространство и минаваха през водните пръски.
Тя б ...
  1121 
Искаш ли хапче поезия
и наркотици от мисли...?
Озърни се -
светът в лудостта се оглежда.
Слепец е виждащият, ...
  1206  24  13 
Предложения
: ??:??