Музика и текст - Соня Станчева
Аранжимент - Кирил Гунчев
Светли Коледни Празници Ви пожелаваме!
Ако обичате да пеете и песента Ви харесва, можете да пеете на воля с караокето към песента на този линк:
https://youtu.be/Rbi-TWSqTOo

Отново пиша - аз и листа бял -
и ти... която си ми Муза...
и ти, която си ми идеал,
която моето сърце прониза
с Любов могъща, истинска, блестяща, ...

Бях в раздела
„Само за ценители”.
Радост за очите,
щедрост за душата.
Измести ме друга- ...

Пожела ли животът красив
да развее криле за наслада,
да запее, да пише с молѝв,
да въздиша, да става и пада?
Да остави букет на жена – ...

Дойде време и аз да украся коледната си елхичка и винаги когато правех това си мислех за желанията, които ме обземаха през всяка предстояща Коледа. В момента обаче установих, че нямам нито едно такова...
Вадех и разопаковах грижливо играчките и ги оглеждах. Колко Коледи изживяха и с всяка една се пр ...

Тебе Исусе аз те величая,
за едно нещо само мечтая,
с тебе да бъда, защото зная,
че и ти с мене, ще си до края...
На тебе Исусе аз се предавам, ...

За теб съм вече само ключът от стената,
за лампата, която свети в жълто.
Когато поискаш можеш да ме щракнеш.
Щрак - щрак - щрак...
За теб съм вече някакво удобство ...

Татко
Здравей татко,как си ти сега,
има ли усмивка на твоята уста?
Ти си добър човек,моят роден баща,
с пожелание за повече добри дела. ...

Чети ми приказка - за сън,
седни на стола ми отляво,
сърцето ми сега кънти,
ще чуеш ако е заспало.
Все чаках принца. Не дойде - ...

Скитам се във някакви безумни светове.
Люлякови, плачещи утопии обгърнали са лабиринтите.
Метален вкус тръпчиво устните ми долови...
Гладна съм, но не за хляб и сол,
а за обич и за топлина. ...

На Коледа, сред всички чудеса,
надявам се на вечер най-нормална:
Една Снежанка с късичка пола
да кацне с мен на дървената спалня!
Да бъде с модно, розово бельо, ...

Което струва много пари
и кара човека да полудее.
От душата, някак, стои настрани,
без него може да се живее.
А това, което за нас е безценно, ...

Рисувам с пръсти в утринния скреж,
не чувствам студ – тя, радостта ме сгрява.
А музата, наречена копнеж
сред фигурите ярко засиява.
Едно сърце, кълба на облак бял, ...

Всеки е създаден да си носи кръста.
Три дни плаках, на четвъртия възкръснах,
и сега надсмивам се над таз природа проста,
невинност смачкала в възраст невръстна..
Насилената ми душа ...

На нас срамът не ни отива.
Разминахме се. Този път ще чакам.
Не само, че си толкова красива,
причината, че страстен е меракът.
И много вероятно ще останат празни, ...

Душата ме боли
не мога все така,
нещо в мен гори
подаваш ми ръка.
Времето трепти ...

Триптих: Вечност
1. Вечност
Три дни бурята ревеше,
на четвъртият – престана...
Черна птица с грак кръжеше ...

Поради чести премествания от адрес на адрес и смяна на квартири, реших, че трябва да се освободя от някои вещи, които вече не ми харесват или не ми трябват. Вещи, чиято стойност не е от значение. Попаднах на средно голям кашон пълен с компакт дискове. Започнах да преглеждам един по един по заглавият ...

Ще дойде време, не е далеч, когато
любов и болка ще се свият в юмрук,
ще дълбае мъка, свредел в душата,
ще се чувстваш като ненужен боклук.
Ще дойде, но ти недей, не и вярвай, ...

Първото, което видях в Бяла Слатина, беше пързалката. Ледена пързалка. Опната на градския площад. Ограда, висока около метър, зад нея заледено пространство – нейде седем-осем на четиридесетина метра. Агрегат – неспирно бучащ. И деца. Много деца. Имаше и възрастни, но повечето наблюдаваха за пързалящ ...

Аз съм коледна елха. Професионална – зелена, рошава, свежа, красива. Доскоро бях професионално иглолистно дърво – част от природния озонатор, важен воин във вселенския кръговрат на веществата, закрилник на планината, животните – колкото оцелели, хората. После за малко да стана професионална дървесин ...

Муся се, а ти ми се усмихваш.
Сядаш тихо и мълчиш.
С нежни, сръчни пръсти
въздишките ми ти да уловиш.
Тогава се ядосвам много, ...

Оставам там,
където времето е само наше,
и в него само вечността ни плаши
там в миг, на кея - като капка в океана
аз потапям се, аз там оставам. ...

Вече наближаваше да се съмне и дружината почти тичешком приближаваше голямата поляна, където трябваше да се срещнат с момчетата. Нямаха много време, по пътя учеха текста на сестринския обет и решаваха какво ще подарят на бъдещите си братя. Момчетата не се виждаха, но за късмет, първия, когото срещна ...

Искам да избягам...
С дрехите на гърба си, последните си пари и цигара в ръката.
Искам да оставя всичко тъмно и оковаващо.
Всички тях, вампири...
Да карам, от изгряващ нов ден до девствена, студена нощ. ...

Започна животът ми истински,
когато потънах в очите ти красиви.
И когато вече не вярвах,
че щастие и за мен ще има,
погледнах в очите ти ...

Когато на прага с очи ме обгърнеш,
когато нищо не можеш да върнеш,
стига ми само да се усмихнеш
и ще видиш,
как от клоните черпя надежда – ...

НАДПИСЬ НА СТЕНЕ БОЛЬНИЦЫ
Вот здесь лежит больной студент;
Его судьба неумолима.
Несите прочь медикамент:
Болезнь любви неизлечима! ...

От проклетата диета,
вече в тъмнината светя.
Ядох риби, ядох раци,
поболях се от мераци.
Дядо Коледа и Мраз, ...

Думи любовни са нежни красиви,
галят и мамят сърцето, очите,
но си самотен сред вещите сиви –
тъжни, безрадостни днес са ти дните.
Сенките нощни умора не знаят, ...

Бяла пустиня съм, плаващи пясъци.
Трева таралежова* остра, без цвят.
Сърцето прескача, задъхани тласъци.
Самум** ли се вдигне, очите горят.
Сухи кълба съм. Летя, със сирокото***. ...

Времето
без жалост ни променя.
Пример сам със себе си ще дам.
В младостта ядях, за да живея,
в старостта живея, за да ям. ...

Падат звезди
и изгряват прожектори,
бясно препускат акули,
чаткащи челюсти
ръфат съдбите ни, ...