Вера
или Реквием за познатата непозната
С огромно преклонение пред паметта на журналистката и човека Вера Благоева Генова
1959 – 2020
„За света може да си просто човек, но за някой определен човек може да си целия свят“ – Бил Уилсън ...

Разликата между нас българите и хората от останалия цивилизован свят е, че ядем само това, което другите ни сервират, а те – единствено онова, което сами си поръчат. Въпреки, че и ние, като всички останали народи, плащаме редовно заплатите на своите управници.
Само това успях да напиша. Две изречени ...

Над Осъма прелитат албатроси.
Тез птици, нявга на морето знаци,
в последно време тъй се изродиха -
летят над сметищата на орляци.
А Осъмът се гъне от въпроси. ...

Не са на място думите, не са.
Протяга се лениво котаракът.
Обляга се на кривата врата,
избягал от небето силен вятър,
отваря я и свири за разкош, ...

С последни усилия астронавтът успя да придърпа ръчката на люка в необходимата посока, така че той леко поддаде, не и без помощта на тежестта от собственото му тяло. След известно време окончателно успя да го отвори и пневматиката с глухо съскане оповести приземяването на спасителната капсула върху т ...

И ако искаш днес ти мен да опознаеш,
да хукнеш из мечтите ми дълбоко скрити,
ще трябва със емоции ти повече да се стараеш
и действия да влагаш упорити.
Ако поискаш да надникнеш за момент, ...

Вдвоени като здрав конец
да кърпим дупките на битието,
вторачени във дневен ред
изчезваме безследно - лятно ехо.
Не синкавия лед, дори не зноя ...

Така съм се научил - да смълчавам.
Че иначе болят, като куршуми
във рани безлюбовни до забрава
на голи обещания от думи...
И моето сърце не е смирено. ...

Колко трудно е да си жив,
дяконе, в днешния свят жесток,
да оцелееш и да отвоюваш собствената
си свобода!
Да бъдеш смел, дяконе, смел и ...

Любя живота аз -
да бъда, да дишам.
И в жега, и в мраз,
аз до сетния дъх ще обичам.
"Не убивай!" е заповедта Божа, ...

Петък беше,
неуморно сърцето туптеше,
Наивна, нежна, чакаща жена
с чаша вино в ръка..
Две очи чаровни, ...

Нещо пробожда въздуха, трепти,
отвътре, дълбоко, ставите размества,
нещо разтърсва костите, ечи,
идва неуморно, душата да измести.
Бориш се, хванал в ръцете си глава, ...

13. Георг
Роклята ѝ беше бяла. Рокля. Лято. Тънки презрамки. Дебели сенки. Широки усмивки. Тесни улички, лъкатушени между рамената ни, които се блъскат, събират в звъна на пияните ни глави нощем, а сутрин в звъна на утрото се усмихваме на безсънните нощи в тесните улички и широките пусти булеварди н ...

На сина ми
Светулки ще ти подаря
да ти светлеят битието.
И от магична светлина
да ти е водено сърцето. ...

След любовна нощ
очите на жените пеят,
излъчват от плътта си мощ,
вървят със полет и се смеят.
Тогава те са още по-красиви, ...

Тя не може от света да се скрие,
нито с лъжа или с преструвка.
Щом сърцето, като него второ открие,
двете прегръщат се само с целувка.
Копнеем за обич, любов и милувка, ...

Горещи летни дни.
Лъха на слънце и жарък вятър.
Тежки морски мисли.
Отронват сълзи върху пясък.
А аз стоя на брега. ...

По картина на Иван Айвазовски
Виж Неапол! И обичай
до последен дъх!
Красотата му се врича,
че не е предел смъртта. ...

Олга се събуди преди алармата, която беше настроена за 06:00 часа. Стана безшумно от леглото, за да не събуди съпруга си и пое към банята. Погледна се в огледалото и установи, че ще ѝ е нужен малко повече грим от обикновено, за да не ѝ личи липсата на сън. Днес беше първият ѝ ден на работа и не иска ...

X
Разочарова я не това, че е разведен с дете, а прикриването на този факт. Е, все пак ѝ го каза, макар и със закъснение… Можеше изобщо да не ѝ спомене нищо, нямаше откъде да го научи - бившата му съпруга живееше с момченцето им в Ирландия. Затова реши да не го съди толкова строго. Никой не е съвърше ...

Творил е човекът, работил, старал се
надвивал над звяр и природа,
но в даден момент съгрешил – възгордял се
и сам се изправил пред Бога.
„Велик си Ти Боже, премъдър, всесилен, ...

Аз казах, че умирам,
но не повече от теб!
Ти каза, че съм полудяла,
но не повече от теб!
Лошото поведение, ...

Обичам те, където и да си! –
прошепвам пак пред снимката горещо.
Целувам я, оставяйки следи
от устните си – разтопени свещи.
Тъй всяка нощ, обикнала света, ...

Проплаква тихо кукумявча скръб,
че неусетно пак нощта преваля.
Луната - меден грош, с изтъркан ръб,
към утро неизменно се търкаля.
Бродира лъч месали - от сребро, ...

Ще стоя там
Скрит
Във ъгъла
На твоето забравено "утре"
И тебе ще чакам ...

Идваш със лъчите на Слънцето,
със звездите обгърнали Луната.
Така зимата превръща се в лято,
а есента-облича се в пролетта.
Така завиваш ме в обятията си, ...

Отричах го, в църква не влизах с години.
Кълнях го... За всички изплакани сълзи.
Разпъвах го в пъти, заспивах спокойна,
а той ме намери. И без да ме търси...
Неверница блудна, безбожна пустиня - ...

безлюбо̀вие —
безчислени
лекомислени

Всичко си беше на мястото...
Пред автогарата си седеше Куца Пена, продаваше това, каквото човеку не трябва...
И в кметството си беше кметът – който пак успешно отсъстваше, баш когато го търсят...
Кольо Фатмака отново си дремеше на основния градски кръстопът – магистралата, по която вечер се прибирах ...