Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
376 044 резултата
***
О, завист, ти човешка!
Без лек си ти болéжка!
  440 
/колажно стихотворение с елементи от приказки и песни на В. Найденов/
Под лодките им не шуми река,
а пясъчни нещотърсачи.
Брегът, с откъсната ръка
превит е под върбите, плачещ ...
  244 
– Инес, стига с този шоколад! Ще ти призлее. Остави си малко за после.
– Селина, многооо е вкусно. Но спирам. Ще си го запазя.
Инес изду бузки и примлясна. Беше голяма сладурана. Всяко нещо и харесваше и го откриваше като Алиса в страната на чудесата. Не си представях, че има такива деца, дето парче ...
  653  11 
В ниското не ме търсете!
Там където лазят червеи...
Където има тор и смрад.
В плиткото не ме търсете!
Там където има тиня, ...
  274 
Какво не ти достига да обичаш?
Защо се давиш в мъка и тревога?
Какво постигаш и какво привличаш
със бялата яка на черна тога?
Живот е. Кратко чудо. Подарено. ...
  550  15  20 
  1505 
  1081 
  1410 
По трапа слизаха няколко човека. Напред двамина почти носеха под мишниците трети, следваха ги други двама, ненамесващи се в ставащото. Различията се виждаха отдалеч – първите бяха в моряшки униформи, следващите го – в елегантни костюми. Носеният не се отлечаваше от тълпите клеркове, изпълващи Лондон ...
  486  11 
Смъртта дали е страшна? Може би?
Но никой жив не знае. Ала даже
за това отвъдното мълчи.
Няма някой върнал се да каже.
Сигурно е много по-добре ...
  947 
Има свързаност, има сила, невидима нишка между действията ни...неосъзната, неизбежна, неочаквана...
Действията ни от миналото последствия ли са или причина?Как можем да сме създатели и разрушители, каква е съдбата ни?Жертви на отминали животи, спасители и наранени...кои сме и от къде започва всичко. ...
  729 
дъх на липа се
зарея в нощта и я
с обич осея
  339 
Дори да чувствам страх, ще продължавам,
по пътя на житейските следи.
Опитвам се докрай да осъзнавам,
„безсмислието“ в „смислените“ дни.
Дори да чувствам гняв, ще продължавам – ...
  432 
Като хищни хиени дебнем плячката
нанасяме удари - раняваме в гръб,
отпускаме хватката - душата ранена е
и дебнем отново - нова жертва в засада...!
Хищници - живеем на хищна планета... ...
  710 
Пясъчен замък,
безкрайно красив,
бързо вълната
помете.
Нали го видях! ...
  648  10  17 
Добър вечер на всички вас,
кой ще поздрави душата?
Кой ще застане пред вас,
за да ви стопли ръката?
За да запеят сърцата, ...
  632 
ххх
> Бъдете в този свят, но не от този свят.
>
> Гълъбина Митева
Отивам си във моя свят. ...
  534 
И Кукувицата... е птица!?
Която обича свойте деца...
Но не иска да отглежда,
и да мъти, свойте яйца.
Тя старае се да бъдат ...
  401 
Със скрити от мъглата сива очи
се взирам през сълзи в битието.
Реални ли сме, или реално мълчим,
отдавна изпратени в небитието.
Заровили поглед в шепа стотинки, ...
  245 
На скалистия бряг на морето,
приседнала във вечерния здрач,
Русалка гледа морето,
със поглед замислен и благ.
Видя го тя в своето царство, ...
  543 
Начало ново не е ли смъртта?
Когато със живота си приключил
и вече си на път към вечността
какво ли друго може да се случи?
Ще мине ден, ще минат два и три ...
  413 
Животът дълъг е за тези,
които вярват и творят,
които знаят как да падат
кога да тлеят и горят.
В отвъдното ни няма вече, ...
  675 
Малки палави прасенца
си играят във пръста,
мърдат розови ушенца,
правят грух-грух веселба.
А до тях пък мама Свинка ...
  950 
Беше ленив есенен следобед. Бурята току-що бе отминала, а плажовете бяха пусти и надлъж и на шир не се виждаше ни човек, ни лодка. Каква чудесна възможност да се доближа до брега, без да се страхувам, че мога да бъда видяна или дори хваната в нечия рибарска мрежа.
Плувах като делфин към сушата и в е ...
  780 
11. Стас
Познах го веднага щом влезе в класната ни стая. Божичко, това е момчето, което ме спаси, когато без малко да се удавя в морето през лятото! Кой вятър го довя точно в нашия клас?
– Познаваш ли новия ученик? – попита ме Недка.
– Не го познавам – излъгах.
– А защо се изчерви? Ще ми разкажеш вс ...
  1320  15 
- Баща си ли желейш? Недей така!
Не се обличай в тази жега в черно!
Жената ме държеше за ръка,
бе истински загрижена, наверно.
Не можех нищо да и кажа аз. ...
  656  10  13 
Демокрацията е вероятно един от най-големите абсурди пробутвани на класата управлявани, от класата управляващи. Естествено, абсурди в живота много, а конкуренцията - жестока. Но според мен няма по-очеизвадно абсурдно нещо, което в същото време е толкова общоприето за "чиста истина". Мнозина дори го ...
  1948 
Сърцеприсвоителко,
Любов,
Людеспасителко!
Сърцеизкусителко,
Любов, ...
  815 
КРАЙ на книгата
Оригинален текст
ПОСЛЕСЛОВИЕ
Когда я стал писать, передо мной встала сложная задача. С одной стороны, мне нужно донести до читателя принцип вед путём описания встреч с представителями ведических родов, с другой, сделать это так, чтобы все герои, присутствующие в этом повествовании, н ...
  1199 
> "Но не е медицински случая..."
> Първан Стефанов
Животът е кацнал на жица...
Но момчето не знае;
и полетя, като птица ...
  514  26 
Моят дядо няма мѝра,
на тинейджър все се прави.
Брей, умът му не увира
има още детски нрави.
Сутрин рано песни пее, ...
  493 
Като пламъците на нестихващ пожар
изгаря нашата любов.
Силна и неукротима, тя погубва
всеки мой първичен зов.
Сърцето ми изгаря неуморно, ...
  620 
Отвътре е тихо, дълбоко и празно.
Прозорците са отворени -
мирише на озон.
Проблясва отвътре светкавица
и за миг осветява самотата. ...
  523 
Глава 23
Седях в коридора и плачех, опечалена от новините за здравословното състояние на Димитър, които бях научила преди малко, когато вратата на стаята на Димитър се отвори. Той беше там, в целия си блясък с прекрасната си аристократична осанка.
-З-защо си махнал кислородната тръбичка! – скочих от ...
  874 
Носи си дните и нощите
както прибоят катери брега,
в своите прилив и отлив,
с постоянството на дълга.
Разсъждават я погледи ...
  690 
На плажа си намерих най-случайно,
изхвърлена бутилка от морето.
Послание загадъчно и тайно,
навито вътре бе в шишето.
Отворих го, но листът беше празен, ...
  1899  13  12 
Денят беше страхотен - ведър, светъл и примамливо топъл. Настроението на Божур Карамфилов - точно на обратно. Мразеше тези слънчеви и усмихнати дни, в които сякаш целият свят му се подиграваше.
Какво хубаво имаше в хубавото време? Аман от превъзнесени емоции! Мразеше всички изкуствено позитивни окол ...
  878  32 
Усмихват се сандалите прокъсани,
на този дъжд, немирен като тях,
небето се преструва на навъсено,
но в локвите се отразява смях.
И бурята - проклетница разчорлена, ...
  1268  12  11 
Сега не мисли -
или отивай да спиш...
Утрото е по-мъдро,
но от какво...?
Спри да се питаш. ...
  716  18  10 
Отскубна се косъм от житата
и полетя в небесната шир.
Все чакаме жътва!
Болката пари и гние, като
удавен от дъжд житен клас. ...
  956 
Предложения
: ??:??