Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
376 043 резултата
Тя най-после беше разбрала. Енергията, която непрестанно се вълнуваше в нейната сърцевина бе изпълнена с картините на изпитанието. „Това беше той! Той?!”- крещеше всичко в нея. Даника трепереше, затворена в покоите му. „ Да, това беше Натаниелл!” – повтаряше си тя. Знаеше, че е той. Целият поток от ...
  794  13 
  1461 
  1209 
Искам да опразня пълния пейзаж –
твърде образния спомен,
станал мене вместό мен,
ме къса и с изрезките прави колаж.
Не ми понася да съм в сянката ...
  749 
Роза цъфти вън на двора,
облак напои я обилно,
скри той слънцето в простора
и мене заболя ме силно.
Птички не пеят вън, ...
  303 
На своя син какво ще завещая?
Едва ли ще се свърши с мен светът?
Ще му е трудно! Много трудно, зная,
но длъжен е да следва своя път!
Дали ще бъде роб на суетата ...
  1013 
Свършил учебна година,
Вики на лагер замина,
покрай моренцето синьо
хубаво да си почине.
И отзарана с дружина, ...
  1121  27 
20.06.2014
Непрестанно и гръмовно
днес Морето се гневѝ
и разбива монотонно
белогривести вълнѝ... ...
  282 
Морето лениво люлее вълните,
брегът край скалите е тъжен и пуст,
вечерният вятър разпалва звездите
и спомен за устни със ягодов вкус...
Луната изгрява мъчително бавно ...
  231 
1.
Звездите толкова са близо
с ръка-аха да ги докоснеш,
и Вечността при мене слиза
от тях непостижимо просто... ...
  398 
  1718 
  2307 
  2293 
  2606 
( кулинарни фантазии )
Тоз кулинарен празник обещава
най-екзотичното меню за вас!
Рекламата гаранция ви дава
и не пропускайте го този шанс!... ...
  752  10 
Аз съм истински богат,
защото нямам нищо.
Аз владея час и свят,
защото нямам нищо.
Аз на всекиго съм брат, ...
  539 
Лежа на леглото, вперил поглед в синигерчето, кацнало на прозореца и размишлявам за случилото се с мен напоследък.
Преди три месеца заедно с двама приятели направихме Големия удар. Като правоспособен екскурзовод няколко години водих групи до Германия за известна реномирана фирма – владеех перфектно ...
  2123 
Ако някога стане така,
че преодолея срама
не бих си дала покой -
на часа бих те направила мой.
Но по-скоро ще трябва, уви ...
  805  13 
12. Иван, приятелят на Стас
В първия учебен ден след лятната ваканция в нашия осми клас се появи Дългия Иван. Той влезе сам в класната стая и ни огледа отвисоко, като присвиваше късогледите си тъмни очи. Беше много висок и слаб. Нямаше ученическа куртка, а носеше горнище на избелял син анцуг с шал я ...
  1144  12 
Кой ви каза, че вятърът няма мечти,
че натам и насам все върви!
Кой ви каза, че той е бездомен!
Духнал тук - духнал там...Пак е виновен!
Я послушайте! Тихо! Седнете. ...
  408 
Хора да спасим нашите деца сега,
те богатството са ни на тази земя
Тези малки и невинни същества,
с чисти, честни и добри сърчица!
Да живеят свободно и да мечтаят, ...
  354 
Ейприл пак остана сама. В средата на Страшният път. Жив човек не беше стигал дотук. Беше сам - самичка и много гладна. Изправи се на малките си крачета и пое напред по пътя. Гъстата ѝ,черна коса,беше толкова порасла, че стигаше до глезените ѝ. Вървеше и вървеше... Беше толкоз гладна. Изведнъж Ейприл ...
  635 
Душата бавно в огън гори,
а сълзите са святи свещици.
Както се восъкът тихо топи,
така се топят, изгарят зеници...
Наведен е всеки до близък, ...
  227 
Тя дойде
И потече отново през мен,
изми и прочисти от мене тъгата...
Душа на дете
осветли моят ден ...
  549 
По склоновете стръмни на живота се катеря.
И диря си пропрявам към върха.
Там чувала съм, че аз нещо ще намеря
и безотказно все нагоре си вървя.
Но никой май на мен не беше казал, ...
  267 
Далече някъде, където няма разстояния,
тъгува Музата за мъртвите поети,
а търсят я слепци със поетична мания
да вържат с рими няколко куплети...
Не гони никой, всекиго приема, ...
  304  12 
Когато първите лъчи на слънцето
опряха във стъклата на набъбващия ден
и по-реален сън си хвърли зрънцето
във почвата на случващото мен,
усмихнах се отново на тъгата, ...
  653 
Като малка беше ти хубаво момиченце,
беше тъй красива и всички спомнят си,
най-яркото от всички, най-яркото кокиченце,
мъничко момиче с красота огромна.
На десет щом стана и беше си красавица, ...
  415 
„И изрекох словото с плач...”
„Чудото с българина”, Х век, неизвестен автор
Майка
Благословен Бог наш, всичко виждаш, всичко знаеш, и нищо не става без твоята воля. Амин.
Циганите дошли рано сутринта. По тъмно. Тя взела пушката, отворила прозореца и стреляла. Два пъти. Във въздуха. И циганите избяга ...
  572 
Глава 24
След като Дими бе медитирал за известно време и после не ми беше казал дали има решение на проблемите, се прибрахме в имението на семейство Симеонови в Бояна. Все още не бях видяла завършения портрет, защото Дими ме увери, че ще ми го покаже по-нататък, и когато се прибрахме в имението, нав ...
  847 
Танцува не поетът,
а Душата му.
Пирует след пирует...
Преплитащи се сенки...
Светлини в далечината... ...
  428 
В я т ъ р ъ т п и р у в а с у м о р е н и п т и ц и.
което когато какво е и как ще
където е за кратко животът ме върнеш
пак ли в горещото отмина от място
ще бъде лято и ето на скърби ...
  240 
Малкият смок стоеше в патрулката и гледаше втренчено през предното стъкло. От притеснение почти не мигаше и вече го боляха очите. Беше чувал, че стават такива неща, те бяха обществена тайна, но в същото време и нещо като Йети, за който всички говорят, ни никой не е виждал. Ето, че сега се случваше н ...
  1099 
Родена в буря – буря предизвиках
и мълния в небето призовах,
и вятър волен облаците да раздуха,
и ето в небето появи се и дъга…
Към нея тръгнах, под нея исках аз да мина, ...
  252 
По кройка присъща, семпло съшита е
на живота ми длъжката дреха.
Без маншети и джобчета скрити,
без надиплени, фини плисета.
Остър ръб върху няколко кръпки; ...
  1658  10 
Любовта е, когато се стоплят очите ми
и разцъфнат минути за дългата памет.
Две по две се държат за ръцете стрелките,
сякаш твоят и моят компас си съвпадат.
Щом душата върви по невидима ...
  685 
Не много млада банкова служителка се влюбва в един поет, и решава да убеди колегите си, да си купят книги от поета. Въпросът е как да постъпи, така, че да покаже колко е хубава поезията му? Колегите й са по-възрастни от нея, но работят в малък офис. Напрежението в работата ги е изхабило и прави живо ...
  988 
Издигна ме гневът до посивяване
и танц със саби почнаха светкавици.
Два черни облака като пияни
тояги запремятаха фустаните.
Две чернопепеляви мръсни думи ...
  246 
***
Ти си ми целият свят!
Искам да те прегърна!
Но ръцете ми са къси, къси...
Искам да прегърна светът!
Но са ми къси ръцете! ...
  439 
Понякога крилете ни са в нас
и спят като стъбла опитомени.
Усещаме ги с всяка своя част
как парят в буренясалите гени.
Как стържат като гвоздеи на кръст, ...
  888 
Предложения
: ??:??