Океанът...4
Океаните заемат ¾ от повърхността
планетата.
Факт
Неспирен тътен... Ураганен вятър... ...

Огънят гори и пръска златни искри,
дърветата горят, дават ни топлина.
Той ни топли в студените зимни нощи,
а сега той ни събра заедно с теб, съдба!
Седим заедно синко с теб ,усмихвам се сега, ...

Златни есени, стихове тъжни
/за летата, за бивши любови/.
Чаши пълни, а хапките ръжени,
куп икони, но пръсти оловни.
Мрачни мисли /и винаги нощем/, ...

самомнителни
откакто са̀ — ги сепват
въпросителни

Очаквам те. Ти каза - "В седем,
на моста с гледка към квартала".
И ето ме - над сградите приведен,
очаквам те да бъдеш в рокля бяла.
Обичам те. Ти каза - "Стига, ...

Нещата, които понякога правя,
не винаги правя добре.
Не мога прилично със нож да боравя,
не знам как се чупи яйце.
С приятел, когато понякога пия, ...

Сърцето е дом на Любовта!
Не допускайте в него да се самонастани Омразата,защото от дом, ще се превърне в обиталище!

Лисицата, голямата хитруша,
потънала веднъж... във сексуална суша...
Но умен план измислила фамозната госпожа -
намерила отнякъде на магарица кожа,
наметнала я и пред Марко ...

Поименно познаваш всички тръни,
които правят рани, по челото ти,
напразно някой там сега се пъне,
да обясни петната в потеклото ти.
Невидимо е мъничкото нещо, ...

Излязох тази нощ, не щях да спя.
Къде ли нощем съ́лзите изгарят?
След крайчеца на очната дъга,
в какво съдбата бързо ги разтваря?
Пребродих тротоарите, открил ...

- Почакай! – затичах се след нея.
Тя ми отвърна с тънка нотка на сарказъм :
- Не излизам с непознати.
Тази жена… Побъркваше ме. А беше толкова красива... Дългият червен шал се стелеше нежно върху меката и като коприна коса.
Замълчах. Вървяхме през тихото поле, огрявани от последните слънчеви лъчи… ...

Сто похвали от чужди хора не струват, колкото дори едно майчино порицание.

Миришеш на тютюн и похот,
сандалово дърво и бедствие.
На къс плесник, заплаха от позор
и отмъстителност без никаква конкретика.
На бърз скандал, на агресивен секс ...

Когато се усетиш вече на ръба,
животът сякаш свършил е,
проблемите назад – струват ти се суета.
И искаш пак и още повече да го живееш,
стартираш с детски трепет, младежки усет, после... ...

Полицаите ни плашат с глоби,
данъчните - с данъчни тегоби,
синоптиците - със засушаване,
психолозите - със оглупяване,
земледелците - с настъпващ глад, ...

Българският народ жадуваше за лъчи,
от фашисткия "нов ред" се спаси той!
Не искаше повече пред злото да мълчи,
прояви се достойно и героично в бой!
Нека помним храбрата борба ...

Изгрей ми, слънце, двама да изгреем -
усмивки две над борова гора
и птиците безспирно глас да леят
в покоя на планинска широта.
Да спре шумът на хорска гирюлтия, ...

Денят преваля.
Последни слънчеви лъчи
на дърветата листата близват.
Луната
вдигането на вечерната завеса чака – ...

Като морска сирена всяка нощ
зова те, щом ти далече си от мен..
Имам ли, като сирена, такава мощ
пред мене да те призова, смирен?
Всяка нощ нашепвам твоето име ...

Празно място и време за дъжд,
самота ли... не, в никакъв случай.
Пълни шепи със обич на мъж,
който с мене от Бог е отлъчен.
Той го знае, но пише ми стих ...

Керван-сараите представляват страноприемници през Средновековието, строени на 40 км един от друг. Това бил точно пътят, изчислен, че може да бъде преминат за един ден от керваните. Обядвахме в точно такава каменна сграда с формата на кораб, без прозорци, която се осветяваше от дупки високо на тавана ...

Велики четвъртък е. Булките на трите носа са се събрали и заедно вапцват великденски яйца в старото нощно гърне на децата на Дебел нос. ”Фова фърне фъм фу фила фет фъти с фряла фода”-уверяваше ги на своя странен език жената на Дебел нос.
Бяха наклали огън в двора на Крив нос. Булката му още от заран ...

За алчността не са измислени ваксини,
като вирус завладява днес света.
С кръв рисува пагубни картини
на разруха, гнет и нищета.
Политиците се мислят за пророци, ...

10.
Заживях при дядо Марко. Даде ми една стаичка в къщата си – наблизо имаше складове за машинни части – назначиха ме началник - склад, работех, вечер му помагах за работа по двора. Не се обаждах на Мичона, тя също мълчеше. С децата се чувахме често, разбрах, че не им е казала за раздялата ни. На дя ...

Дълбоко в чернозема рови –
бърлога търси си вълкът.
Овчици – предано готови,
за втори шанс... За стотен път.
Уж помъдрял, уши присвива, ...

на Андрей Андреев
Реди човекът черните бразди
и вижда как ще избуят пшениците.
Дано потта му народи
зърна за хората и птиците. ...

В мен са все сгушени две ръце.
И едно чакащо умиление лице.
Прощално писъмце.
И умоляващо момченце .
До края бяхме скарани . ...

Тук си стъпил с орисия за борба.
На теб улиците и горите са ти тесни.
Воин роден с цел за свобода,
намерил я в собствените песни.
Не е нужно да изкореняваш тръни. ...