Давай леко цигу-мигу...
тази сутрин с Боговете
пихме вино, но амиго
свършиха им даровете...
Дадоха ми три камбани, ...

За разсипаното мляко, няма смисъл да се плаче,
пукнатият съд изхвърлям бързо – на боклука.
Може да се залепи, но пуска винаги, обаче,
та дори да няма външно никаква пролука.
Щом обърне се колата, прави друми има много, ...

Вземи я, любовта не е присъда!
Не нóси пръстени с гравиран страх.
Преди за корените сок да бъда,
до удар на сърце те пожелах.
Желах те дълго в тъжен дъжд, прегърнат ...

Напред катерачо! Далеч е върхът,
под него са снежни салкъми.
Въжета изплита от младост духът
за бури и склонове стръмни.
Ще стъква огнище попаднеш ли в мрак, ...

Не, любезни читателю, за предателство няма да говорим. Това пусто предателство поне хиляда пъти досега е било човъркано без успех и смисъл. Бил ли е предаден, кой го е предал, защо го е предал, къде го е предал, кога го е предал, как го е предал?... Целувай кръста и казвай: Ти ли предаде Апостола??? ...

Най-сетне я прочетох тая книга. Зачитах я и изоставях, както правех навремето с жените. После тя уж ме търсеше и ме зарязваше, както жените се гавреха с мене. Имаше нещо помежду ни. То беше презрението към любовта.
Ама пак е нещо общо. Макар че звучи кофти.
Не я изоставих. Сложих я на най-ужасно мяс ...

Когато нежно се усмихваш всяка сутрин,
тогава птичките запяват.
Запяват песен сладострастна
и влюбените ноти разпиляват.
Разпиляват ги като прашинки малки ...

русите ти коси играят си с мен
озаряват със светлина нощта
полъх, от Господа, вълшебен
несвойствено ме предизвикват да се държа
очите ти, ангелски, насред кръгозора ...

Като ангел бе чудесна,
като пролетни цветя,
луна в нощта ми блесна,
исках с теб да полетя...
За миналото са тез спомени, ...

Госпожата каза - 2
Започна да се смрачава и площадката започна да оредява. Майките прибираха децата, на пейките седяха няколко мъже, пийваха бира и водеха вечните си спорове в областта на спорта, а на полянката до дърветата двама ритаха топка с момчетата си.
- Силве, татко ти няма ли го?
Силвето стр ...

Дали в тази пловдивска привечер сам Господ не бе слязъл сред пътниците на автогара Юг, за да попътува и той за някъде , или просто бе дошъл да понагледа избраниците си калесани с неговия нишан. Не се знае , но явно бе някъде наблизо...
Жената - почти старица, беше преминала отдавна възрастта след пр ...

Ще си купя анцуг. Най-обикновен.
И с него ще съм необикновена.
На срещата ела със колелото!
По твоя мярка нека съм скроена.
Ще ме повозиш в скута си вълшебен. ...

Как се пролет създава,
нима не знаеш ...?
Купчинка сняг леко разравяш,
отдолу кокичета - фраш!
Вземаш няколко и ги подаваш ...

Не се прощавай, никак не е нужно -
разцъфнал е отново изящен, слънчев ден.
Тръгни си, по бузата ме целуни с две думи,
които те оставят загадъчно при мен.
И никак не е страшно, че няма да се върнеш, ...

Ще прокървя. Ще преболя,
но няма длъжна да остана.
Ще съм ви съвест. И беля.
Оголена до кокал рана.
Ще се взривя. Ще прокълна ...

Знае ли някой да събира душа,
затичана светлина да раздава,
която се спира при чужда тъга
и после, сама неспокойна остава?
Да запази мирът си след нечия драма, ...

Където Раят
Земен беше, пустош днес
е и грабеж е,
и людеразреждане
е, и се ад натресе...

Поглеждаш часовника и виждаш, че е 1 часа на обяд, при друг ще е 5. Защо се получава така? Защото живеем в измерение на времето, което е относително и не е абсолютно. Гениалния ум, интуицията и въображението на Айнщайн разбиват голямата бариера, която бе ограничила истински новаторската идея за Отно ...

Памет дал си, ясна мисъл,
сила, воля за живот.
На челото ми написал,
за заблуда: Идиот.
Що си ме белязал, Боже, ...

Sanremo 2020, Eurovision 2020/ 2021
-------------------------------------------------------
Диодато - Шумиш
Санремо 2020, Евровизия 2020/ 2021
---------------------------------------------------------------- ...

Вълк в полето вие,
но от нас се крие.
Тича със листата,
роши ти косата.
Виси на небето тава, ...

ненужни Бòгу са
хвалебства — а човек
да не свирепства

Цял живот все на път
и вместо приятели - влакове.
Дали ще спра на някой кръстопът
и вместо да пътувам, аз да чакам?
Аз нямам дом, във който да посрещам ...

6.
От два месеца Сакатият се подвизаваше, като отшелник в това забравено не само от хората, а и от неговите събратя място. Радваше се на спокойствието, което цари в тази малка горичка, а и му трябваше време да привикне с мисълта, че вече не е като другите. При едно сбиване със съперника си за кучкат ...

Забавно е как всичко това се случи
Каква горчива ирония,
сякаш е удар в челюстта
Всичко е решено от самото начало,
но аз нищо не забелязах. ...

Писна ми вече да бъда дебела,
От днес ще гладувам за седмица-две,
Три килограма домати съм взела
Стек с цигари и много кафе.
Като отслабна с клина си мрежест ...

Малкият Иванчо разтревожен пита баща си:
Тате, какво е бъдещето на България?
- Да остане без българи - отговаря бащата.
А кои ще останат тогава? - любопитства Иванчо.
- Прабългарите, сине!

Сънувам март - разрошен и разгърден,
с гнезда на птици в синята коса
и луд южняк. Копнеж един - предсърден...
Черешов цвят, зелени чудеса.
А разумът ми знае, че е рано, ...

Понякога се вслушвах много в себе си.
Понякога, по-малко напоследък.
На плещите си носех морни тежести,
и кръста си, и хорските проблеми...
Но никога не се обърна никой, ...

Здравей слънце любимо,
днес пак събуди ме ти,
твоите лъчи ме достигнаха,
и аз разсъних своите очи.
Погледнах през прозореца, ...

И пак съм тук - сама.
Късно е, а теб те няма.
Мисля те.
Къде си? С кой си?
Мислите ми са като река, ...

Събуждам се. Проверявам по стар навик другата страна на леглото, но сега тя е празна. Ставам и отивам до тоалетната. Мия си зъбите и се поглеждам в огледалото. Косата ми отново стърчи на всички страни и аз взимам четката. Винаги е била непокорна. Като мен…Докато изпълнявам рутинните си сутрешни дейн ...