Анхиало – древен и велик,
с Обител свята – на Божествен мъченик;
градена бе в далечни времена,
съборена от варварска ръка.
На мястото на старата Обител ...

Кръв тече
в плата попива.
Кръв сърце,
болката не спира.
Защо на мен се падна ...

Нощната прохлада на септември
стъпките ми нежно приютява.
Но душата ми в нахалните брътвежи
на миналото пак се омотава..
Лица и думи пак се гонят - ...

Като пролет слънчева, сияйна,
като мед сладка, омайна,
като роза красива, нежна,
като ангел чиста, белоснежна -
туй си ти, родино чудна, ...

тишина, мухите дори ги няма
само аз вървя по света
нарамил своята драма
на арената срещу себе си да я разреша
в главата ми бушува тълпа ...

Тихо!
В очите му, чувам аз, нещо шепти...
Да може тишината му да замълчи!
Изострям слух, опъвам тетива,
душата ми се впива в неговата... ...

Буен кон в ергелето,
немерна сила, суета,
прелива от любов сърцето
в стройната, здрава снага.
В галоп препуска устремена ...

Обичам те...
Прониза ни животът, прави ни безчувствени,
стрива ни до болка, пуши ни безстрастно,
впива се до кокал, пие безучастно,
захвърля те високо в мен - и ни рисува... ...

Като суха филия безвкусен е хлябът,
Страшен е пътят като празен вагон.
Пишеш писма без адрес, с дъжда си говориш,
И вярваш, че дъгата е някъде там.
Усещаш всичко в пъти по-силно - как се багрят лалета, птиците как се зъвръщат от юг, ...

Тръгва светлината наобратно,
цялата земя ще се пречисти.
Есенна е лунната соната.
Сякаш есента я е измислила.
Звездните палитри - чародейки, ...

Всяко Раждане е Светлина!
Просто трябва да го опознаем -
в коренче,в крило,в добра ръка -
дадена за прошка и създател.
Всеки миг е време за Любов! ...

Обичаш ли ме?
Или слънцето изгря
и облаците разпиля зад хоризонта?
Целувката ти като утринна роса
на любовта ми огнено-гореща ...

Като славей в пролетен ден
аз от теб съм озарен.
И чуй ти неговата песен,
че той от тебе е унесен.
Чуй магията на любовта, ...

ИСТИНАТА
Лъжем се, че всички я търсим,
разголена да застане пред нас.
Може би само с мрак ще ни поръси...
Ще вгорчи най-сладкия ни час... ...

- Зъбките изми ли, Рори?
Никой с мене да не спори!
Ето четка за Росина.
С нея ставате двамина,
дето искат да се скрият, ...

Когато отида си от този свят
не тъгувай, а погледни зората.
Усмивка моя ще усетиш там
и денят ти ще огрява.
Когато вятъра коси разроши ...

Марина се разхождаше сама из благоевградските улици. Лекият ветрец напяваше любовни песни в този септемврийски ден. Реката тихо шумолеше, а листата на дърветата се сбогуваха едно с друго, подготвяйки се за предстоящия си вечен сън. Тази вечер имаше пълнолуние.
Медено-русата коса на момичето се полюш ...

Почернено беше селото днеска. От рано биеше клепалото на черквата, дето се сбираха хората, за да изпратят с литургия Хаджи Ивановия син. Млад левент беше Гроздан, тамън направи осемнайсет години. Знаеше момчето четмо и писмо, скоро го гласеше баща му да го отмени малко от сметките, дето правеше покр ...

Вариация по „Роня, дъщерята на разбойника” от Астрид Линдгрен
Не зная как да започна... Добре, започвам направо. Доста време ви лъгах, не мога повече така. Дали ще ми простите?
Аз не съм тази, за която ви се представях.
Защо ви заблуждавах ли? Може би – за да ме приемете. Защото исках да бъда сред в ...

Един бедняк видял обява: "Безплатен обяд".
Отишъл и си поръчал една пилешка супа.
А собственикът му казал: "Полагат ти се и три филии хляб.
И те са безплатни! Само после ще те надупя..."
Та тъй и ние се редим пред такива табели, ...

Почакай! Опомнѝ се! Накъде вървиш, човеко?
Прехласнат, с този празен поглед в бляскави реклами.
Фалшиви идоли те тласкат в гибелни пътеки.
Не си щастлив, нали?... Защото някой те измами!
С боклук задавяш непрестанно своята планета. ...

Всяко съвпадение на лица и събития е случайно
Италия, Милано, 11 януари 2011 г.
Силен телефонен звън раздра тишината на хотелската ми стая. В просъница протегнах ръка в тъмното и пипнешком намерих слушалката.
- Signore Monti?[1] – попита смутено телефонистката.
- Si….Pronto…[2] ...

Пòривни мечти развивай! —
Тъй животът те съветва.
Безизхòдно не унивай
и да бъдеш — дай си клетва!
На приятели не вярвай ...

Преминала боса, през огън и вода,
оцеляла по чудо в прегръдките алчни на смъртта,
победила дръзко панаира на светската суета,
тя възкръсва гордо и тържествено,
като Феникс от пепелта, полeтява смело, ...

Под светлината нощна на Венера
копнея аз за твоята прегръдка.
Сънувам ласките от бившето ни вчера -
върховната и споделена тръпка...
Сънувам остров девствен в океана. ...

Песен есенна пеят звезди
и притихва Всемирът заслушан.
Приласкават димящи бразди,
нов живот във сърцата им сгушен.
И ухае на дюли и мед, ...

Не винаги сърцето чувства всичко.
Понякога замира в страшен студ!
Очите ми говорят вместо него…
И няма фалш. Доброто не боли…
Раздаваш го! Но иска ли го някой? ...

На теб избрах да ти повярвам.
Защото в някой трябва или в нещо.
Крилата ми тъй вярваха на вятъра,
ала облаци от мъка го изместиха.
И в някакви любовни промеждутъци, ...

Направих къща, но е там, далече,
далече и аз от нея съм за съжаление сега.
По-добре така е, когато любовта я няма вече,
там живеят и домуват мойте добри деца.
Не всяка къща може дом да стане, ...

Щях да пиша, но се сецна
Музата ми насред път.
Ха да дóйде, но запецна,
а стихът в ума ми – кът.
Аз напъвам – не излиза. ...

/пред паметника на Яворов в Поморие/
Яворов седи и гледа към морето.
Макар от камък, толкова е жив;
и писаното слово на поета
звучи, дори от камък мълчалив. ...

Кортизолът е биологичната причина тялото понякога да страда, но слънчевото и невинно детско лице, усмихнато в знойното утро на един твой лек ден, лишен от тежкия дъх на изпепеляваща и отегчаваща умора, ще бъде малката трептяща светлинка, притежаваща възможността да превърне света в топлина за всички ...

Все още стаята на теб ухае,
пристъпваш нощем тихо във съня ми.
Сърцето ми не иска да признае,
но болката без тебе е голяма!
Все още сянката ти ме приспива, ...

В безкрая сливащи се „змии“
върху бетонните траверси –
в житата полузрели вият се
забързани сега за нейде си...
А гърбовете им метални ...

Щом догори́ пленително във залеза морето
и южна нощ разпръсне искри от Вечността,
звездите разпиляни събират се в небето
и слизат да се къпят във топлата вода...
Там весело играят... Надбягват се с вълните... ...

(Terra Incognita)*
Далече!...Далече!... Далече!...
И толкоз далеко, че там
не стига и Вятърът вече –
от ярост и страст обладан... ...

септември си тръгва
измете нивите
приспа гората
нажълти листата
обра гроздето ...

Този виц ще посветя
на пастирка на светулки
в Мечата гора
-
Там, през Мечата гора, ...