След като всички се убедиха, че няма отърване от малкото ревливо чудовище Жади, животът потече в старото русло. Донка се скъсваше от работа в шивашкия цех и въртеше къщата, Симо отново пасеше “биологични единици“ и си пийваше от любимите си „облаци“, а потомството им неудържимо избуяваше. Най-видимо ...

Последната дума, която изписа дъхът ѝ, беше толкова нежна, а ме прониза. Сякаш все още не бях готов да повярвам на Диана. Все едно бях попаднал на калпав анестезиолог – чаках да заспя, а упойката само ми замотаваше главата.
След цяла вечност очакване ръката ми най-сетне внимателно опипваше влагата ѝ ...

VIII
Жребият беше хвърлен, нямаше връщане назад… Но тя продължаваше трескаво да мисли как да предотврати неизбежното…
Влади поиска хавлия и сапун, за да си вземе душ. Когато се върна в стаята, тя му посочи свободното легло под прозореца, пожела му лека нощ и побърза да отиде на свой ред в банята. На ...

Нещо внезапно се е случило с този сайт. Сякаш ядрена катастрофа е помела всичко живо - и администраторите, и многобройните потребители, дори хлебарките, които живеят на топло под генератора на гигантския компютър... А на екрана, неизтощимо, продължава да тече информация, създавайки усещане за актуал ...

ГЛАВА ПЪРВА: ПОХОДЪТ
Този човек беше различен. Макар че на пръв поглед той приличаше на другите, той не бе като тях. Той не можеше да плаче. Нито веднъж през живота си не бе го правил. Дори когато държа в ръцете си изстиващото тяло на своя командир генерал Джейкъб Уолъс. Това бе станало при прочутат ...

Възможно ли е времето да върна
и отново в прегръдките ти да заспивам?
Вечер да ме притискаш до себе си,
а сутрин да се будя за теб и любовта ни.
В страстта ти цяла да изоря, ...

9. Земята в краката ни
Нима нещо може да се промени? Счупената ваза да остане цяла? Думите да се върнат назад като в детски измислен език? И къде ще остане изначалният смисъл, в коя реалност ще остане? Или ще се лута в безвремието изоставен, без форма, безстопанствен... Отдалечаващи се пеперудени кр ...

Често аз при теб гостувам
в твоят топлострастен сън,
нежно устните целувам,
че съм любовен таласъм...
И танцувам, и ти пея ...

Срамувам се пред тебе да застана.
Срамувам се от жалките си грешки.
Дори да ми простиш, ще се разпадна,
дори да ме обичаш, ще е тежко.
Едничко само в цялото ме плаши ...

Както мога, така ще се втурна,
да замитам банални проблеми.
Той, Сизиф, е търкалял, но мъртъв,
а на мъртъв какво да му дреме?
Както дишам, така ще се смея ...

Аз не вярвам, че има луна
в туй небе, дето носи градушка
и звездите не яздят коне,
нито слънцето мрака разчупва.
Не познавам цвета на зора, ...

Ухае ми на есен.
Ухае ми на детство.
На дъжд. Носталгично.
Захладнява и е някак романтично.
Събират ми се жълъди, ...

„Празнувам“ неочакван юбилей –
петстотин стиха споделил съм вече!
Не съм Сизиф, ни даже Прометей –
аз бродя със блещукащо фенерче.
Дали разсмях поне един човек, ...

Мила, подай ми лява ръка.
Колко много посоки в нея:
вярно, има и пътека с тъга,
но и дълга слънчева алея!
Там ще търсиш своята любов- ...

Когато без допир аларми звучат,
когато прозорци, мазилки се пукат,
прасетата луди из двора квичат
и всички гугутки престават да гукат.
Когато от пъкъла идващи звуци ...

Магия от танц-
тяло за грях.
страст и илюзия-
изпепеляващ копнеж!
Музика, спомен - ...

Играем си със огъня защото,
пожарникар ни води за ухото.
Той трябва да ни води май за друго,
но ако се случи, ще е чудо.
Къде у нас такова друго нещо? ...

Стоян се събуди. Отвори очи. Утрото отдавна беше настъпило. През отворения прозорец влизаше различна информация от събуденото село. Петел изкукурига, магаре изрева, след тях изблеяха няколко овце. Две комшийки разговаряха, като викаха една към друга преодолявайки по тоя начин разстоянието от двата д ...

Такава съм –
суетна по-малко,
закачлива по-много.
И нищо човешко не ми е чуждо.
С годините съм се променила ...

Отдушник на човешката помия -
това бе той, горкия.
Поемаше от другите най - лошото
и с усмивка опитваше да го пречиства,
а признанието продължаваше да липсва. ...

В почти разплаканата вечер,
на пейката пред стара къща,
кълнат се в обич безконечна
и чак до лудост се прегръщат
един войник, дома напускащ, ...

Заведѝ ме, където поискаш...
Аз през целия път ще мълча
и в ръката си вяра ще стискам.
Тя е цяр за разбити сърца...
Покажѝ ми какво те тревожи, ...

Ти дали не си илюзия, любов?
От човешка потребност навярно си родена.
И тъй сляпо вярва в теб човека,
Пред тебе се прекланя,
вълнува се, копнее. ...

Всички ми казваха:,,Не тръгвай по лунна пътека!
Нея вечен мрак я обгръща.
Виж колко пътища-светли и леки,
а който тръгне по лунна пътека,той се не връща."
Всички ми казваха:,,Не тръгвай по лунна пътека! ...

Ден съм, няма да живея чрез нощта,
раждам се отново, и отново
чакам стъпки пред отворена врата,
а гнет съблича ме и гали ме жаловно.
През очи ми жарки тлее светлина, ...

очите ми
течен карамел
по туптящата ти кожа
е залепнал
и не мога през прозореца ...

Към доброто копнеж чуден -
туй са нашите светли мечти.
В живота ни мрачен, труден,
светлина започва да блести.
Надежда за правда и красота ...

Здравей!
Хей, здравей, човече!
Хайде да се запознаем.
Да се почерпим с по едно геврече,
с думички да си играем. ...

Разкажи ми, море,
колко тайни в сърцето си носиш,
ти си тук с векове,
аз за малко, но с много въпроси.
Разкажи ми поне ...

Родино моя,
сълзите ми сега превръщат се в реки
как за теб умряха герои забравени от всеки.
Сълзите ми сега превръщат се в порои,
че позволихме да охулят тези герои. ...

Докато те науча да обичаш мене,
ще си направя кът за битовизъм.
Ще озаптя стрелките, за да имам време,
а ти ще ми изгладиш ризата.
Не се старай. Отгоре и отпред. ...

По стълбите нагоре дъх бера...
Люх, Божке! Закъснявам и ще тичам.
Защо ли точно полунощ избра?
Не съм отдавна приказно момиче.
Пантофки от стъкло не нося аз. ...

В стремежа си да видя аз човека
за миг очите си затварям,
но страшно непознат е силуета,
стоящ във ъгъла на тази стая.
И чудя се, защо не мога да го видя? ...

(По Никола Вапцаров)
Начесто нощем идвам в твоя сън,
ала вратите вечно са залостени;
стоя отчаян и самотен вън –
като нечакан и неискан гостенин. ...

Колко личи болестта на нашето време –
затварям очи и виждам изтръпнали устни,
все някой крак набива във стреме,
изтръпнал от тяга – набити сълзи,
усмивка без обич – картинна скованост на бремето. ...