Заслушах се в думите топли на вятъра...
Не вярвате ли, че и той сърдечно говори?
Говори. Речта му не е от земния театър,
както е при играещите под маските хора.
Искрен, когато обича страстно, е нежен, ...

Фаталната Жена-2
На път към село тъговит
и прашен си вървя по друма,
съгледах дирник бял на вид,
за миг изгубих ума-дума. ...

Посвещавам
на всички емигранти
Скитах се! Дори бездомен бях!
И слугувах на студени хора!
Бях забравил що е радост, смях! ...

В излязлата през 1988г. книга на Крикор Хайрабедян и Николай Гарчев "Шахматни суперминиатюри" /издателство "Медицина и физкултура", София/ попаднах на следната задача на М.Добрев, отпечатана в списание "Шахматна мисъл" през 1973г.
Началната позиция на задачата е:
Бели: Цц6, Дб7, пешка х7;
Черни: Цх8 ...

/В памет на моята майка/
Тази болка много я измъчваше. Колко дни вече не спираше! Ще се умира... Вчера лекарят в болницата я успокояваше, но след това извика сина ѝ навън.
Там трябва да му е казал, че на лошо отиват работите. Не може да направи нищо... И да я отворят... едва ли ще се събуди. По-добр ...

Непразната утроба със съмнения,
пулсира между гъгнещите мнения...
Очите изсветляват се от взиране.
И сълзите си имат предозиране.
Очакването може да убива. ...

Повреди ми се ключът на устата.
Въртя, въртя… А пустият, заяжда.
Такава, проветрива е вратата –
току прещипе някой много важен.
И зная, че мнозина ще низвергнат ...

Там, в кулата висока, непристъпна,
от здрав бетон и арматура яка,
живяла в плен Красавицата скръбна,
с надеждата, че Принца ще дочака.
Магьосник зъл заложил и капана ...

Вчера чистачката Мара,
отворен чата набара.
Седна тя, написа ника Вихрушка
и изгаси последната крушка...
Цяла нощ чати Мара, не спря, ...

Главата постоянно ме боли,
а слънцето заплашва да си иде.
Измислям си последните очи,
с които мога нежен да те видя.
Но пада тънка есенна мъгла. ...

Сутринта Мечокът мил
с труд се беше заловил.
От дърветата направи
той дъски еднакви, прави.
Имаше един комшия, ...

Смехът това е твоята усмивка​,
която избухва от твоята душа.
Той искрен е, една твоя милувка,
за другия, когато идва от сърце.
Смехът е здраве, казват хората, ...

Сутрин се будя
с мисъл за смисъла
и все си се чудя,
дали съм написала,
дали съм предала, ...

Когато съм най-тиха,ме повикай!
Кажи ми името и ще съм твоя аз.
Фалшиво име,но е приказно…
Щом кажеш го с любов на глас.
С любов ли?Аз не я усетих! ...

Познавах в Парламента депутат -
Жена в парламентарните редици!
Помолих я за среща със дебат -
Силикон или естествени кубици?
Тя ме прие - с усмивка в своя дом. ...

Леля Пенка "Перископа"*
все на пейката седи.
Там на сянка и пред блока
всичко живо тя следи.
Входът тесен наблюдава, ...

Темида на везната сложи
два свята с различни цветове.
Единият бездушен, празен,
а другият изпълнен с чудеса.
Когато сутрин се събудиш ...

Никотин,
сиви мисли съпроводени с дим,
Сив на цвят – Никотин,
по-автентичен по лицата ни от грим.
Никотин, ...

> Септември ще бъде май.
> Гео Милев
/анамерично стихотворение/
Фризьорската магия с цвят на лава
в косата ми отрязана – боли. ...

Долорес направи още една крачка в тъмнината. Толкова внимаваше, но нещо изхрущя под крака й. Спря като попарена. Занемя. И тогава той изникна от тъмнината, стрелна се към нея и я сграбчи.
– Да не си мръднала. Чу ли! Няма да ти се размине!
Мъжът я задърпа и със силните си ръце и я затътри към края на ...

или как тиквата превръща се в реликва!
– Ах, горката аз –
ревнах с пълен глас,
кой ли мене ще хареса,
непризната поетеса... ...

Там всеки влиза с надежда –
да спечели всичко; или повече,
отколкото ще загуби.
И накрая: фалирали илюзии.
Тук печели само Принцът. ...

Да беше просяк, щях да те нахраня,
бездомен да си, щях да приютя,
далечен гост – в домът си ще поканя,
разплакано дете – ще утеша!
Да беше облак, щях да се покрия ...

Обичат единствено мъртви поети,
за живите - само омраза.
Напишеш красиви и чисти сонети,
те кажат - на нищо не мязат.
Тъй скучно е в днешния свят да живеят ...

Часът е четири след полунощ.
Рутинна обиколка на пазача.
Езика в бравата приплъзвам с нож.
Аз, като котка, се промъквам в мрака.
Намирам се в сърцето на Париж, ...

Когато те се събудиха
1
Първо дойдоха слуховете за мъртвите животни. Десетки сърни, елени, зайци, дори птици... А накрая се чу и новината за изчезналите 7 туристи от 2 различни групи, които сякаш се изпарили в планината.
Същата вечер в подножието й няколко мъже на видима възраст между 20 и 50 години ...

– Вреден си ти, Любомире, вреден си. Да ти се вържа аз на думите ти за мацките.
– Що бе, приятелю, какво се е случило?
– Аман заман, Любо, както ми разправяше за ония девойчета и напращели кобилки от поетичните сайтове, реших и аз да се пробвам. То наистина, като влязох, колко му е – слонче - конче ...

– Аууу, здравей муцка. Къде гиваш, бе парцал. Отдавна не съм те чувала, кифлооооууу. Е и аз къде, по света и у нас, по света и у нас. Да видиш оня ден, муцка, получавам писмо на лични. Някакъв доктор, муцка, доцент ли, пише ми, че ми чел стиховете и бил възхитен, ма, парцал. Ти да видиш. Направо щях ...

Октомври е. Не си отива лятото.
И още не е, стъклено студено.
Макар по жиците да дреме птиче ято,
което закъсняло е без време...
Мъглите не прииждат като призраци. ...

Докосва слънцето с длани спокойните води,
а вятърът завръща гласа от птичите игри.
Това море... отгатва скритите мечти;
вълшебно утро вещаят пламнали вълни.
Виж. Простира бели платна кораб в хоризонта, ...

[la versión española de “Bottomless” (Bette Midler)]
---------------------------------------------------------------------------------
Ана Тороха - С музикален синкоп
[испанската версия на „Безкрайни дълбини” (Бет Мидлър)]
----------------------------------------------------------------------------- ...