"Аз - герберската баба,
сравних ги с певиците от "АББА".
Фандъкова е велика певица
и измисли "Танцуваща кралица*".
/*Популярна песен на "АББА" ...

Не ме забърквай в твоята история,
на мелеща напразно воденица.
Любим си. Аз любима на теория,
на практика съм сламена вдовица.
И мълниите ми подпалват сламата, ...

Застанала като уплашено дете
пред портите на твоя нов живот,
не се страхувай, мила, Бог е с теб,
усмихни се и вратата отвори с любов.
С ръцете твои нежно прегърни го ...

Все ми се иска фигура топ,
да отслабна, но може ли с хапче?
На лукс е привикнал черният дроб,
с морски дарове и кебапче.
Тъй, ако може, с някое чайче ...

Останах сам самичък братя-
ни внуци, ни жена , ни сватя
Изпратих ги на сaмолета,
...сега ще трябва да се шета.
И тъй във тази вечер тъжна ...

Обидиха се, разсърдиха се, ядосаха се хората. Иска им се приятен климат, топъл слънчев ден, лек ветрец и красиви дъги без дъжд… Не след време, не с труд, не с ум, а сега, веднага…
Тропна човечеството разсърдено с краче, тръшна се на пода и се завъргаля…
И рипна народонаселението планетарно на борба ...

Опитвам се да се мотивирам да завърша новия си албум.Не ми е проблема в свиренето и пеенето, а защо го правя.Музиката е голяма краста и е за цял живот.

В душата ми роди се тишина,
за миг сърцето сякаш спря да бие.
Угаснала частица светлина,
изгря в небето, дето страшно вие.
От болка, че отиде си Човек, ...

Търся те още от дете и ако не вървя добре
на него винаги му се иска да умре
но поредното препятствие идва не като нещастие
по пътя към изграждането, на твоето щастие,
а е следващото изпитание - по високата летва, ...

Забранен си! Толкова забранен...
Че даже от себе си трябва да крия,
как искам те с поглед тих и смутен,
а всъщност дори не смея да мигна...
Забранен си! Смили се! Не гледай към мен! ...

Сега, на този труден кръстопът
за теб и в теб се борят с луда жар
стрели на Ерос и бунтовен звяр,
и сякаш ти предлагат вечен път.
Животът е пред теб, ала светът ...

Две бяха. Звездичка и Луничка.
Заедно вървяха, хванати за ръчичка.
Един ден, както си стояха,
Луничка пусна ръката на малката Звездичка.
Вече не вървяха. ...

Звездите тез чаровници вълшебни...
Омайват и най студените сърца.
На грешника загубил пътя,
показват му насоката една.
А тя е пътят ,отреден за него. ...

Мерак
Всеки мъж си има нормално мерак,
ако е истински мъж той ,не глупак.
С годините ни тялото ни остарява,
но меракъ,той винаги остава! ...

Не съм загърната с майчина любов
и разбирам другите като мене,
принудени в живота бурен суров,
да я отглеждат от мъничко семе.
С жаждата в клетата своя душа ...

Кехлибарено нежно обичат
очите й - с цвят на кафе,
а зад клепачите есен наднича
срамежлива, като влюбено малко дете...
Когато е тъжна - в шепа златни листа, ...

Вървях ли през тези години
по пътя си дълъг към мен?
И тичах, и бързах... и мина
животът ми в бяг устремен.
Реших да забавя нарочно ...

Изгревът е едно прекрасно явление на природата! Много хора ме питат - защото когато го наблюдавам на лицето ми грее усмивка, а очите ми блестят от радост? Отговора на този въпрос е, че аз самата намирам смисъл във всеки един детайл и за мен, самият изгрев означава много. Той е началото на един нов д ...

Открили топлата вода
Често профсъюзите
откриват топлата вода,
че жизненото равнище на народа
е под нормалната черта. ...

За любовта няма точно време и място.
За среща с нея не се правят планове и графици. Тя е толкова променлива и непредсказуема. Крие се по ъглите, в мишите дупки дори. Сега е в асансьора, после току виж се появи пред входа. Съботните вечери може да я срещнеш в клуба, но може и да не я срещнеш. Не е мн ...

Някой може би ще каже:
– И Росина да покаже,
че от майка си се учи.
Чакай малко, ще се случи!
Къщата си подредила, ...

Какво да сторя? Не виждах изход. Нямаше да се измъкна лесно от тази ситуация. Главата ми забръмча, мислите ми се стрелкаха в пълен хаос. Исках да помогна на момичето, но не ми идваше на ума как да се измъкна от гнева на Мойра. Още виждах стоманените и очи, безизразни и студени, че чак те пронизва хл ...

сърца туптят
и в седем осми такт
обичат
и всяка гръд ведрят
и в нея ...

Влак прекосява оттатък града,
крак олюлява, лети под дъжда.
Пак наблюдавам ефира в нощта,
злак се подава, суфлира луна.
Флаг се развява, топи се сълза. ...

Бясна! Дива! Гладна!
Всяка твоя капка искам!
Настръхнала и жадна –
със болката да те изпия
Жената в мен да вие... ...

Част 6
На връщане от Кавала всичко мина като по вода.
Никакви засечки.
Нито по пътя…
Нито на самата граница… ...

На панаира на метлите
всяка Яга на своята долита,
на паркинг чинно наредени,
от най-различни измерения;
класическата дървена метла, ...

Светът...
Светът се е побъркал –
тотално „превъртял“...
(Отново май „накъркан“,
или́ – не изтрезнял!...) ...

Долови шумоленето на роклята й, стъпките, опияняващият й аромат на цветя. Различи песента на нейните обици от перли и злато. Като силен хищник подушваше и усещаше всичко от километри. Знаеше кога тъмничарите му тайно сръбваха евтино вино с отвратителен вкус. Така предполагаше, защото винаги пиеха пл ...

Един комар се пръкна през нощта -
Разбуди ме проклетата мушица!
Не си продавах евтино кръвта
и погнах тази малка, хищна птица!
Запалих свещ и с вестник във ръка, ...

Един мъж се оженил с хитрост и решил да се покатери на жена си, за да се изкачи високо, високо
Жената нали била добра -> позволила да й се покачи на главата
И заживял мъжът на жената на главата. Било хубаво да гледа целия свят и да дърпа юздите, докато един ден го заболял гъзът от седене и решил да ...

Нахалница съм!
Шумно раздирам
тишината на деня ти.
Скитница съм!
В нощите ти идвам, в съня ти! ...

Хартия. Лист. И после думи…
Надраскани във миг необуздан.
Неравен почерк. Бедни рими.
Без капка жалост или свян.
И пиша. Не каквото чувствам. ...

Как искам да ми липсваш, но понякога...
Сега ми липсваш денонощно – често.
Дотолкова, че сякаш си избягала,
докато съм сънувал, че те срещам...
И в мене заболява туй очакване. ...

Знаеш ли, често се губя сред мрака,
който присъства във битието.
Чудя се какво ли в него ни чака?
Тъжно ми плаче тогава сърцето.
Някак си чувствам духовните липси, ...

Жълтеникаква, изваяна от цветовете на гората
Тя дойде, почука по стъклото, седна
Огледа влажните нослета на децата
Съблече лятото, и ме погледна.
Не можех да сваля очи от нея ...

днес
световен ден е
на сърцето
от което
правото му ...

Кой по-стремглав е от потока,
наситил се след дъжд – порой,
препълнил вирове дълбоки,
разлял се в езерен покой?
Кой по-игрив е от листото, ...