Аз съм мъничък принц, от планета добра,
или пък - принцеса, на грахово зрънце,
сред хора милиарди душата избра,
за майка -Луна, а баща ми е Слънце.
С Голямата мечка на жмичка играя, ...

Такава съм, взломявам Тишината,
минавам през заключени врати,
в очите ти събличам си душата
и от копнежи въздуха трепти.
Оставям ти една целувка страстна ...

Изгрев нов се ражда,
сбъдване звъни,
в мед пелин преражда,
под камък сълза спи,
стъпвам по небето, ...

Ще отида на Луната,
тя е голяма и светла
и сякаш ме вика при нея.
Казах на мама, казах на тати,
а те ми се смеят, клатят глави. ...

Второто по сила чувство е любовта. И при нея е силно изразено въздействието на външното поле и неговите тежнения върху вътрешното – телесното и обратно. То е съотношението между платоническата и плътската любов, от едната до другата крайност.
Любовта не идва и не си отива с човека от другия пол. Тя ...

Всяка дреха по теб е излишна
щом си тук и дъхът ни се слива.
Глътка лудост си, нежност обичана,
голотата... така ти отива...
Всяка дреха по теб е преграда - ...

Лилаво и сребърно, роза и кръст. Един рицар в блестящи доспехи тръгва на път.
Александър Блок ме гледа от корицата. Зад гърба му – снежно море. Над него се е развихрила буря и се сипят снежинки – искрящи и звездни като хиляди остри сълзички. Те потъват в синята чаша ледено вино, отразяващо очите на ...

на бате Серги
светлината уповава
и спасява
на бате Ламбо
светлината вдъхновява ...

На сестра ми и нейния съпруг
Потракват монотонно колелата.
От моя град отнасят ме далече…
От къщата на втората пресечка,
с лозници и смокини ароматни. ...

Сетих
стих
тих
за теб.
Когато бях ...

Назад не зная как да се обръщам.
Препукват кости. Белези болят.
Заслужих вечно лошо да ми връщат.
А аз добро не зная в този свят.
И Видовден все още е далече. ...

ххх
На Стефан Данаилов, с поклон и с любов!
Порой усмивки. Влюбени моменти.
Ти- млад - във сънищата на жените.
Звезда и блян от черно-бели ленти. ...

Може ли, устни с мирис на кафе ?
Коса, разхвърляна, като пламък да пречи небрежно на съня ми?
А като се събудя нежни бедра да топлят дланите ми.
Очи, искрящи като звезди, от сутрешни сълзи.
И малки искрици, прехвърчащи от допира на голотата ни. ...

Заглеждаш се в лъчите на луната,
играят те във твоите очи.
Опиянен ме милваш по косата
и сърцето ми започва да кърви.
Дали ще видя аз отново ...

Тя беше никоя. Една случайна жена, дрещната случайно край брега на морето, или в парка. И ти ще я срещнеш. Може би в някой дъждовен ден ще я видиш как се разхожда сама както винаги. Или как стои на балкона, гледа минувачите замислено. "Какво ли си мисли?" - ще си кажеш ти. Какво ли наистина си мисли ...

В годината се срещаме веднъж-дваж...
Стоиш
затворен и покрит
в празното пространство
Като нетипичен паж. ...

Животът е прекрасен,
искам да е вечно лято!
Да виждам птиците в небето,
летящи във въздуха на ято.
Да галя морските вълни, ...

Жена му замина да работи в чужбина. Това беше официалната версия за пред хората. Истината бе, че избяга от него. Не издържаше на побоищата, които с годините все повече зачестяваха. Как набра смелост да го напусне и тя не разбра. Просто си тръгна с един стар сак пълен с дрехи. Сестра й щяла да я поср ...

На връх в планината малка къщурка,
кацнала сякаш на хълма от сняг.
Дървета столетни с клони от преспи
ревниво я пазят от външния свят.
В стая уютна камина горяща. ...

Когато рухнат и последните стени
и вятърът в душата влезе,
прогонва всички добрини
и в мрак умъа погребва.
Когато рухнат твоите мечти ...

Дъжд от звезди
Дъжд от звезди, сама си край морето,
усмихва ти се и самотната луна.
Ти самотна си, така решѝ, избра сама,
няма го вече любимият, неговата усмивка. ...

През девет планини в десета
имало Царство едно.
Там щастливо живяли
цар Мраз и Снежната царица
със свойте любими деца. ...

Накъде ще поема
Не е важно сега
Нямам вече дилема
Нов път чертае мойта съдба.
Просто е - верният път е напред. ...

Номер три е трамвая –
дрънка днес без билет,
тръгва в седем към рая
и пристига към пет!
Двете релси си счупи ...

Ден съвсем обикновен -
озарен от усмивката любима...
Дъждовен, мрачен...зимен ден...
ала очите ти слънцето надминаха.
Срещнах те... не помня даже как- ...

Когато всичко замълчи, а споменът говори,
животът в моите очи наподобява спомен.
Зениците изпълва той и ми краде окото.
В различни елементи напомня на живота.
Едно дърво, градина, хълм и нещичко край мене ...

Старият полковник се дотътри до дивана и се разположи на централно място. По предположението на домакините там трябваше да седнат трима от гостите. И от другите страни на масата още четирима – те ти готова средата за поредната Нова година.
Само че и сега се налагаше да донесат още столове, а на къси ...

Сутринта трябваше да си измеря кръвното,
но апаратът ми отказа: „Хър, мър и сиктир!“
Въртях го, мъчих го – все тъй, все същото.
Заредила съм го, нахранила, а гледай сеир.
Излезе, че съм била извън ли, без ли, със ли ...

Чакаше я вече от една цяла седмица…, но нея я нямаше. Утре ще станат осем дена, и пак безмилостно ще се отбележи във въображаемия му календар. Плаче заради нейното отсъствие, все едно е едно голямо дете, и не разбира защо така му се е ядосала толкова дълго време. Държал ce e добре, затова си мислеше ...

Дъджорналисти - Марадона и Пеле
----------------------------------------------------------
Autori: Tommaso Paradiso & Dario Faini (Dardust)
---------------------------------------------------------------
Автори: Томазо Парадизо & Дарио Фаини (Дардъст) ...

Лучо Батисти - Моята песен свободна
-----------------------------------------------------
Autori: Lucio Battisti & Giulio Rapetti Mogol
---------------------------------------------------------
Автори: Лучо Батисти & Джулио Рапети Могол ...

Странна съм само колкото
е странно времето, когато
си събува ботушите,
а ние мислим, че слънцето
изгрява заради нас. ...

Ще падне утрото над смазаните къщи
и тялото ми влажно ще лежи
в най-ниското, дори под земетръсите,
където тътенът не може да руши.
Баща си вадех през тунел от гроба ...

Вещай ми, Прорицателко Съдба,
щастлива участ, с нежност напоена...
Очите ми усмихвай с веселба,
сърцето - с нощен шепот на сирена.
Без думите ти страдах всеки път, ...

Върви до мен... Аз май ще се разходя
и няма да побързам днес за вкъщи.
Града пеша ще искам да пребродя,
да срещна хора, докато се връщам.
Не бързай ти, ела да помълчим и ...

Със надежда, с вяра, с обич
на Бъдни вечер на трапеза сме
седнали! Чакаме дете да се роди!
Нас грешните да опрости!
Роди се тази нощ Божий син! ...