Напред, астронавте, превземай всемира...
Да не трепне ни мускул по мъжко лице.
Под твоя скафандър трепти и пулсира
и моето буйно, непокорно сърце.
Лети и за двама ни към пътя млечен, ...

Очаквах те - красива, нежна
да дойдеш ти при мен
и душата моя безнадеждна
да намери своя ден
Очаквах, но това не стана ...

Понякога преди, но все по-често,
напоследък ме обгръща този мрак,
във който припознавам неизвестното
и бъдещето в израз - "Няма как!"
Но тайно, много скрито надълбоко, ...

Стоях пред дивно езеро през май,
все още лилиите не цъфтяха.
Вълните на отсрещния му край
със слънцето играеха – блестяха.
Тревата бе се ширнала навред – ...

Когато Истината ни докосне
в Полусъня,
а жадни спомени сънуват, че отпиват
от новата Мечта
жива вода... ...

рецептата
по същество
за
съвършено общество —
Любов и Обич ...

Румена мома с върбова снага
вървеше с менци към чешмата за вода
и пееше си песен, шепнеща надежда,
пееше и мокреше със сълзи своята одежда...
Търсеше по нея свойто либе- ...

Има чудни имена,
тук на село, във града.
Митко, Петър и Мина,
но Иван е по-така.
Има много имена, ...

сам по себе си
звезда е Витлеемска
всеки Ботев стих

– Мен можеш да ме оставиш на отбивката преди града. – обади се мъжът, полеждайки часовника си. – Къщето ми е навътре в гората и ме чакат. Сигурно ще се радват да ме видят. – Той прокара пръсти в косата си. Едва сега жената забеляза, че изглежда хубав този човек, а косата му сивееше като на вълк един ...

Моя вещице,
недолюбено малко момиче
което бере минзухари
и в косите си кичи върбички,
как зарязваш сандалите си ...

6.01. - 172 години от рождението на Христо Ботев
МОЯТА МОЛИТВА
"Благословен бог наш..."
О, мой боже, правий боже!
Не ти, що си в небесата, ...

Българският народ трябва да намери своята река Йордан. Вкупом да се потопи в нея и да се пречисти един път и завинаги.

Колко зими до днес преживях,
колко пътища снежни изринах.
Колко истини земни разбрах,
но Отвъд и така не преминах.
Дълго плаках и дълго се смях, ...

Не те познавам, ангеле мой верни,
но знам, че ти до смърт си ме обичал,
от битките крилата ти са черни.
На гарван май съвсем си заприличал.
Какъв ли да е бил греха ти смъртен, ...

5.
Дезинфекторът беше най-мразеното място в Института. Да, само названието му беше плашещо, всъщност никакви отрови не действаха в него. Специалистите по защита на организма при екстраординарни условия почистваха връщащите се от времевите експедиции бързо и изключително качествено. При това – неусет ...

Сънищата станно как завръщат ни
в спомени, а беше сякаш днес –
думите, с които се прегръщахме,
чакани от влакове - експрес!
Няма да ги върнем и целувките... ...

Не знам какво ми стана
Нещо случи се със мен
Любовна лудост ме обхвана
От любов съм сякаш заразен
Хей, момиче, спри, не бягай ...

Твоя бях до невъзможност!
Твоя бях, но не разбра -
всичко между нас е много сложно,
и всяка радост има си цена.
И грешна бях до безусловност! ...

Не сънувах често, не и по много,
но тази нощ в мен има мъгли.
Едно желание някак си старо
Си търси място пак да излезе...
Не те виждам, не те чувам ...

Твое е сърцето, за теб тупти нощ и ден,
всеки твой поглед пулса ми ускорява,
кара телата ни от страст да горят
и любовта заедно да празнуват.
Без теб не мога, твое е сърцето, ...

Глава XXXIV
Орлин беше седнал на бордюра, изпънал крака и навел глава. Сам със собствените си мисли, които в диалог водеше с нощта. Там- в задната част на болницата, до кофите за боклук. Тракаше равномерно с пети по земята. Тежко му беше. Трудно му беше... защото я обичаше. А беше човек на закона... ...

Изоставих пътеките гористи отдавна.
Не изкачвам вече стръмни върхове.
Предпочитам да вървя спокойно по равно
без да изпитвам излишни страхове.
Върховете са присъщи на младостта. ...

Зимни мои вечери,
самотни и без смях,
с мечти обречени,
като видения на монах
за танцуващи вещери... ...

Не приличам на другите хора,
аз съм свирка от крива върба.
Разпилян, като вятър на двора
и събран, като стара мома.
За добрите съм лош и коварен, ...

Зимен Кръстовден —
небе се отваря за
прàведни с вяра

Ела във малката колиба.
На прага чакам тебе уморена.
От уличната лампа светлина примига
и бяла пряспа с тъжен поглед стене.
А боровете в тишината плачат. ...

уви — със злото
несъпоставими са
горкѝте рими

Край реката, на стръмния бряг,
беше отдавна, бях рошав хлапак
мечтаех на сянка, лежащ под липите,
а наоколо кротко пасяха козите.
Мечтите детски са тъй необятни, ...

Гурбетчия
Кажи ми как я караш във чужбина?
Хлябът им по-сладък ли е там?
Две години вече как замина
а аз останах тука вече сам! ...

Нека през новата година
в света и в нашата родина
любов, щастие и мир да има,
да не студуват таз зима
хората бедни и нещастни, ...

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за живите... За всички онези, които трябва да преживеят загубата. Да се справят с болката, да почистят петната от сърцата си, оставени от оная с косата. Тя, която има наглостта да нахлуе в дома внезапно, ...

Пресищаш от и́мане,
скотееш от нямане -
скърпи́ си, човеко,
пробойните на душата...
Твои са - ...

Дърво без корен.
Дърво, понесено от вятъра - живот.
Дърво, разсичано от хиляди светкавици,
Дърво без време и само!
Зимата почти изсъхнало, ...

Морето си е, както винаги – море. Липсва ти, когато дълго не си виждал вълнението на пенливите му вълни и не си усещал гъдела на песъчинките под босите си крака и ти става досадно, когато почивката продължи повече от времето на вътрешната ти нагласа. Все пак, човек се натъжава и за дома, и за познат ...