Нежно падат капки от вода,
Търкулват се по тънките листа,
И вятъра подухва хладно,
И славей нейде пее славно.
Там в планината, далече, във гората, ...

На чешмата насред село
мома менци си налива.
До нея изправил се напето
момък вода да ѝ отпива.
Погледи си те срещнали ...

Полегнала е Тодора
на шарена сянка
под крушата на двора
Рано отзарана
двора е премела, ...

Гледа ме Бог от очи на дете –
дрипаво, мръсно, ала тихо, добро.
В дните зад сивото, тъжно перде,
сълзата му чиста е само клеймо,
което отново се взира в мен! ...

поезия и
музика спасяват и
очовечават
одухотворяват и
любов в сърца вселяват

Какво като отново е октомври,
нали със теб обичаме дъжда,
живеем само с хубавите спомени
за времето, родило любовта!
Ще има студ. Ще бъде дълга зима, ...

Есен вълшебна, макар и дъждовно.
Пушат комини, падат мъгли
и сливат се някак странно чаровно,
сякаш се спуска завеса, нали!
Готви октомври своя спектакъл, ...

Край! Ти постави точката.
Не! Многоточието...
Всичко свърши!
Точка, до точка, до точка...
Дълго и мъчително многоточие. ...

Видя ме ти, но ме подмина.
Подмина ме и си замина.
А аз помислих, че ще спреш
кураж поне да ми дадеш.
МинА ми болка през сърцето ...

Трудно ми е да разказвам,
че сърцето си наказвам
и го изживявам пак.
Знаем, Мечо е юнак,
но пък аз съм си страхлива. ...

Пиша ти тази бележка, която ще прочетеш като се събудиш. Мислех да приготвя кафе и да оставя написаното под чашката, но знам, че не обичаш студено кафе. Исках закуска да ти приготвя, но ти обикновено хапваш някакъв плод. Е, и плодове има. Бележката всъщност няма да побере всичко, което искам да ти к ...

Самотен остана старият стол на чардака.
Ще сънува отново идващото лято.
Ще пази аромата на червената ми рокля
и на белият шал, който вечер намятах.
Ще целува следите от пръсти направени ...

Снежи
по сутрешно сънливи тротоари.
Следи
по девствените улици оставям.
Не спи ...

Защото съм светла, обещай ме на мрака
Ключ имам за него, нямам за тишината
Залез ми обещай и смъртта да ме чака
по изгрев - тогава е най-студена водата...
Ще ѝ плащам. С мънисто синьо от сврака ...

Из храстите, оклюмал и унил,
скорецът пее тъжната си песен.
Невинаги е Севернякът мил,
и остро жили бързащата есен.
Изправен сам пред пътя си нелесен, ...

Празнувам всеки ден със теб!... Желая
живота ми навеки да красиш,
да го превърнеш в малко кътче в Рая,
и ти във него ярко да блестиш!...
Затуй и днес - на теб това приляга - ...

Аз съм първото и последното,
което те събужда и приспива,
за да те изпрати и посрещне
между истината и лъжата,
светлото и тъмното, ...

На хоризонта синьото небе
изпира за последно лятната си риза.
Макар и непозната морето ме зове -
да се завърна и отново да го видя.

Е, бизнесът накрая и до мене стигна -
Политик по курвенски ми смигна
и оферта ми предложи... поетична...
Сега съм вдъхновен... епично!...
О, Рай, дали на нас завиждаш, ...

Прегърни ме отново,
и ми кажи,че ме обичаш,
остави ме да помириша,
този аромат на Земя.
Остави ме отново, ...

Признавам просто аз: Не съм поет.
" Писач " или " Драскач " е по - добре,
че думите събирайки в куплет
потъват тихо в сивото море.
Какво ли има тук да се разбира ...

"Аз - герберската баба,
сравних ги с певиците от "АББА".
Фандъкова е велика певица
и измисли "Танцуваща кралица*".
/*Популярна песен на "АББА" ...

Не ме забърквай в твоята история,
на мелеща напразно воденица.
Любим си. Аз любима на теория,
на практика съм сламена вдовица.
И мълниите ми подпалват сламата, ...

Застанала като уплашено дете
пред портите на твоя нов живот,
не се страхувай, мила, Бог е с теб,
усмихни се и вратата отвори с любов.
С ръцете твои нежно прегърни го ...

Все ми се иска фигура топ,
да отслабна, но може ли с хапче?
На лукс е привикнал черният дроб,
с морски дарове и кебапче.
Тъй, ако може, с някое чайче ...

Останах сам самичък братя-
ни внуци, ни жена , ни сватя
Изпратих ги на сaмолета,
...сега ще трябва да се шета.
И тъй във тази вечер тъжна ...

Обидиха се, разсърдиха се, ядосаха се хората. Иска им се приятен климат, топъл слънчев ден, лек ветрец и красиви дъги без дъжд… Не след време, не с труд, не с ум, а сега, веднага…
Тропна човечеството разсърдено с краче, тръшна се на пода и се завъргаля…
И рипна народонаселението планетарно на борба ...

Опитвам се да се мотивирам да завърша новия си албум.Не ми е проблема в свиренето и пеенето, а защо го правя.Музиката е голяма краста и е за цял живот.

В душата ми роди се тишина,
за миг сърцето сякаш спря да бие.
Угаснала частица светлина,
изгря в небето, дето страшно вие.
От болка, че отиде си Човек, ...