Улицата майка е на братче
и сестриче, хванати са за ръце.
Всяка сутрин дава им коматче
хляб и зайче с плюшено добро сърце.
Стъпки малки пак ситнят ...

Говори с вятъра,
с вълните спори.
Дали още да чака
или пък греши.
Пише писма, ...

Уж Принцесата е чистокръвна...
Крехка, но със здрав финансов борд!
Рейтинга висок е - не помръдва,
но пък Принцът никак не е горд.
Пак провал пред граховото зърно! ...

Ти подари ми порцелановото слонче.
На шкафа мой живее то край мен.
Очи е вперило към малкото балконче.
Хоботчето му е лула в залязващ ден.
Със него разговарям мълчаливо ...

От изток ще е изгревът и утре
Сълзи ще има и мечти,
и ден, ще има нощ и сутрин
И там, дай боже – аз и ти.
Обзети от лъжовните стремежи ...

Зеници, запечатали очарования,
от детско гукане и волен смях,
сега слепеят в мрачно отчаяние
от свой ли, чужд ли тежък грях.
Устни, стиснати до кръв, немеят ...

Народът е беден, ограбен, не бива,
животът е труден във нашите дни,
докато използва сапун от коприва,
шампоанът непотребен ще стои.
Докато онези събират парите, ...

Днес се чувствам малко странно.
Срещнах вездесъщ!
Неочаквано за мене беше,
но научих много наведнъж.
Името му не запомних, ...

Животът е безсмислен.
Написан като по учебник,
Преписан от предци,
за шестица в нечий дневник.
Човекът за земята, ...

Изгревът не се забави.
Мечо днес реши да прави
на имота си ограда.
Има той, но вече пада
и от ляво, и от дясно. ...

Притаена болка резонира – крясък блед…
Пристъпва Господарят – очите му са празни.
Тя свела поглед е в земята, не смее и да трепне.
Той я гледа… носи бич в ръката…
Удря… пак… и пак… и пак... ...

Вали, вали, вали...
Нощта роди дъжда.
Градът бъбрив заспа.
Дъждът плете нощта.
Градът сънлив замря. ...

Бременна жена насреща ми върви,
усмихвам ѝ се, усмихва ми се тя с очи.
- Бъдете здрави и живи - пожелавам сега.
Погалва тя корема си, благодари ми веднагá!
- Колко ли безсънни нощи чакат ви сега, ...

От сладост, многопластова прелива
на вкусове, богата, Есента,
в палитрени нюанси тя заспива,
с енергия се буди – сутринта.
Косите, побелели боядисва ...

Виж сега, мадам Кокетка,
предлагам ти тук брак по сметка!
Аз съм джентълмен от класа!
Тоест, маж за пълна маса...
Уважавам питието, ...

Непроследима – следата ти скромна.
Неотворената врата зее. Чака.
Изгасена цигара. Кръгчета спомен.
Недопушено зрее облак. Заплаках.
Ще зарина дъжда си в бяла пепел. ...

Късно е, не се прави на влюбен...
имам от зъбите ти следи.
Цялата ми кожа се бунтува,
щом докоснеш я дори с очи.
Късно е сега да се раздаваш, ...

Трябва да се успокоя…да се взема в ръце и да я намеря. Нямам друг изход. Мойра ще побеснее.
Обърнах колата и впрегнах всичко в себе си, за да запазя спокойствие. След още една цигара, ядът ми постепенно взе да се стопява. Друг акъл ми щукна в главата. Ако не намеря Долорес, да зарежа всичко. Оставям ...

сърцепрепитава
думатa
добра
и
душевъзвисява

Запознанство с ада
Една седмица в ада, или три дни, а защо не и една година? Нямаше как да знае... Помещението, в което се намираше беше под земята (поне така мислеше), естествено за прозорци и дума не можеше да става, а слабата крушка, която светеше в средата на помещението така и не угасваме. Няма ...

Да ме смачкате искате! Много добре!
Да полегна и кротко глава да превия?
Да се тюхкам и моля, да кърша ръце?
Да ви имам за Господ и лъжемесѝя?
Да ме смачкате искате! Хайде! Дерзайте! ...

А спомняте ли си
Марина Влади
и Висоцки?
В десетки фотоси
актрисата ...

Снощи сложих повечко чер пипер в манджата. Та нощя ме сви стомахът. И, разбира се, отидох... Да, де – там. А нощем там е скука. Още повече, че жената прибрала списанията, вестниците и таблета, та се чудя какво да правя. Седя и си мисля.
През което време стомахът ми се дере като Ивана и Преслава наед ...

Проходихме в планета
със слънце и луна!
Покрита от морета,
гори и езера!
С богата атмосфера ...

Разминават се душите във времето.
Няма кой да ги спре за „Здравей”.
А ръцете им-винаги вплетени-
се докосват незнайно къде..
Те-душите-не искат утеха. ...

... и ще остане спомен за теб
ще остане и спомен за мен
Звезди ще валят в отвеси от лед
Млечния път ще се влюби в новия ден
По еклипсите планетите ще си шепнат ...

Като роза си красива!
Нежна като минзухар.
С росата рано си ранила,
да дадеш ми твоят дар.
Усмивка тъй лазурна. ...

Наблизо някъде Равел –
звучи отново и отново.
Дали е вятър, билчици развял -
да разпилее семенцата им.
Не бърза слънцето. И то ...

Защото ти повярвах се променям.
Променя се и вярата ми в хората.
В това, че който иска да е с мене,
забравя що е - колкото пък толкова.
Защото не достига само обич. ...

Под хиляди звезди в простора
искам да забравя болка и умора
и до тебе да застана,
та да чезне в сърце рана.
И нека ангелското ти крило ...

"Есента, последната и най-прекрасна усмивка на годината" - Уилям Бриянт
Есента ни е тука - топла, тиха и ведра,
из недрата подбрала сетни дарове щедри;
плодни земни потоци - да узреят житата,
багрилата от залези - да нашари гората. ...

Една илюзия безшумно се прокрадна.
В сърцето пропълзя и сви се на кълбо.
Така красива бе!... Изпълваше го с радост.
Изглеждаше почти… Почти като любов!
А разумът напразно удряше камбани. ...

Разяжда тя отвътре всеминутно
покой не дава и за миг дори
ръка да вдигнеш, да убиеш е възможно
без капка жалост! Щом в славата не грееш ти!
А всеки има своята звездичка ...

Не бих забравила деня на първата ни среща!
Най-истинското щастие събрало две сърца.
С очи преливащи от нежност ме погледна.
Засрамена потънах в чистата им топлина.
Червено цвете расло с обич в лунапарка, ...

Мислите към кръстопът ме водят.
Кой път да избера се питам аз.
Единият- мечтателен, изпълнен целия със светлина,
Ала условие се крие в него,
Трябва аз без теб да продължа. ...

ЗАЛЕЗЪТ
Залезът свежда тъжно черните си мигли.
Под тях денят взривява пламъци последни.
Върху вечерницата той разпръсва стигми -
огън спомени - път към дни ненагледни. ...

Мъдростта пристигала с годините,
а при мене идва лудостта,
всеки ден живея с пълна сила
и белите коси не ще ме спрат.
А казват ми - "е, хайде вече стига, ...

(текст за песен)
Път необятен в нощта ме зове.
Тръгвам отново към себе си.
Имам посока с добри ветрове,
Нося камбана в сърцето си. ...

Блазе на грешника усетил вкуса на
пареща любов...любов в която,
тялото изгаря и в плен ,предава
светоста на всеки ден,подарен му
на земята.Прощавай ,грешките на другия ...

- Искате ли чай, Сергей? – попита Хесер привидно дружелюбно.
Глухарьов поклати глава. Грешен отговор. Бяха ни въвели без пропуски, по бързата процедура, така че вече седяхме в кабинета на Хесер от няколко минути, но той едва сега ни обърна внимание. И по истински източен маниер първо ни предложи чай ...