Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
Завръщане
Билка на живота
ту под люляк, ту в коприва.
Пий от мене с бавна глътка −
всяка глътка е и тръпка.
Май че нещо ти горчи? ...
Стичам се по мислите си
Нарами ли торбата за из път,
Човече жив, от човекопотока?
Звезди ти светят да те отведат,
но пътят... не е с Рим в една посока. ...
В кръчмата...5 ...
... от толкоз кръчми по света,
как точно моята улучи?...
– По бóжа милост ли в нощта,
илѝ те Дяволът подучи?... ...
Островът...2
Накрая укротиха се водите
на гневният до скоро Океан,
пред нас изкочи Остров от вълните,
а вятърът бе в палмите му там... ...
Нейде в Южните морета...2
Далечен остров в Южните морета,
пиян моряк се клати по брега –
на кея оцелялата корвета
поклаща вятърът, замрял сега... ...
Розовият диамант
Не можеше да откъсне поглед от него…
И не знаеше как ще се раздели с това съкровище – ако се наложи. А винаги можеще да се стигне до подобна трагедия. Животът б ...
От деня - 24.
Играта е ясна, банална, неподходящо тъпа за нормален човек. И на устройващите я би трябвало да е просветнало, че малцина са балами ...
Иконата
Разказ от Георги Гълъбов
От години в семейството ни бе обичай да посещаваме Бачковския манастир на втория ден на Великден. Дядо ми е разказвал, колко трудно са се придвижвали от София с влак до Пловдив и едва намирайки място в препълнения с богомолци скърцащ, изтърбушен автобус, пристигали в ...
Самотна сълза
От дълбините на душата -
родена е...Погали ме нежно,
остави следа - а тя е солена!
Защо така боли от любовта!? ...
Специална
И не скривай душата си
зад евтини гримаси.
Не насаждай чуждо мнение
по тънката си талия. ...
Генади
Среща насън
Едва докретах до леглото и паднах като отсечен бор. Заспах като заклан.
И по едно време сънувам. Сънувам аз че седя в някакъв бар. Само аз и сервитьорката. Хубаво момиче, между другото.
И по едно време до мен се насади някакъв тип. Един такъв попрехв ...
Еньовден – денят на Слънцето
от горе, от небето
в момък земен юначен,
на нея лика прилика.
Всяка нощ все него сънуваше ...
Любов под въпроси
със трясък и със жалката измяна.
Не си отиде до сега,
макар и тебе вече да те няма.
Какво ли не направи ти ...
Отново и отново
Айтор се пробуди от шума.
Тежки късове бетон се разбиваха в останките от настилката под тях.
Отърсвайки се от съня, осъзна, че е под някакъв ръждясал навес, но нямаше спомен как изобщо се е озовал тук. Мястото бе напълно непознато. Поизправи се, потърка очи, отупа прахта от себе си и огледа наоко ...
Мариачи...
Вечѐрен бриз нахлул от океана
омесил се пленително със здрача –
с една китара някъде подхвана
мелодия с пияни мариачи... ...
Молитва към залеза...
отново над света особен чар
и тайно закопнявам за молитва
във неговия замечтан олтар...
... Понеже искам Времето да върне ...
Монитор в интензивнато...
и изведнъж тотално измъждѝ* –
монитора ни свързва със Живота
във интензивното и го следи...
А в малкия екран са се побрали: ...
сега посрещам всеки удър още по-СТАБИЛЕН!
Често съм ЖИЛЕН, но виж ме пак съм УХИЛЕН
защото знам, че ще изгрее слънце след дъжда УБИЛЕН!
Но не съм се дал на живота да ме НАТИСНЕ ...
Маска
направени от спомени по тежко минало.
Бели ивици, оставени от раните,
с които ни беляза времето отминало.
Отпечатъци от болка и тъга ...