- Ох, Димо, кой ден е днеска? - полузаспалата и разчорлена жена мрънкаше унесено.
- Кой, та кой… Трети ден караме. Още малко остана до немско. Спи там.
- Абе, Димо, не мой да се спи на този седалка бе. Да му се не види и този Франкфурт на майната си…Много далече, бе. Дали ще на чакат? - Фанка подбел ...

– Избрахте ли си възглавница за тая вечер?
Въпросът на баба им беше напълно излишен, защото Роси и Виктор вече бяха легнали на една голяма възглавница с лъскава кремава калъфка.
- Бабо, виж какво намерихме в калъфката! - и Виктор размаха едно малко изсъхнало клонче с черни семена по него .- Какви са ...

Бог
Дълъг път те още чака –
знаци сочат ти звездите,
силен дух не спира в мрака...
знае, сбъдват се мечтите! ...

По идея на Бойко - един повече акустичен вариант.
Текстът е по стихове на inakrein (Илияна Каракочева) .
otkrovenia.com/es/poetry/lyubovna-liturgiya
аранжимент, клавишни, барабани, смесване - Ленко Драганов
бас-китара - Тодор Димитров - Токича ...

На 13-то число аз я срещнах,
пък на всичко отгоре бе петък!...
Резултатът - печално известен!
Оттогава проклех си късмета!
Черна котка ли път ми пресече, ...

Ако светът върне времето
ще искаш ли пак да ме срещнеш?
Ще търсиш ли пак в навечерието
ръката подадена насреща?
Ако вятъра върне мечтите ...

На Бог му сложили трънен венец,
някой имал интерес от това,
напразни отчаяни усилия,
той си остава Бог и до днес.
Човешката суета няма граници ...

- Добър ден, с какво мога да Ви бъда полезна?
- Не е добър деня, така че кажете ми, къде мога да подам жалба, защото откраднаха живота ми?
- Моля Ви, успокойте се и кажете за какво точно става въпрос?!
- Загубих живота си, целия, откраднаха ли ми го, загубих ли го не знам, но трябва да го намерите!

Отварям сърцето си,
за моето време,
и измивам ръцете си
от старото бреме!
Аз носила съм тежки окови, ...

Звездите сложили във шепите ми нежност,
сега крадат от нощните ми страхове.
А Луната с абсолютна неизбежност,
всяка нощ във сънищата те зове.
Прикривам чувства,сълзи и мечти, ...

Палейки цигарата си усещам как дистанцията се скъсява
все повече, когато
близостта не е физическа , а е в душите ни .
Случайно те поглеждам, а може би не толкова.
Иска ми се да заведа душата Ти на театър ...

Пролет се задава...
По-рáно се развиделява,
южняк зад облака надзърта,
дали се Пролет не задава,
че ветровете ги не свърта!... ...

(Разговор с една котка за нещата от
живота)
Чини ми се, че днеска ке вали... Препича...
Яла тука, Въбчо, яла тука, мачко! Оти въздишаш и ти кат мене? Твоичкият ке се върне... Не бой се, яла тука да видиш сега! Що трева е порасла...
- Трева, трева... Къде има дупка, отсекъде излезла... Мамицата и мръ ...

Аз се завръщам, майко! Аз се връщам!
Където има кой да ме обича…
Където има кой да ме прегръща…
Завърнах се пред теб да коленича!
Не те забравих аз, родино свята! ...

Бих те преживявал
отново и отново
до сетния си дъх,
хапчетата не помагат,
разяждат, ...

Имам нужда да се откъсна от тях двамата. Какво си въобразява Мейс, че съм с този ли? Затова ли му се подиграва? Вземам си от някакви хапки, с надеждата че няма да ме изненадат неприятно. Не ми харесват особено, но стават. Ягоди, ооу! Представям си градината на баба, аз съм мъничка, като клекна в яго ...

Знам, че си отиваш вече
Моля те, недей, поспри
При мене остани поне за още малко
Докато сърцето престане да боли...
Виждам тръгнала си вече ...

Настанаха великите пости.
Зачакаха Христа да възкръсне,
да им дойде в домовете на гости,
че греховете им бяха омръзнали.
Наредиха трапези - храна и напитки ...

Нела се беше събудила със странното чувство, че денят няма да е обикновен и сега докато вървеше към университета за поредната лекция я утешаваше само хубавото слънчево време. Не беше закусвала, както винаги и се запъти към най-близкият нон-стоп, тогава я видя. Мария... беше пораснала, вече трябваше ...

Кажи ми, как да напиша стих,
в който не си тръгвам от теб?
Само по листите не стоя тих,
иначе мълчаливо слушам сърцето.
Как да обърна гръб на съдбата, ...

Безгласно прехласнат,
щастливо отнесен,
с поглед в безкрая,
в сладка омая,
само вятър издайник ...

Семейство имам само на хартия,
на практика живея със врага.
Душата е притихнала стихия,
животът ми – разруха в самота.
Подхванала съм тъжна песен ...

Когато се родя в море... От дъното
ще се надигна, бързо ще изплувам,
защото ще ме вика нежно слънцето
и ще поискам плажа да целуна...
Предсмъртно ще съм пяна бяла, ...

Над умислените върхове,
под смълчаните древни гори
една изначална мисъл зове:
пролет буди топлите зари.
И аз съм пак селското момче, ...

Сънливо се вглеждам
в омаята нежна
на топлата, дъхава нощ -
прозорчета малки
примигват прощално ...

Млад и буен човек беше. Властен, с живи, скокливи очи като малки въгленчета. Майка му бе го нарекла Йоан, за да бъде верен на Бог и да е прав пътя му. Но Йоан съвсем не харесваше стесненията и правите пътища. Рядко се кръстеше в черквата, бързо настройваше навиците си, преминаваше от едно усещане на ...

Иглите са гръмоотводи –
от стаята изтече вик.
Небесния мегдан прободе
луна като ръждясал щик.
Сълзите ми не бяха капки, ...

През девет царства в десето, живеело едно момиче, което било толкова бяло, че всички го наричали Снежното момиче. То било много бледо и лицето му изглеждало почти прозрачно. Там никога нямало пролет, лято и есен. Винаги било студено. Винаги било – зима. Снежинките били единствените обитателки във въ ...

Морето ме обича
и ласкае
с ритъм на поредната
вълна
лодката понесена ...

В утрото на Пасха из цялото Творение
се разнесе блага вест
за Христовото духовно Възкресение!
Затуй съм тъй възрадвана, щастлива
във Възкръстналата Псхална нощ! ...

Раздрънкана каляска, прашна,
край замъка ми бавно мина.
Събудих се и ми е страшно.
Нима съм спала сто години?
Не съм ни майка, ни съпруга, ...

На едно ничие място, в началото на един голям пущинак, почти извън пределите на града, се издигаше пететажно бетонно здание, със сивоолющена фасада. Заради неправилните си странни форми, отдалеч сградата приличаше на грандомански социалистически монумент, изоставен на произвола на съдбата.
След края ...

Липсата на стар човек
не олеква в ничий век.
И самотен ще си ти,
и ще скубеш своите си коси.
Ще плачеш, долу на земята ...

Не искам ничия корона,
а само меча на звезда.
Животът струва десет кро̀ни,
и се купува с любовта...
Защо царува днес страха ти? ...

Полунощ е далеч,
още малко късмет
и ще стигна до теб,
но не мога.
Полудял си от скръб, ...

Къде е Бог? – на вятъра във силата,
в дъждовен ромон, шепнейки.....вали.
На всеки връх планински – там, над билото
с оставени завинаги следи.
Нима не е на птиците във песните, ...

Той каза:
– Ще се върна, Магдалено!
Ще бъда светлина, ще бъда слово.
И помня, че го гледах озарена,
шептейки: "От любов е! От любов е!" ...