опеленява
любовта невинните
и ги спасява
опеленява
любовта и грешните ...

Всички коне тичат бързо
развели копринени гриви.
Тичат като отвързани
и само така са щастливи.
И понито Поничка тича със тях, ...

Толкова много слънца нося в себе си:
едно за децата ми, едно за роднините,
едно за онази любов – неродената,
едно за онази, която отмина.
Едно за дома ми – да бъде на сигурно, ...

Понякога се чувствам толкова нищожна,
че даже някой с крак да ме премаже
като пребягващо членестоного -
аз няма нищо, нищичко да кажа.
Понякога като потъвам в римите ...

Живот между светкавици и гръм,
изтичат бурно устрем и надежда,
мираж роден от тишина и звън
с вяра в бъдното се вглежда.
А може би това не е мираж, ...

Влиза се
по бели чорапи.
Следва се
светлия път,
който ...

А ти къде си, че те няма?!
Разчепках тъмните ъгли
на вехтошарника в главата си
и чудо!! Там не те открих...
Не може да си кръгла нула- ...

Не забравяй, кога за пръв път ти казах, че те обичам
Не забравяй, защото това не е свършило
Аз не съм загубил, защото просто ми липсваш
Тя е моята кръв
Тя е моята душа ...

Ти си бриз от любовни силуети,
но моменти на сгушени тела
се доближават в хармония
на игра и любов.
Всичко е толкова просто, ...

28.
Аерогара София. Почти няма хора – късно е. В чакалнята на вътрешните линии седят Галя и Васко. Двамата носят куфарчета. Край Васко има и малка чанта.
Камен и Краси пият кафе. Не се поглеждат, не разговарят. Непознаващи се млади хора, случайни спътници.
Извикват пасажерите за Варна. Тръгват, без ...

Решил един юнак,
в пристъп луд на сила.
Да сложи мечка в сак,
ка'т дар за свойта мила.
На пътя горски, стръмен, ...

Преди да ми се случиш цялата,
ела да те прегърна само.
Ужасно ми се спи, признавам си,
но искам с теб на мойто рамо...
А после, в някое разсъмване ...

На следващия ден, главата ме цепеше все едно някой я удряше с парен чук. Не само заради пиячката предишната вечер, а и заради непрестанното опяване на Зимина:
- Как можа да се издъниш така, Глухарьов? – беснееше тя вече трети час. – Да заплашваш малолетен със заредено оръжие? Какво изобщо се въртеше ...

Един от най-скъпите ми детски спомени е свързан с една млекарница близо до нас. Бе на Солунска почти на 10 метра от Витошка. Съвсем близо до изхода от бившето кино, „Млада гвардия“, което вече е превърнато в голяма книжарница. За разлика от други унищожени от демократичната простотия на новите управ ...

Времето препуска по стрелки раздвоени -
изтича към един отговор, после към друг.
Губим се в тинята на една неувереност,
докато животът ни бяга. А сме без пулс.
Крехки са мислите ни, само думите силни - ...

Спя.
Сънувам те,
че си тук, до мен.
Мастилото в химикалката ми,
графитът в молива ми, ...

Благодаря Ти, Господи, че съществуваш!
Че си Любов, която ме залива
с най-явствена реалност, освободена
от призрачността на всяка плът.
Благодаря ти, Господи, за нежния Ти досег, ...

В една квартира неугледна
се сбрали много елементи
от фауната ни различна...
Във всяка стая - и любимец!
В антрето - паяк,в хола - гълъб. ...

В този задължителен театър – живот,
по неволя играех главната роля.
Край мен се движеше общество,
научило в спектакъла ролята своя.
Малко ръкопляскаха, душата видяли. ...

Недей
За кого ли да страдаш?Недей!
Ако приятел пак те предава
навярно не е за пръв път злодей.
И, верността ти, дали заслужава? ...

Тъй непонятен, днес на кой си нужен?
На кой си нужен с грешното ти време?
А любовта е само спомен южен
и болка от обречени поеми,
че там – в клоаката на обществото, ...

Отдавна не съм ви писала.
Напоследък си мисля за едно определено качество у човека - способността му да се обсебва.
Ето например, днес от сутринта при мен идват все обсебени.
Едните от кафе,
други от алкохол, ...

Идваха да грабят.
Каквото взеха – взеха.
Дали го пазят?!
Не знам, не вярвам.
Вероятно колкото ...

Чуй смеха ми , а мелодията на крехкото ми аз , докосва образът на нежното и мелодичното.
Тялото ми свири с пулс и ускорява щом докосне устните ми на изтрадалото ми тяло.
Копринено реге от ехо докосна порива на омайно красивата ми коса тогава усети аромата на вишни остана в мен.
Ти ме превърна в месе ...

Здравей, любов! Здравей!
Ти някъде избяга с бавни стъпки,
Промъкна се между пулса на сърцето.
То спря. За миг заглъхнах. Даже онемях.
Мигла се откъсна, отлетя с разперени крила. ...

тайни долу – че
човек безпокои се –
тайни щом таи

Сънувам смъртта на цветята -
застлали с килими света...
Те махат за сбогом в полята-
разтворили пазви за път.
И този път е змия сред безкрая, ...

Имам си един приятел,
на сиренцето обожател.
През нощта, когато спя,
го обръща на игра.
Хлопа-тропа по тавана ...

Не ти го дадох
Чудиш се защо ли нощем ме сънува,
защо е отнесен и замислен всеки ден,
защо с гузна съвест виновно те целува
и защо година след края мисли още за мен... ...

Вятърът, сърдит препуска,
до човек, с наведена глава.
Това ли трябва да допуска?
Жалката раздираща тъга.
Сълзи, молитви, ...

Отблясъци рисуват щрихи
във нощите, облечени красиво…
Прозорците ме плашат винаги
с прозрачността измамна…
В очите им се взирам дълго, ...

О прекрасна, непризната,
от поети невъзпята,
тая твоя чистота -
благодат е за света.
Ти си просто наслаждение ...

So much love out there, but not for Jessika,
the love so lost for her, but not for me.
That love that's been an agony for both of us
and powerfull enough to set me free.
Is it remembrance now or it's a destiny, ...

Днес е нашата вселена.
В сънища ли е родена
болка ли е споделена
илюзия или оттенък...
Аз не искам да знам! ...

Каква беда, ах, каква беда,
в един град да няма вода,
не е като безводие на село,
тука делото е много дебело.
Веднага в него да чешат езици ...