основа
на небесните
селения
са левите
на роба ...

Век модерен - спор да няма!
Всеки снима, коментира...
Всеки компетентен стана.
Мнението си, за да налага!
Тук един политолог бил! ...

Оставаше да минат още две гари и щяха да пристигнат. Баба Ивана Петрова беше взела Благой със себе си, защото наскоро майката на Благой почина, а баща му замина на командировка. Пътуваха за село за около седмица.
Момченцето беше на десет годинки, с леко дълга коса и прическа под формата на купа. Дре ...

На Паиси, мъж на дъщеря ми.
Една светица с рокля на цветя –
напусна вчера призори земята.
С най-тъжните очи поглежда тя
от мокър некролог – със днешна дата. ...

8.
Ъптон Грей и Маркус Бийвър...
Бизнесмени, за които парите вече не означаваха много – бяха само платформата, върху която издигаха кулите на властта си...
Умни, хитри, изключително интелигентни, умеещи да преследват целта си по-добре от ловджийски хрътки. Защото хрътките се носят по миризмата на пл ...

Ние всички бяхме чираци в занаятчийство,
в което никой никога не става господар,
но не бяхме изгубени.
Сега сме свободни и затова сме изгубени,
и не ме разстройва, че свободата ме излъга, ...

Аз тичам в нацъфтели лавандули –
лила-та е цветът на моя свят.
Ще тичам, нека полъха ме брули
със своя неподправен аромат.
Това не цвят е само, а фурия – ...

Започваш да ми липсваш. И боли.
Сърцето ми се свива във гърдите,
а всички тези хубави лъжи,
че всичко е наред, бодат в очите ми.
И стичат се от мен като вода, ...

Както съм дошла, така и ще си ида
от този тъй измамен свят –
гола, незначителна и без богатство…
Какво остава от човек, когато го хвърлят
два метра под земята? ...

Аз творя от години наред,
и от хиляди дни те обичам.
Редовете ми пеят за теб –
пожелано в света ми момиче.
Аз летя от душа на душа, ...

На милион парчета разпиля се пъзела който заедно опитвахме се да редим,
Не можех да ги видя даже - светлината се изгуби и замени я мрак студен.
На колене застанах - не да моля, а защотото съм сковен,
Не мислех, че ще мога повече да стана щом не искаш да си вече с мен...
Дори и времето като че ли заб ...

Живеем в безизходни времена,
където да излъжеш е нормално.
Пътечка вярно има глупостта
да бъдеш прям с другия е жалко.
Живеем в неморални времена, ...

На птицата дайте небе,
посока, безкрайност и още ...
С крилете си нека гребе
възторга на влюбени нощи.
На вятъра дайте море ...

Лаура Паузини - Не е сигурно
--------------------------------------------------------------------------------------------
Autori: Laura Pausini, Gianluigi Fazio, Edwyn Clark Roberts & Niccolò Agliardi
-------------------------------------------------------------------------------------------------
А ...

Дните минават...
Къде си? ...
Търся те!...
Каквато те знам!
Любяща, не взискваща, ...

Елиза Тофоли - Ако твоето име валеше...
--------------------------------------------------------------------------------------------
Autori: Edoardo D’Erme (Calcutta), Vanni Casagrande & Dario Faini (Dardust)
------------------------------------------------------------------------------------------- ...

Някой краде от времето ми.
Изгребва покоя от сърцето ми.
Пресъхнали лотоси гърчат се
в пясъчното дъно на сърцето ми.
Спирам на светофар непознат. ...

Самозабрава - това е нашата, държава!
Управляват ни, някакви политици, които
правят се на светици.
Анархизъм и корупция - всичко вече е
проституция! Протести безброй, няма ли, да ...

Та казвам ти...,че сме помаци-
българи с мохамеданска вяра!
Не ни смятай за сираци,
че и наша майка е България!
Но влачим тежкото бреме ...

Моят свят
Усмивка сияйна на малко дете,
полет на птици две в синьо небе,
вятър- немирник в моминска коса,
тревата, окъпана в нежна роса- ...

Blood within a blood
Two souls dancing in a silent night
Sigil of a nature unknown
Search the truth beneath the white thorns.
Blood within a blood ...

Сега е вече много лесно
да ти простя…и ти прощавам!
Останаха ми рани пресни,
но вече бързо отминават…
Избрах да не тая в душата ...

САНАТОРИИ им. ЛЕРМОНТОВА.
День начинался радостным: с близкого берега нёсся курортный воздух, целебный парк ранним солнцем горел, дружный трепет бесчисленной новой листвы гладил порхающее самочувствие. И само давление крови тоже ласкало отдохнувшие вены сердца, - из груди вылизала упругая жизнь.
Гла ...

Подарявам ти ясна пътека
със надежда и светещи думи,
като бащина тиха опека,
да те пази по тъмните друми.
Дарявам ти мека зора, ...

Не ща докрай морето да изпивам,
а искам аз с вода да се напивам.
Не искам аз за въздух да въздишам,
а винаги свободно да го дишам.
Не искам аз във тялото да тлея, ...

Аз зная... че ти си по-умен...
аз зная... че ти си по-смел...
аз зная... че ти си по-силен...
аз зная... че си по-умел...
аз зная... не съм толкоз умен... ...

Страхувам се, че ставам безразличен,
че все по-рядко чужда болка плача.
Живеем в свят лустросан и приличен,
но външно – вътре други са нещата.
Страхувам се, че пак съм беззащитен, ...

СИВА „ПРИКАЗКА“
Небе – сива, тежка коприна
обгръща греховно земята.
Вещае спящо дълга зима...
Ще си измешаме краката... ...

Когато майката плаче, сълзите се събират в небесно корито.
Завърта се чекръкът на живота с хиляда оборота.
От небето усукана прежда загръща като мрежа сърцето.
Забиват се иглите като стрели в душата и майката плаче
с глас, плаче и тихо. Плаче денем, плаче и нощем. ...

КЪДЕТО СЛАВЕИТЕ ПЛАЧАТ
Бях готова с теб да тръгна
и не знам защо избягах.
Черен беше като въглен
и горчеше листопадът. ...

Преди да им се обречем...
Да, знам, не трябва да си с мене,
Вече имаш си официална твоя бъдеща жена,
А пред мен е категоричен пръстена годежен,
от него, очакващ да чуе заветното „Да“... ...

От сквернотата на живота неопазена,
преследвах щастието… Исках да го хвана!
Свистеше ласото… Но щракваше капанът.
И все на дявола робиня се оказвах…
А как мечтаех да съм чиста като тебе! ...

Искам всеки да е щастлив,
искам на всеки да помогна,
животът е устроен да бъдеш търпелив,
искам в мойте очи – да си щастлив!!!
Да бъдеш щастлив, ...

Оригинал - Россиянка с автор - В. Полянина
Перевод с ру на бг – Величка Николова – Литатру
Русиянка! Русиянка!
Сини езера в очи.
Русиянка! Русиянка! ...

Плачи!
Плачи, душа!
В това море
от тъга
и безсъние. ...

В църквата...
Архиереи в позлатени одежди
водеха празнична служба...
Строги,намръщили вежди,
сякаш бяха там по принуда. ...