/Женска изповед на 8 март/
Моят бе, моичкият ги приказва такива едни..."Любимата жена, вика, е хляб наш насущен. Ама на човек понякога му се приисква кифла"... Иначе, да помни кога какво е – никакъв го няма. И се налага на този ден да го питам отдалече: „Някой дали помни днес има ли нещо празнично з ...

Чужди ще се простим. Хладен е март.
Пак е завят пътят за Драма.
Изгубих си картите. Няма хазарт.
И посред зима няма и драма.
Отговор непременно сърцето ще иска. ...

Исках да вярвам в любовта,
да намеря път към сърцето ти.
Това за мен бе вечността –
поглед дълбок към душата ти.
Исках да вярвам, че ме обичаш, ...

Доброто, човешкото
е да почувстваш
истински чужда болка.
Не трябва тук само
дума ...

Големият град ме прегърна,
душата ми млада той взе.
Не мога назад да се върна,
забравям за мойто селце.
С очи от неон и реклами, ...

Ела, не тръгвай, че боли ме,
не чуваш ли, ела!
Извиках силно твойто име,
нима не чу гласа?
Със теб си тръгва радостта ми ...

В съня си срещнах /Не/Позната.
Външно тя приличаше на мен.
Горе-долу толкова висока.
С чуплива къдрава коса.
Стори ми се някак си /Не/позната, ...

Цял един живот
ще бъда с теб,
ако това мечтаеш...
Цял един живот
ще пея за теб, ...

Дели ни само
нашето мълчание.
И разстояние... една луна.
Дали ще мога
да те докосна някога, ...

Всяка нишка обтегната
макара от болки
е косъм по кожата
настръхнала, жегната,
стъпват я женски богомолки. ...

В рождения ден долетях като чайка
в земята на древен и мъдър народ,
Българио мила, ти стана ми майка -
с усмивка ме срещна и с много любов!
Обгръщам те с поглед, с мечти лекокрили... ...

НЕВИДИМО ПРИСЪСТВИЕ
В очакване живота ми премина,
но вярата догасваща стоеше
и със сетни сили ми шептеше:
„Вярвай в мен и вечно ще ни има!“ ...

Може би някой път смутен
тихо пак ще ме попиташ
през тези нощи в бял сатен
защо все така ме сричаш..
Защо още късам често ...

Искам най-доброто за теб,
следователно си тръгвам.

Не плача. Не тъжа. Не обичам.
Сега ми се мълчи.
Живях до привикване...
...в дом от мечти,
който сама сътворих, ...

Изминаха 9 дни от смъртта на мама,
но въпреки това, болката в мен остана.
Загубих не родител, а приятел,
а животът се оказа един долен предател!
Питам се, защо остави ме сама, ...

люлякът цъфна
и пръска с дъха си към
нас любовта си

По „Чашата на миналото“
от Андромаха (Белла)
Все по-често се връщам назад
и се взирам в детайли и знаци,
вкусът на изпитото става познат ...

Писах, бягах, плаках, чаках,
гонех образа ти всякак.
Докосвах те и те зовях.
И жива, и безкръвна бях
Отивах си и идвах пак ...

Какво съм аз? Пресъхнала сълза.
Навярно превалявала в нощта ти.
Излята със завидна лекота
за мъничка троха от любовта ти.
Какво съм аз? Молитва за любов ...

Обещание
Гоша Абажер давно вполз во взрослую жизнь – женился по хотению. Основательным хозяином сидел. Дом собственный имеет. Ну и что если в Пандаклии, – селе малом и далёком от большой дороги; зато он работу нашёл не корявую, добрался до самой громкой прямолинейной газопроводной трассы: Помары – У ...

Малчуган: Тате, какво щеше да изобрети Стийв Джобс, ако не беше умрял?
Бащата: Смууктоп...

Ако видиш случайно земята от космоса,
тази малката сред билиони звезди.
Ако се чудиш дали е синя или зелена,
слез малко по-ниско и се приближи.
Окъпи се в океаните, загуби се в горите, ...

Като граждани на Европа
тръгнахме за Истанбул,
но рейсът нещо се разхлопа,
шофьорът ,,нищичко не чул"!
От последните седалки ...

Рози. Много рози и цветя.
Ковчег от тъмен, вносен абанос.
Приятели с помръкнали лица
надигат чаши за последен тост.
Лежа си аз и само наблюдавам ...

Глава четвърта
Кактусът
Този “някой” се наричаше Иван и присъстваше по някакъв начин в живота на майка ѝ, в това Тони беше сигурна. Тя знаеше доста неща за него. Беше малко по- голям от нея, икономист по образование и виден политик в момента. Беше написал един сборник със статии и беше ѝ подарил авт ...

Какво ще кажеш да избягаме далече,
от хорска злоба, клюки, суета?
Да започнем всичко от начало!
Не виждаш ли, дошла е пролетта!
Какво ще кажеш да избягаме далече, ...

От дълго разпилени чувства,
нови чувства едва събирам.
Едва ли е някакво изкуство –
трудно да живееш; лесно да умираш.
Но нали над нас небето е общо? ...

Не въздишай по мен.
Аз
съм най-безумната творба
на неуспял художник
върху чуждо платно.

С мъжа ми, Никодим, си имахме проблем –
кой какво да върши, от работата – в къщата.
И той в началото не изглеждаше голем,
но после взе да ври! Извикахме и тъщата...
Даваше тя мнения. Отхвърляхме ги двамата! ...

Се враќам од патувања
со глава полна спомени.
Сега можам да спијам
во својата куќа без темел
во својата соба без покрив ...

Качи се на спирката и още от вратата го лъхна миризмата на евтин парфюм. Автобусът беше пълен. Огледа се – нямаше свободно място. Сгъна на четири вестника, който държеше в ръката и го пъхна в джоба на якето. Беше сутрин, пролет, хората мълчаха и спяха с отворени очи. Никой не говореше. От време на в ...

Всяка сутрин е хладна и прелестно нежна, когато се будя до теб... Когато изплувам бавно от неспокойните дълбини на съня преди разсъмване... Когато усещам твоя, само твоя аромат, преди да отворя очи... Когато чувам гласа ти, тих и дрезгав, и светлосив... Когато вибрирам микроскопично, докато ставаш о ...