Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
390.6K резултата
Вярата: В София с любов!
Нощна разходка, с крачка уморна,
след работния ден, вървя към дома си,
а над мен бяла сова, широки криле
всяка нощ разперва и следва.
Чудя се какво ли е туй и какво ще се случи. ...
Красивите очи не се затварят,
дори когато адски са далече.
Искрите им живот неспирно палят
и бавно те превръщат във обречен.
Красивите очи чертаят вечност ...
11.
- Господа, - изправи се мистър Бийвър – Възхитен съм, че заедно ще се опитаме да преодолеем идващото бедствие. Разбирам, че няма как да го спрем – дори мистър Хамилтън не би могъл да предотврати грядущето...
Хамилтън само наклони глава леко в знак на съгласие.
Бийвър продължи:
- Ние сме доста хо ...
Ще чакам тук. Мълчанието свое да пречупиш.
Душата ти да се разтърси от любов.
Преградите, които изгради напук от глупост,
да сринеш всичките, когато си готов.
Ще чакам тук. Със устните си тихо ще те сричам. ...
Привет, мила моя!
Ти се превърна в изискана дама!
Спомняш ли си разходката с водните лилии край Ариана?
Да, ти от музите
свойта душа не успя да откупиш! ...
България тихо загина, момче!
Да беше отново велико се бѝла!
В епоха, в която лъвът не реве,
прелива с тъгата в очите си Рила!
Душата си скрила и стрила страха, ...
Съблечи ми роклята и разпилей косите ми...
Чудя се защо копнея пак за минало...
Надай ухо и доближи гърдите ми,
усети дали сърцето ми със твоето се е разминало.
Качи душата ми на влака и запали онази гара, ...
Измислих си, че ме обичаш.
Наивно, без свян и надеждност...
Дъждовно е в моето утрешно вчера,
измислих ти обич и нежност.
Измислих и дъжд - безадресно далече, ...
Котката истерично мяукаше под прозореца. Погледнах през него в стаята с любопитство.Видях оскъдна мебелировка- стол, маса и... молитвеник.
На стената-икона и малко кандилце. Странно! А уж къщата беше най-обикновена, с кирпичени тухли и пропукани провинциални стени.Преди броени минути от дома излезе ...
Небесни съцветия стоящи в безкрая
хоризонт под небето бавно уловен
поглед тъжен блуждаещ в омая
същността на човека в любов предрешен
Стоеше безпризорен ограбен безделник ...
крилете на лястовиците
напукани в поредното земетресение
от закъснението на времето
в дългите ръкави на лудостта
през ръцете които не са виждали други ръце ...
Римуваният стих бил стихоплетство,
не е било поезия, ми казват.
Та значи още там, във мойто детство,
аз спомени за стихоплетци пазя.
Много велики български поети, ...
Роди се във време безсилно за нея,
в погледите пламна огън от страст,
заживя скрита, а при липса жаднее
и мълчи самотна, но обича на глас.
Любов, егоистично стискаш ръце, ...
Той е далечен и недостижим. Почти. Точно тази дума ме кара да мечтая. Да вярвам, че колкото и да са различни световете ни, някои ден ще мога да бъда част от неговия. И знам, че любовта между нас няма да е идеална. Така, че не си представяйте любов чиста и бистра като сълза, без тревоги, без противор ...
Събудих се една сутрин с мисъл, че трябва да променя нещо в живота си. Много пъти съм се самоизмъчвала с тази мисъл - трябва да променя нещо в живота си! Но обикновено съм по-спокойна. Уравновесена, доволна от себе си и прочие. Много често ми се случва да се самоизмъчвам със самокритика заради удово ...
Сам избрах деня – събота. Любимият ми ден. Денят, в който се откъсваш от седмицата и не мислиш за следващата. Когато може да бъдеш сам или с друг. Когато може да се напиеш или да гледаш себе си в огледалото, което всъщност е едно и също. В събота не се случва нищо и това е прекрасно. Не се пазарува, ...
РАЗТОЧИТЕЛНО ЗИМНО ПИСМО
Четете този стих като писмо.
Напълно вярно - пълна съм със грешки.
Но тръгвам да ви пиша за добро -
дано ми е по силите човешки. ...
Имам ли си някой, някой да ме чака,
с прежаднели пръсти да разгръща мрака?
Да ме търси вечер, сутрин да ме крие
и на мен обречен да ми е стихия.
Нямам ли си никой, никой да ме вика, ...
Вярвате ли в съдбата? А в кармата? Или може би двете са едно и също нещо? А може би кармата е твоето изкупление за греховете ти от предишни животи? Харесва ми да вярвам в нещата по този начин. Това ми помага по-лесно да преглъщам реалността. Това ми дава сили да се събуждам. Смятам, че животът, койт ...
Обгръщам те с ръце
и галя гърба ти, докато съм впил устни в твоите... Езиците ни се галят нежно,
а ръката ми се спуска на дупето ти,
докато съм впил другата си ръка в косите ти. Отлепям устни и леко целувам брадичката ти, след което я целувам,
Стискам леко дупето ти и те повдигам ...
Навярно е затишие пред буря
онази спяща участ на игликите,
с която пролетта ще се изгуби
за дълго от полето на очите ни.
Навярно всички думи се отлагат ...