С причина, или без причина,
оплакваме се. Мрънкаме нон-стоп,
а той отдавна се помина –
eмблематичният, арменски поп.
Сами във жалбите си тънем. ...

Ах, тези четири лúста!
Кой вятър пак ме подгони?
Люшка листá и клони.
В цвете калинка се спряла –
мисли. ...

Животът ми като кубе на църква
в прегръдката си скрил е Любовта!
Залязва слънцето, денят горещ помръква
и в сън заспиват нежните цветя...
Край мен бълбукащо поточето пенливо ...

Приеми ме в обятията си, море,
приеми ме и повече недей ме пуска.
Приеми ме, обвий хладната си прегръдка около мен –
нека винаги при тебе да остана...
Изпрати ми мъртвото си течение море – ...

Обичам този зимен град,
обичам го планинският курорт
където туристи от цял свят
остават за почивка и ски спорт.
Скрих се тук. Не дойдох просто за почивка ...

Вятърът разлюля приспани клони,
листата пожълтели заваляха.
Показа си характера октомври
и птиците далече отлетяха.
Подготвя се диханната природа, ...

Спокойной ночи
Ольге Мальцевой – Арзиани
*
Просто Дорота
Спокойной ночи, друг мой нежный! ...

Август липсва на морето
и водата там изстина...
Гошко, гледаше в небето -
Ято щъркели премина.
С много мъка се сбогува ...

Сънен изгрев през октомври,
слънцето лениво се прозява,
виното лежи спокойно,
пред нея той с друга се задява.
Шумата под мен разказва ...

Топла майска вечер.
Звукът на щурците оглася тишината.
Стъпките ни отекват по паважа на софийските улици.
Чувствам как пръстите ти леко потупват ръката ми.
Отново си тананикаш мелодия на ум. ...

Мъглата се спусна като бяла завеса пред заоблените била на Родопа. Птиците бяха отлетели. Мирисът на есен не пробуждаше живот. Тревата беше попарена от слана. Тъжна и тиха есен. Не искаше да прилича на никой. Криеше се в себе си. Линееше.
Старата чешма обрасла в мъх шумолеше и се изливаше в зеленяса ...

Любо либи мойта Люба
аз видях ги по Ютуба.
Веч не либя мойта Люба,
аз залибих вече Любо
Любо всичко е за мен, ...

За първи път наистина изпитвам страх.
Защото точно теб не искам да те губя!
Не мога, ей така да се успокоя
и кротичко да чакам чудото...
Не исках да се влюбвам. Не сега. ...

Роклята ли?
Май няма да ми трябва повече.
„Не ме докосвай. Моля те. Не го прави.“ – едва успявам да промълвя, а съзнанието ми се гърчи отчаяно при мисълта колко много всъщност искам да бъда докосвана. Ако някой само ми бе споменал, че железният самоконтрол и хладната фасада, зад които грижливо криех ...

Аз светлините ярки ще запаля
в театъра – за да ви забавлявам.
Там образи прекрасни се играят –
на шута, на кралицата, на краля.
А ролите им пак ще се раздават ...

Обичай себе си на първо място,
обичай но нека ти е ясно.
Колко важно е да се обичаш,
без да го отричаш!
Обичай ближния на второ място, ...

Виждаш ли как вятърът е понесъл
мечтите на хиляди разбити сърца?
Виждаш ли как вятърът носи
сълзите на хиляди пресъхнали очи?
А моята мечта видя ли? ...

Да ходя по ръба е мой патент.
На ляво – страст, на дясно – зла омраза.
Във някакъв трънлив експеримент
все се опитвам някого да пазя.
Ако направя крачка, ще сгреша. ...

Де да можех да бъда разумен,
стихове за теб да не пиша.
Де да можех, но времето мина
само в тебе останах си влюбен!
Не бях и няма и да съм, ...

Вятър в косите,
музика в ушите.
Аромат на лимон,
вкус на бонбон.
И пътя пред нас е, ...

Калин Китаеца слизаше мудно по фасадата на една пет етажна кооперация. Последната седмица не му се стори кошмарна, тя беше такава.
Преди десетина дена почти си отряза палеца на дясната ръка. Нелепа история. Режеше дървата в двора на майка си. Циркулярът, макар и стар, самоделен, от времето на социал ...

Днес на Пазара за молитви беше спокойно. Слънцето грееше меко, температурата устройваше всекиго и клиентелата беше слаба. Та на кого са му нужни молитви в хубаво време?
Бай Добри се подпираше на своята полупразна сергия и търпеливо чакаше да дойде зимата. Това беше неговия сезон, тъй като Добри прод ...

През есенно листо света разглеждам
и в охра се обагря чувството.
С копнежа вечен, в мислите подреждам
картина на реално и несбъднато.
Тъгата е дълбоко чувство, ...

***
Откакто съзнателно се помнеше, винаги беше искала това,само това – да се свърши и толкова. Не и трябваше нищо от тази земя. Пепел искаше да стане. Пепел! Да изгори и пепел даже да не остане. Пепел - сива прашна следа. Нищо да не остава – нищо от нея! Краката и бяха изранени от престарелите очука ...

Енрико Ниджоти - В тишината на хиляди думи
-------------------------------------------------------------
Autori: Enrico Nigiotti & Francesco Fachinetti
-------------------------------------------------------------------
Автори: Енрико Ниджоти & Франческо Факинети ...

Потребно щом е, говорете,
пред себе си, или пък с някого,
но моля Ви, за Бога,
за зло и за добро не ме месете,
на разговора в предговора, ...

При.своя.ва.се
всичко видимо и невидимо
на този свят.
При.таява.се
всичко движимо и недвижимо ...

Да вярваш в любовта,
в живота й безкрай,
това е полет в рай,
безсилна е смъртта.
Любимата ще следва ...

от всички цветя
твоето е най-нежно
Цветница

Пресявам думите. От тях какво остава?
Поуките, изречени с гласа на баба
и другите, които са кипяща лава,
достигнали до дъното на всяка слабост.
Спасявам мъдрите, изречени от татко, ...

НОЩНО ПРИВИДЕНИЕ
I
В безсънна нощ – сияйно привидение;
в покоя тих дочух невинен смях;
в душата сетих радостно вълнение; ...

И ме викаш
и ме искаш
и се скиташ!
Без душа
и без лице ...

Аз съм грешен и безгрешен,
често тъжен, често смешен,
камък в колелото и
греда в окото,
песен недопята, ...

разковничето
(в) любовта е - инак
вятър и мъгла е

Грешна си чужда а толкова моя
Мъка единствена болест проклета
Грешка нелепа убила героя
Нежност и жажда превзета
Искреност мисъл толкова мила ...