Аз съм северен, ти – ледовита,
помежду ни лежи океан;
как се стигна дотук аз не питам,
всъщност даже не искам да знам.
Аз китаец съм, ти си велика, ...

Всичко забравено си
отиде, заедно с миналото,
всичко хубаво си дойде,
знаеш ли колко честна
бях с теб, колко много, ...

Двамата аратлици Доню и Тоню, бяха седнали на обичайното си място в центъра на Долно Милево и тъкмо обсъждаха новите новини, когато край тях притичаха хора.
- Доньо, тия хора какво правят в тоя пек? Луди ли са ли що? - сбута аратлика си Тоню.
- Па отде да знам. - прозина се той и викна към бягащите ...

Обичам
въпреки всичко.
Знам,
че нямам право
на нищо. ...

Превърнах любовта си във гора
в която моите желания - дървета
лежат отсечени във твоите крака!
А мислите ми - птици пъстрокрили
над мене пърхат с огнени крила, ...

Mного хора се пробуждат, а други все още са в летаргия, неразбиращи какво се случва с човечеството. За тези които са наясно какво е Третото измерение, бих искала да кажа, че много от нас навлизат в Четвъртото, като пълната трансформация ни води до т.нар. Пето измерение. Ако мога да обясня за какво и ...

Малчуган: Тате, от какво ли са загинали динозаврите - смъртоносен вирус, сблъсък на астероид със Земята, страховит земен катаклизъм...?
Бащата: Не, сине, просто са им пораснали ръце и са започнали да мастурбират...

Трънливи клони с дребни плодове
душат ума ти в ревност и нерадост.
Във теб лудуват скрити бесове,
разкъсан мак е старата ти сладост.
Повиках те копнежно – с топъл зов. ...

На Ники Йохансен, моята мъдра приятелка
Този каменен град, приютил самотата на всички...
И – изцъклил неоново жълти, студени очи!
В град такъв – невъзможно е, моя Любов – да обичаш!
Само Камелия Кондова може... и в ад да твори! ...

Набръчкан от въздишки приливът
разгръщаше последните писма,
получени във пощата на Залива…
Островърхите моливи
на няколко безпътни мачти ...

Някак си така се случи,
много кофти се получи,
чичо ми почина в Гана
и получих телеграма:
във четвъртък се явете ...

Нуждая се от някакъв калибър
докато ровя на Живота във калта
значимото от незначимото да разделя.
И за това те моля Боже, дай ми Мъдрост
за да пресея златото безценно ...

А бяха странни границите на нощта. -
Поднесоха огромния си бяг
на тежки и наведени чела
към коленичилия мрак.
Отключиха безсънната зора ...

Денят отстъпи бавно своя трон.
Сред ален залез слънце се удави.
На този многоцветен небосклон,
Вечерницата грешките поправи.
Луна в захлас отгоре наблюдава, ...

Пей кокошчице красива,
днес е светъл хубав ден,
мама купички налива,
със оцет и цвят червен.
Първо слага яйчицето, ...

Не танцувам с други, ти го знаеш.
За тебе пазя стъпките си, ритъма, страстта.
Дори и в тишина на музика ухаеш,
а във гласа ти чувам само песента.
Ръцете и телата ни рисуват, ...

Тъгуваш ти за твоята любима
и искаш много да си с нея пак!
И винаги в ръцете да я имаш
за малкото и пръстче на я хванеш чак!
Но винаги не вярвай, братко, в нея! ...

Дългата и коса беше разпиляна на вълни по раменете ѝ. Лекия гланц на устните го предизвикваше да я целуне. Срещаше я на спирката всеки ден като отиваше на работа.
Като го видеше, тя срамежливо обръщаше гръб, а той зяпаше дупето и краката ѝ добре очертани под стегнатите дънки. Никога не погледна гърд ...

Нешто се случува во моите мисли
луѓето ме заборавија
ме оставија на една височинка
што не личи на ништо
го изговараа моето име ...

Тъжиш след мойта изповед,
изсипала се безпощадно
през сивия измокрен ден,
родил посоки без лъчи,
ограбени и хладни, ...

Всички същества човешки
способни са на грешки,
но ще създадат ли те въртележки,
или пък ще доведат до смешки?
Ще сринат ли нечие доверие ...

Това е история за един хотел. Това е история за един куфар. За чифт черни токчета. За една униформа. За едно червено червило. За един кок. За една усмивка, зад която се крие много болка.
Позиционирана съм в Индия. Едва дишам. Потя се, обезводнена съм и съм със стомашни спазми. За втори месец се връщ ...

Лиска, нашата колежка,
юрна се любов да среща,
бръмнало ѝ бе в главата,
огнени стрели да мята.
Вечерта преди неделя, ...

В незапомнени времена са живели...
Богове, казват, били.
На Земята наша се спрели
И започнали свойте войни.
Всеки създал свои хора. ...

Вперила незрящ поглед през замъгленото от собствения ѝ дъх стъкло, Кейси Доусън притискаше горещата чаша в дланите си и се опитваше да се постопли от парата, която вдигаше ароматният чай от горски билки. Нещо не ѝ даваше мира и тя продължи трескаво да се оглежда в лицето на всеки един посетител. Гра ...

Каталавено*. Днес разбрах,
защо кръвта така ме вика
към този пуст, потънал в прах,
далечен бряг на Халкидики.
То ксеро**. Вече знам. ...

въздишките по
изяществата - явно -
все по-дълбоки

Велик е този ден, в който боядисваме душата.
Първо с цвят червен - за да затуптят сърцата.
После глътка от синьото небе ще напълни дробове.
И тогава всички други краски ще разстелим, като килим -
върху кафявата земя ще нарисуваме цветя. ...

Учебната система
- Поле, кръв кокали, меса.
- Що е това?
- Да, война.
- И всички стихотворения свързани с това, ...

Бяла жена в черно облечена,
тихо във храма се моли.
Бяла жена - на Бога обречена,
минала през труд и неволи.
Потърсила Бога - той я избрал ...

We're caught in a trap
I can't walk out
Because I love you too much baby
Why can't you see
What you're doing to me ...

6.
А, та щях да ви разправям за нашата тимуровска команда, ама се отплеснах. Така е – нали ви предупредих? Свободен полет…
Направихме я… И се отказахме бързо
Най-напред дружинната ръководителка ни намекна, че не е добре тая работа, ако има нещо – ще кажат другарите, не бива да се цепим от колектива, ...

Те в някой ден ще дойдат като птици
с доплували през времето ята...
Ще трепне нещо скрито във гърдите -
нима е още жива любовта?...
И ще нахлуе шепот в тъмнината... ...

Къде си останала моя любов,
погубена в старите спомени тежки,
когато се върна за теб не готов,
очите ми леят сълзи нечовешки.
Къде са останали твоите дни, ...

И те ли като мен са болни, мамо,
и им е забранено да излизат?
Навярно сняг по двора са кълвали
и зачервено гърлото боли ги.
Недей ме лъга, че на юг ...

Какво е лудостта, освен стаена
сред мислите ни лепкава смола?
Материя, в душите наслоена
от шлаката на Земната съдба.
А всеки я докосва таз отрова ...

Той ме предаде, а ти защо...?
Смяташ ли, че малко ме болеше?
Вярвах ти! Но ти ме нарани.
Аз те чувствах
толкова близко до сърцето си. ...

Полъхът на вятъра се носи из празните улици, посърнали в невзрачната нощ. Цветовете са избледнели, къщите посивели, останал е единствено сковаващият студ на самотата, обрекла ни на безкрайно лутане по кътчетата на душите ни.
Вдигам печално поглед към небето и пред очите ми заблестяват изстиналите сп ...

- Хубав сън, но сън! Всичко се случва тук и сега, а действуващите лица сме ние, а и ти знаеш ли, продължи да говори Миролюб, като внимаваше да не разлее кафето и чинийката със сандвич за Радослав. Наскоро бях в града, в най-големия студ и на ъгъла на улицата, там където ветровете са си обявили среща ...