Смъртта е тайната, която
за живите е предразсъдък.
Зад границата на земята
витае неизвестна бъдност.
Там диша тиха вечност. ...

Терзанията на Славомир Европейски
Мъка! Голяма мъка беше налегнала Славомир. Нападна го нахално, обзе душата, телосложението и взе да му избива на физиономията. Ходеше като един страдалец след средновековна инквизиция, гледаше като зомби и ако се сещате за други страшни неща, Славомир ги преживяваше ...

Написах едно писмо... До теб...
Съжалявам, но почти умрях, докато чаках... Казах – ще пиша само, когато почнеш смъртоносно да липсваш... И е така... Морето е красиво, без вълнение, ухае на водорасли, чайките крещят името ти... Няма те... А в мен се промъкват студът и самотата, и колкото и да вярвам, ...

...катинари и храна
Времето продължаваше да е приятно и топло, а на моменти направо горещо. За мен жегата обаче в същото време се явяваше и благодат. Когато силно ме напечеше слънцето или започвах да чувствам умора, просто отбивах в страни от пътя при първата подходяща сянка. Пейзажът продължаваше д ...

Когато от влюбеност вън засладнява,
и всеки, понесъл бонбони и плюш,
подтичва задъхан в посока към някой,
усмихвам се, вярно. Но само науж.
Измислено бързам в синхрон тротоарен ...

Налей ми вино, мамо –
старо, отлежало,
от онова, направено с
любов от дядо.
Налей и нека ме опие, ...

Не искам да знам къде си.
Не искам да те имам пак.
Във черна дупка ме отнесе,
едва изплувах от онзи мрак,
който във вените ми вля, ...

Живя редовно - както се полага
на средностатистическия мъж.
Единствен път на булката избяга.
Не може да не кръшнеш пък веднъж!
Един след друг изнизаха се дните ...

Заспивай ти във нейните прегръдки,
а мен приспива ме и мъчи самота,
два стиха надпреварват се със глътки
допивам винена бутилка от деня
която заедно със теб споделях ...

Събудих се много рано,
някъде към четири-пет.
Тишината облегна се на моето рамо
и аз и прошепнах: Привет!
Навън още властваше мрака, ...

- Лельо Меркел, где така?
- Бързам Бойко, ще крада.
Ти защо се още маеш,
с европейци си играеш?
- То така изглежда, лелче. ...

не ме прахосвай
не ме оставяй
да си друг не пожелавай
никога с лъжи не ме венчавай
да си искрен продължавай ...

Животът ми – като реката,
с която стигам своя край.
С Любов и Обич под ръката
душата взема своя пай.
И плувам между двата бряга, ...

През цялото време докато Тит даваше напътствия на медитиращите, Майкъл се опитваше да остане извън неговото въздействие, макар че беше със затворени очи като всички други. Ако това беше внушение, той щеше да го блокира така, както се беше научил да блокира страха си, породен от индикация на командни ...

- Арчи, момчето ми, прибираме се, ела тук!
Арчи замръзна на мястото си. Устата му едва побираше меката гумена топка, която правеше физиономията му да изглежда щастливо усмихната. Наведе леко глава от което кожата над очите му се сбърчи. Не го изпускаше от поглед.
- Арчо, на теб говоря! Отиваме да ку ...

Гроздове тежки, лилави въпроси,
ронят се, ронят във лина,
женски нозе премалeли и боси,
ще ги превърнат във вино.
И ще кипи, ще лудее ширата, ...

Да те видя аз мечтая -
слънце тъмите да разсее -
сияние неземно в рая
и птица волно да запее.
Нека да дойде пролетта, ...

Когато притиснат съм в ъгъл...
аз просто затварям очи...
оставам със своите мисли...
и чувам как някой шепти...
Когато очите отворя... ...

Мексико, необятна страна с добри и лоши страни
Първото ми посещение на Мексико беше когато бях на седемнадесет години и още живеехме в Хавана с моите родители. Татко предложи да отидем за Коледа и Нова година до Мексико Сити и да видим пирамидите Слънце и Луна в Теотиоакан. Те са построени от около ...

Под старата череша лежеше
демон черен и кълнеше.
Подпрял глава на сухия ствол,
поглед забол в синия славей,
чуруликащ на един нисък клон... ...

На Нестор жена му беше пехливанка. Така казваха всички.
Не знам какво точно значи това, но веднъж му изсипа цяла кофа кюмюр върху главата. Видях го с очите си, по това време се бях скрил в мазето и гледах списание с голи мацки. Затова реших, че и Нестор е пехливанин. Иначе нямаше да издържи толкова. ...

Обичам кокичета през февруари,
ранени мисли да заравям под снега.
Мечтите свои споделям със чинара,
и мисля си да плача, открил една вина.
Обичам февруари натъкал черджета, ...

АЗ СЪМ НЕСКА!
Фиданите вече се оголиха от листата и тънките кло­ни свиркаха под острия пронизващ вятър. От време на време прехвръкваше "бабяно просо" и колкото и да си навле­чен в това студено време, все едно, побиват те студени тръпки. Но Симон Симонович не усети устрела, разпарян от топлината и ве ...

Ти си моят пеещ пратеник през пролетта,
изгрева на изгрева, залеза на моя залез,
Само ти вдигаш завесата на моята химера:
и изведнъж мечтата се сбъдва в скута и.
Когато заключиш очите си - щастливи - ...

Топлина ще нарисувам във душите,
а в сърцата ни - човешка доброта.
В очите ще запаля аз искрици
на обич, щастие и красота.
Сутрин ще изпращам вдъхновение ...

Научих се да чакам с чаша вино
това, което вече е отминало
и то – без даже да се случи.
Да помня без да дишам се научих,
да бъда жар в огнището изстинало ...

Тя е малка, а аз съм голям.
Недокосната фея от хора,
притежава от огъня плам.
Недоносен. Дълбоко затворен.
И небето говори с очи, ...

В неподвижната, хладна,
между нас тишина
тегне крехко пространство.
Виж тази рана,
тази скършена клонка, ...

Пак ми махна за поздрав луната.
Първо – снощи. И днес – сутринта.
Странно... Сякаш си има понятие,
че и аз съм "сияла" в нощта...
"Светя", да... И безсъния пиша, ...

Тъгата ми,
щом те срещне
в меандрите на сърцето ми,
се усмихва.
След всичките ѝ ...

Любовта е болка
Любовта е силна болка
и не всеки може да я понесе
най-лесно е безличието на душата
най-т.рудно е да си влюбен безнадеждно ...

Беше грозд погален от рубин,
превърна се във младо вино,
и затанцува закипяло
с вкус на младост,
без утайки от танин. ...

Мечта – любов!
Елеонора Крушева
Приседна на остър ъгъл
една мечта остана глуха в нощта...
разплакана, натъжена и нечута, ...

Тръгнала една муха
на разходка под дъжда
и държала в пипалце
теменужено листце.
Пазела се от дъжда, ...

Отдавна няма в селото ми поп
и църквата отколе се руши.
Тук изгревът – малинов гъст сироп –
с мълчание над мъртвите крещи.
Под бели преспи сняг лозята спят ...

В парка се виждат
всички фази на живота –
баби, гълъби, внучета,
прегърнати в студа влюбени,
а аз се чувствам като елха ...

Има денови
кога се огледуваме во празни чаши
и далечните земји и улици
ги ставаме во скицата на нашите чекори
има денови ...