В тъмното
думите ти като
мълчаливи блесни
потъват у мене
и слънчасват очите ми... ...

Три след полунощ е – спряло е времето сякаш.
Не тиктака часовникът както го правеше вчера.
Все още съм буден и никакъв сън не ме хваща,
спи целият град, а за мен сънят е химера.
Ден подир ден и нощ след нощ се изнизват ...

Загубата на паметта
става по закона на Рибо –
от най-новите спомени
към най-старите,
как искам да не си в далечното ми минало, ...

Цяла вечност няма да ме има
а тука съм седнал на скамейка подсъдима
страхове правила задръжки и вина
държат ни добре и ни водят за носа
Един друг се гледаме един друг се съдим ...

И останах там
сама, сама
акомпанирана
само, само
от дъжда на пианото ...

Ний всички пешки сме, да пешки –
парчета плът пропити с грешки.
А някои се имат други –
корони носят с изумруди.
Качили са се на Майбаси ...

С полъх на свежа прохлада
е февруарският ден.
Нови мечти не ми трябват,
щастие бивше – съвсем.
Перленонежни простори ...

Един старик различен,
поседнал на студения бряг.
Поглядва на запад в морето.
Пристига пореден моряк.
Прислушва се в заморските сказки. ...

Прощавай приятелко мила,
прости ми за всичко сега,
когато останах без сили,
и не мога да се справя сама!
Нямам вина, но въпреки всичко това ...

Ще долетя при теб
донесен в самотната нощ
от хвърчилото на спомена!
Просто дръж връвчицата тънка
на която душата ми лека ...

Свидна
Прокудена от хиляди измами,
изровили в душата ми следи,
в покоя на мастилените нощи,
улавям нови, падащи звезди. ...

Молдованци и румънци,
сякаш съм във Букурещ.
Кал от де за тия грънци?
Бога, как да разбереш.
Викат, карат се, ругаят. ...

Питате ме
защо съм аз такава?
Защо очите ми са пълни
със сълзи?
Защо не искам да забравя? ...

Поръсен с прах от стар часовник
събрал на времето, тъгата и смеха...
Поръсил прах от паяжина и събрал росата
побил на кол истрадала душа.
Светът го стрешна със живота ...

До край ще те пиша, любов,
щом диша животът у мене!
До крайният час - благослов,
белязал мечти споделени...
Докрай ще се връщам във рай ...

📩 Здравей. Аз съм! Помниш ли ме, момчето с колелото в парка.
Тя се облегна назад в ратановия стол в ъгъла на терасата. Продължаваше да бъде все така задушно дори в късните часове на деня. Бяха минали две седмици откакто го срещна и и върза тенекия. Подразни се на това съобщение. "Какво значи момчето ...

Имало едно време един старец и една старица. Те живеели в малко селце, в схлупена едноетажна къщурка, която приличала на ленива костенурка, спряла насред прашен път за почивка. Мъжът се казвал Виктор, което означавало „победа“, а жената – Надежда. Съчетани в едно, имената им образували странна смеси ...

Калина,
в сърцето ти има
белези
от стари войни...
И не всеки знае, ...

Какво време настана само – пазарно. Та се налага в речника след думи като любов, патриотизъм, хуманизъм, морал да се пише в скоби “остаряло, архаично”.
Една любов само остана - към парите. Имаш ли пари – всичко можеш си купи. Лекарите дори ще намерят всяка нужна им болест срещу парите ти. И в отделн ...

[la versione italiana di "Total Eclipse of the Heart" (Bonnie Tyler)]
------------------------------------------------------------------------------
Л'Аура & Нек - Слънчево затъмнение на сърцето
[италианската версия на "Пълно слънчево затъмнение на сърцето" (Бони Тайлър)]
--------------------------- ...

Помня този ден като днес
вчера, днеска или пък утре
няма нищо друго като нея
щом откриеш я - раждаш се...
Помня все още първият път, ...

Ето си ти куклите, дай си ми парцалките!
Спомняш ли си времето, дето се бленувахме?
Вмъкна се обидата (да, онази, малката)...
Жлъч де не е минала, там не е векувала.
Взимай си ги перлите, дай си ми милувките! ...

Тя стана от леглото и облече червеният си халат. Погледна през прозореца . Беше мрачен ден, също като мислите в главата й. Погледа й бе леден, а лицето безразлично. Спусна черните плътни пердета и в стаята настана мрак. В този момент се чу звука от проливен дъжд, който изведнъж се изля. Нищо не пред ...

Ти измислен, а истински,
ето, плача
и след толкова скитане,
мразя здрача.
Полунощ, или съмнало, ...

Да се загубим двамата със тебе
във някоя сънувана гора
и никога сами да не намерим
пътеката обратно към дома.
Да се загубим и да бъде лято ...

Те птиците по пладне натежават
и аз така – почти до неизбежност
тогава се забраждам с окончания
и сякаш съм готова да те срещна
тогава пиша много дълги изречения ...

Точица синя във мрака блести
като прашинка летяща в безкрая
носи върху си милиарди съдби
ще оцелее ли, всъщност не зная.
За нас необятна, а толкоз нищожна ...

Нека са днес благодарни светът и Европа,
че на фашизма нас всички! спасѝ от потопа
братът наш северен, доблестен и БÒГУпрèдан!
.......................................................................................
СВЯТ! е на Дядо Иван днес ДЕНЯТ и ПОБÈДЕН!

***
Добри излезе навън и свърна към мястото, където го чакаше гражданинът. Марга не се виждаше никъде. По средата на пътя се спря. Очите му се плъзнаха покрай мъжа и се заковаха върху момичето. Неговото лице, отведнъж, посърна и слънчевите лъчи на спокойното веселие се отдръпнаха, като че ли засенче ...

(Лаура Паузини)/ [Биаджо Антоначи] - Между теб и морето
------------------------------------------------------------------------------
Autori: Biagio Antonacci
------------------------------------------------------------------------------------------
Автори: Биаджо Антоначи ...

Мечти големи, фрапираща реалност
любов голяма без щастлива крайност
борба невидимо жестока, виртуалност
и без любов оставаш ...пак по случайност
Рабуваш в разни фирмички на някой тарикат ...