Очите ми,не гледай в тях сега, те издават ми душа
не гледай истината в тях, ако не искаш да откриеш!
Не можаш просто да погледнеш ей така,
освен ако решила си вече да не се криеш!
Погледни ги в тях се потопи, ...

Стоим с паспорти и билети
пред пред предпоследното гише...
Ще стигнем ли до самолета
пак Офицера ще реши!
Събличаха ни командоси! ...

Огнено момиче сърцето ми запали,
със сърце на лъв в гърдите,
есента ни заедно запази.
Красотата в нея с изкуството показва,
непосилните да разберат, ...

Нали ми обеща, че в късна вечер,
горещо – дива ще си под липата
и аз – едно подлъгано човече,
очаквах до безкрай сред аромата.
На цъфнала липа – приют за двама ...

Той беше директор
на едно училище.
За някои добър бе,
за други – страшилище!
Спечелил конкурса може би, ...

Благодаря ти, че ме изостави!
Благодаря, за калната тъга,
за всичкото – доброто, злото и неверието –
Благодаря! Благодаря! Благодаря!
Благодаря ти, че смачка като лист хартия, ...

Във плен на твоите очи изгарям
гориш ме като с мълнии със тях
света ми преобърна, не съзнавам
и търся логика за чувствата със смях
Не искам да пропусна теб, ще съжалявам ...

Ленив следобед, от тъгата на юг -
няма нищо, нищо за правене...
Късна събота в дивия лук
си мърмореше нещо забравено.
Някой идва и някой си тръгва, ...

1.Посреща ни със сила във леглото,
без да мръдне пръстче или длан.
Потта ветрее в пламъците по челото,
време е за вратата към момент желан.
2. Смелостта под болничната риза тлее, ...

Морето в очите ми спира,
усмирява немирно сърце.
Уморено покой там намира
под звездите на южно небе.
Морето в мен се разлива, ...

Загубих всичко,
дори и себе си.
Светът чернее
пред очите ми.
Разпънаха на кръст, ...

Пътувам си във рейса, а до мене
женица тлъста се поти и жално стене.
Големият и задник е в моята половина
И ме притиска по- жестоко от лавина!
Но, явно не и стигна, че ме сплеска, ...

Когато сърцето е свито в юмрук,
Слънцето на нежността ридае...
В тишина отекват звук след звук
и безпощадно рана дълбаят...
Топли думи, родени с любов, ...

Две сълзи проронваш, сутрин рано,
със скръб за твоите чеда.
Не скърби за нази, мамо.
Нищо, че пръснати сме по света.
Ще се върнем, мамо, ...

Надбягват се нежните дъждовни капки със страстните гръмотевици кой пръв ще очарова с докосване нагорещената земна плът. Валят целувки. Изпаряват се въздишки. Тича времето по гръбнака на желанието и оставя след себе си искрящи секунди удоволствие. Бързо, наситено и кратко - като всяка открадната любо ...

на сина ми
За много денят, днес е просто поредният ден,
но с шум на мотор ще започне за тебе денят.
Вълшебен, вълнуващ, лично магичен, рожден,
с букет от лъчи и на морска вода аромат. ...

Глава VII
Утрото беше мрачно и влажно. Мъглата бе толкова гъста, че дори градината в двора не се виждаше от прозорците в къщата. От
време на време само нещо преминаваше- сякаш прелиташе през нея- това бе градинарят- виновникът за красотата от цветове, но сега дори те не можеха да преборят бялата пел ...

Пътят в Живота е за двама.
Къде си ти, отново пак те няма!
Защо отново пак си ти сама?
Това ли искаше, или не ме разбра!
А пътят е трънлив и труден в живота, ...

Съвършено
Пътуваме двамата в късен летен следобeд
навън летен лек дъждец започва да вали,
природната красота, леко отворен прозорец,
"Nothing's Gonna Change My Love..." звучи... ...

Девет свещи в църква да запалиш,
девет библии на храма да дариш,
черна котка, вещица, жена ли,
девет пъти скришом погледни и виж.
Девет пъти тихо прекръсти се, ...

Водопадът от думи сякаш пресъхна...
Махайки в нищото, диря водата,
която дочувах преди да заглъхна.
Ще я откупя, каква е цената?
Имам пресъхващи слъзни канали. ...

Простият сбор от инстинкти
мотивира човешкото тяло
да цени миговете стотинки.
Да ги осмисля в черно и бяло.
Да ги сресва и да ги роши ...

Заливът на таралежите
Идваше тук при всяка възможност. Понякога два пъти в годината, понякога три, понякога по-често. Зависеше от това колко често пътуваше до завода на компанията в Солун. Беше открила мястото още преди много години, когато не можеше и да предполага, че ще дойде ден, когато ще оглав ...

ОТКРОВЕНИЕ
Проклети дни!
Прокълнати от Някой надежди!
Още по-клети детски усмивки!
От курията звяр озъбен слухти. ...

Ще стане някой ден апокалипсис
и космосът на късо ще даде –
ще се превърне в точки и елипси
прочутият кафез на Фарадей;
ще се разклатят силите небесни, ...

Моя есенна късна любов,
моя песенна,
как протягаш безлистени клони,
унесена
във мечтите на дългите стволове ...

Вникни дълбоко...
вътре в мен! Вникни
и потърси висшата
истина или любовта!
Моля те! – погледни ...

It's raining, raining hard
A scruffy, lost dog's walking in the dark
My jeans, jacket, sneakers are all soaked
but it is fine - the darkness, the rain
the slow traffic and the cold. ...

Да бъдеш Мъж не е до пол,
мъжът създава от живота,
приликата с някой гол,
не качва още на Голгота.
Да бъдеш Мъж е много просто, ...

Въобще не мислех днес да ви разказвам,
музата ми съвсем се изпари.
От тия жеги истински се смазвам,
не правя нищо, толкоз ме мързи.
Какво ми трябва в тоя припек, задух, ...

Седя пред кафенето, пия си чая, зяпам и мисля...
Обмислям идеи за нещо смешно, нещо ведро, нещо весело...
Стига с тая политика, стига с тоя реализъм, стига с мрачните виждания...
Да се развеселят хората.
И го умея – може да се види. А и в някои медии /в събота пак пуснаха един разказ/... ...

Над тайния духовен свят,
над бездната неназована,
лежи завеса златоткана
по висша, божа благодат.
Денят е този свят покров ...

Буря в небето вечерно,
шум на сърдито море –
буря в морето и черни,
рой черни мисли, и рев.
Буря в морето, безмерен ...

Съвсем съм се преситила по мръкнало.
Чертае петолиние луната
по челото небесно и изпъкнало
под пръстите на скитащия вятър.
Объркала съм в полунощ ключалката. ...

Обичам бурята напролет
и грохота на ранен май,
в небето синьо вихри в полет
и техните игри безкрай.
Клокочат младите тътнежи, ...

Тишината в тъмното шепти напомня ти
че мислите, светулки са във мрака.
Безсънието, блян неизживян...
носи тръпка на сърцето.
Надеждата това е утрото което ...