3:46 а.m.
Исках да се махна от задуха. Нямаше и капка кислород. Въздухът беше отрова. И не, не от цигарения дим, който се беше пропил отдавна в кожата ми… И не, не от ферментиралите изпарения, идващи от устите на алкохолизираните гости. Не можех да дишам, защото нямаше откъде. Нямах нос, нямах дробо ...

Посечете ръцете ми с клетви!
Тези мръсни и хищни ръце,
от години орящи из кофите
на доброто ви битие.
Ненавиждам плътта им напукана, ...

Не съм поет, аз просто пиша кратко
и влагам вътре цялата душа.
Не знам дори, дали съвсем е гладко –
написаното с моите слова.
Но чувствам, нужно ми е да го правя, ...

Деца на Бога сме,
от обич сме родени.
Кръвта на Бога
тече във наште вени.
На кръста прикован ...

Милиони рози няма да цъфтят...
Милиони надежди на дъното
на океана ще потънат.
Милиони искри в сърцето
ще умрат и за милионен път ...

Векът е... двадесет и трети.
Пътуването - с виртуален ум.
Наоколо - пустиня черна.
Земята - преживява Еко-бум!
Човеците,които оцеляха, ...

Здравей, който четеш това,
Иска ми се да напиша писмото на ръка, да го свия на руло в бутилка и да го пусна в буйните води на някоя река, но нямам физическата възможност за това. Нека ти го обрисувам, представяй си, че се случва...
Отбивам се за последно на този бряг. Над мен небето прилича на течен ...

Мислех че този ден скоро, няма да дойде.
Деня в който искам всичко да свърши...
Деня в който ми е писнало от всеки и от всичко...
Деня в който ще имам някой и този някой ще е далеч.
Писна ми... и се изгубих... Няма по лошо... така си мислех... но грешах, тук съм. Потънала, без грам да ми пука къде с ...

Тези дни са отдавна живяни,
тези дни са отдавна били.
Незарастващи кървави рани,
неизплакани мъжки сълзѝ.
Идат там уморени кервани, ...

Living to the fullest expression of Being,
Entwined with Death in meaning,
Glimpsing the phenomena of potential,
Surfing on a spiral inferential
With wings not yet manifest, ...

Предчувствам
несломимата екзалтация
на лятото...
Там някъде където
вълните на морето ...

В очите ми вълни се плискат.
Високи, бурни или пък кротки.
Затворник е морето.
И не иска
да срещне бряг. ...

Денят се влива във нощта
и слънцето потъва в кръв.
Луната пали си свещта
и висва на небесна връв.
И сякаш слънцето гори ...

Уханно далеч и уханно нагоре.
Възнасяш се там, където няма хора. Където спокойствие чака да те застигне отново. Полети и се остави на свободата да те носи. Тя през път непроходен ще те отнесе. Ще се опиташ да го възкачиш и тъкмо стигнал до върха, той ще те събори и ще виждаш образи като мираж в прах ...

Стоя и не правя нищо –
няма никой.
Захласната съм от любовни трепети –
няма никой.
Разкъсвам се от болка – ...

По този път мирише на тъга
и стъпките се чуват като ехо
от нещо несъзнато досега,
но винаги отекващо в сърцето.
По този път се ходи в самота. ...

***
Какви времена дойдоха – да ревнеш, че да не спреш. Да, но ако някой те попита що ревеш, да не знаеш какво да му отговориш. Ако пък му отговориш, има опасност и той да ревне и то по-силно от теб, че да съжалиш, че си му казал. Времена, объркани или сбъркани, не знам.Но където и когото и да срещне ...

Какво човек е без душата,
какво е раждането без плача?
Какво е мъка без сълзата,
какво смъртта е без тъга?
Какво е пролет без цветята. ...

Преди душата да приключи
със пътя си на този свят,
дано намери бистър ручей
от най-лъчиста Благодат.
И в него тя да излекува ...

Още капчица вяра ми дай,
Боже Свят от високите сфери!
Всеки път е с начало и край,
а пък моят – от немощ трепери.
Още ден в Твоя Дух да съм жив, ...

Малчуган пита баща си: Тате, възможно ли е без войни населението на Земята да намалее бързо наполовина?
Бащата: Да, достатъчно е да се разреши убийството между съпрузи и само за една нощ всичко това ще се случи!

Защо плачеш когато си върху мен,
нима победата е тъжна!?
Нали от сока ти не съм наранен,
а оргазмът е нежно оръжие?

да намериш себе си във самотата,
съкровище или проклятие е това?
олово в злато да превърнеш,
сам да изковеш своята съдба.
драконът е страшен и озъбен, ...

Пищят оголените жици
и ронят стон и зъзнещ звук,
и сякаш глътна всички птици
далечният и алчен юг.
С канап небето ли ще вържеш ...

Кой те прегръща не ща да знам
Кой те целува не ща да знам
Искам само да знам дали си добре
Дали се усмихваш дали си щастлива
Дали се чувстваш обичана дали обичаш ...

Да се събудим и да благодарим, че ни се дава още един ден пътешествие. Пътешествие, което за някои вече е минало, за други ще приключи днес, а трети има още на какво да се научат.
Утрото е притихнало и едва протяга розови ръце в далечината. Мутиралите мравки наречени хора, все още спят и от тях зави ...

По „В кръчмата на нашето време“
от Андромаха (Белла)
Омръзна ми от идиоти,
които затварят компоти.
На дребно печелят, ...

Накъде отиваш отиваш, Свят? Накъде си тръгнал? Яхнали белите коне, подвластни на Северняка, забравени в утехата на утрешния ден, вървим устремени към миналото, погубвайки настоящето. И тия хиляди съдби се свират по безветрените улички на живота, търсейки спасение от самите себе си. На пръв поглед съ ...

Нарисувах си
въпросителни вежди,
а заваля нежност
от очевидното
и сме точно толкова ...

Очите твои не мога да забравя,
Бързо не мога аз да те оставя,
Изпитвах силни
Чувства,които оставям настрана,
А сърцето ще го залепя, ...

Букет си ми набрала, мамо,
от твойте дъхави цветя,
да знаеш как се радвам само,
че в ръцете си твоята любов държа.
С ухание на пролет и кокиче, ...

Гледам танц на дожд и сонце
во мене се реинкарнира една тажна бајка
од минатото
за која другите не слушнале
еден ден ...

Надживях любовта. И удавих се в спомен за въглени,
догорели през някой измислен арктически мраз.
Онемяла от мъка, съдбата си тръгна по съмнало
и остави ме с моето дребно, неслучено Аз.
Вече няма пожар, нито дъжд, ни безплодно очакване, ...

Есента...
Врата недооткрехната
към други, по-красиви светове!
През нея вижда се водата на потока
и в неговата чистота и свежест ...

Обвързан
доживотно, с най-щастливия си страх,
препуска пулсът в дербито си с битието.
Да разбера, напълно, някак не успях,
кое го кара да пришпорва с хъс сърцето. ...