Аз съм просто изморено момиче,
но се оказа, че мога да обичам.
Банална душа ме облича,
но днес не търси различното.
В сива блузка, в сива мисъл ще се усмихна; ...

На Д.
Бих искала да мога да простя.
Да те прегърна със ръце от птици.
Ала не мога... нещо опустя
в наивните ми котешки зеници. ...

Раних ли залеза
кръвта се стича
по небето
морето стене
сякаш от недра ...

За Париж
Небе едно,
също като от платната,
зараждащо се сиво.
Сиво, но пък живо, ...

Усмивка казваш - как да я намеря,
когато тя е вънка и от мене?!!
Дъга ли търсиш - тя е в блато скрита -
не мога да я видя нощем, денем...
И няма тук игра на мощ или на немощ, ...

ОТКРАДНАТА ЛУНА
Росица Чакърова
Кой отвързал е бесни коне
и нарекъл е пътя съдбовен?
Колко страшна е думата "не" - ...

Сашо на Селимови
Нямаше да е истинско село от 80-те, ако не беше мирното съжителство между българи и цигани...Разбира се, по-голямата част от тях живееха в най-долната част на селото, в циганската махала, но и тук там в горния край , където беше и нашата къща имаше цигански семейства, но от тези с б ...

Помниш ли
Помниш ли денят, нашият ден,
като два гълъба летяхме,
красотата ни следваше в мига
и бяхме плахо щастливи. ...

Казах си, че повече няма да пиша.
Изтрих сайтовете и скъсах листите..
Ала ето ме на отново съм разгърнала тетрадката
и думите просто се сипят от мастилото.
Разравям от мръсотията смачканите листи ...

И всеки миг е изненада,
че още в тебе съществувам.
Дори пътят ни съвпада
и времето безгласно будува.
Но колко повторения остават ...

От тебе друго аз не искам,
освен до мене ти да спиш.
И силите ти да изстисквам
преди в любов да се стоплиш.
И всяка дума да е радост ...

Рисувал съм с парче стъкло
С угарка от цигара
Палил съм живи мостове
Пътувал съм по пукнатините
Откъсвал съм дочупеното ...

Положително и конструктивно четиристотин тела със сърца наливаха с пенлив живот красивото като изумруд планинско село Малиново. Запокитеното в гръдта на Балкана съкровище излъчваше някаква неземност, някаква причудлива потайност, способна да предизвика умиление и еуфорична наслада у Човек. За целта ...

Душата ми се рони ситно
в дъжда на тъжните ми дни.
Спокойствието ми привидно -
докрай то ще се изпари.
Душата ми умира неусетно, ...

АЗ СЪМ ДЖЕНДЪР
Аз може да съм много прост, ама има и по-прости от мен. Сега, не мога да разбера що всички са скочили срещу тая Инстанбулска конвенция и вият срещу нея като вуци срещу Луната. Недейте така първосигнално, бе хора! Помислете първо! Преспете с Конвенцията под главата, па тогава се изказв ...

Тук поглед срещам и отново своя тук свеждам. Очи скрили всичките ти тайни, отвори ги днес за мен. Не допускай да чуеш гласът на самотата. Не викай, не крещи, тихо ми шепни. Устните "сноват" между неизречените думи. Шепни! Погледни ме с тайни очи и на сбогуване с тях истината ми кажи.

Вода от дълбините - витамини от клоните
След известно изкачване достигнах до малко селце на върха на хълма. Постройките се падаха от лявата му страна. Нагоре към тях водеше черен път. След десетина двадесет метра по него достигнах до малка дървена едноетажна, нека я нарека, къща. Всъщност по-скоро и ...

Където има дим, има и огън.
Поне така казват.
Ти стоиш срещу мен,
а димът между нас
замъглява разсъдъка ми ...

Типичен ден от края на лятото.
Вървяхме по прашния селски път, нагорещен до такава степен, че босите ни крака вече се бяха зачервили от топлината, която излъчваше, а и от камъчетата, които се забиваха в кожата ни при всяка стъпка. Държах за ръка едно дребно русокосо момиченце, приличащо досущ на анг ...

За какво живея.
За едното куче
и двата папагала?
За какво живея?
.за бутилка вино ...

Велик си! Но дали когато беше хлапе,
мечтата ти борбена славна бе.
Дали мечтало е едно дете,
Радецки към битка да поведе.
Сега герой си, с нас, в нашите сърца. ...

Чистя всеки ден-
от душата черни мисли,
но отново с паяжини
тъпчат светлите ми ъгли.
Пак ги чистя мълчаливо, ...

Го кршам покривот
ги отварам вратите и прозорците
нека ме разбие ветер
нека влезе смртта до последната моја пора
до последната брчка на моето лице ...

Забравих -
беше студено, твърде красиво,
забравих -
бе така далечно, но все пак близо,
забравих - ...

Една любов навеки...
Аз все сънувам нашето море
и оня бряг прекрасен и далечен,
красивото наситено небе,
прибрало в себе си копнежа вечен. ...

Привикване
Когато зъзна, няма кой
в студа да ме загърне.
Дори да мръзна. Дори и той
при мен да се завърне. ...

Земният ми път се губи
в бездната сред мъки и тъми.
Едно сърце те още люби
и две очи без тебе са сами.
Залезът зове ме, мила, ...

Затварям се във мидената си черупка.
Обвивам бавно със седеф
онази остра песъчинка,
забита безпощадно в мен.
И търпеливо - ден след ден ...

Когато вярата врата затръшне,
Дъждът се сипе от очите
И небесата ти подсказват:
Грехът душата ще прекърше!
Тя цяла е, дорде обича, но обичта се извоюва, ...

Живот ли е това в който,
се бориш за парченце хляб?
Живот ли е това където,
умират немощни от глад?
Живот ли е в страна където, ...

Еос
Трета част
Сара разтърка очи и се огледа наоколо. Струваше й се, че се е събудила от дълбок сън и все още не знае къде е. Видя слънчева алея в красив парк, очертана от дървета, чиито клони се преплитаха високо над нея.Мраморни пейки и изящни статуи с накацали по тях птици ограждаха алеята от две ...

Изчиства белотата заснежена
тежести натрупани случайно.
Избелва сивотата наслоена
и прави лошото нетрайно!
Зарежда добротата в душата, ...

Следващите два дни бяха сиви и еднообразни. Службите дълги, рутинни и само огненият поглед на монаха ме правеше жива. Той разказваше с жар своите «приказки на Шехерезада», пееше все по-звучно с прекрасния си баритон…Усещах с цялото си същество, че нещо се случва с него, чувствах го във въздуха на хр ...

Научих се да си изграждам свят!
Такъв, във който да живея!
Различен от останалият свят,
във който нямам сили да се смея!
Научих се да си го пазя! ...

Когато го прегърна ароматът му ме завладява.
Когато го погледна в очите сърцето ми просто се предава.
И след сто години знам пеперуди в мене ще летят.
И след сто години устните ми само неговото име ще шептят.
Без него и Раят би бил сив, самотен и ...

Баба
Баба беше единствена...Не съм виждала такова лице-изпечено като охранена пръст, прорязано от дълбоки бръчки, смеещо се, дълбоко одухотворено....Баба имаше собствен стил и не смяташе да се съобразява с никого...Баба обичаше погребенията...И сватбите..И новобранските...И пристанушите...Ама най-мн ...

Вятърът гали косата ми,
и кожата ми изстива.
Небето започва да плаче,
и дъждат мокри цялото ми тяло.
Не усещам тялото си, ...