БЯГСТВО ОТ СОДОМ
На цигулка ли свиреше Господ
тази вечер във старата кръчма?
Някой беше вратата залостил,
миг преди да започне да мръква. ...

На върха на иглата застанал,
триста дяволи дишат в тила ми.
Запокитвам в небесната яма
любовта и надеждите смътни.
Самотата е странна камбана - ...

болката
в края
на краищата
болката
стихове ...

Усещам как есента се вмъква в дните ни
със вятъра, който достига до костите,
със сланите си, падащи бавно в косите ни,
с низ от облачни дни – наши неканени гости.
Усещам как есента обладава несетно душите, ...

Шепне гората със клони вълшебни -
вика ме приказен глас:
"Идвай, дете, цвят и билки целебни
сбрала съм в пазвата аз.
Сутрин разпръсквам уханна омая ...

Имам желба и сила за нешто повеќе
но го чекам вистинскиот момент
она време без стеги
од под перница извадено
од ѕвезди благословено ...

Коледа пак е! Усмивки и пълни трапези.
Огън в камината топли сърцата грижовно.
Снежна дантела навън стъклото извеза.
А зад нея нощта - покрита със бяло олово.
❤️ ...

Душа лека като перце.
Стена издига се (отново) около това сърце.
В очи океан от сълзи,
по тялото оставени са дълбоки белези.
На гърба – рана. ...

Още помня първия път, в който я срещнах.
Беше в автобус 271,
а тя слезе точно 2 спирки преди моята.
Последвах я.
Преди да я заговоря направих 13 крачки ...

Стоях и само наблюдавах нищото,
зачудена, заслушана, замислена...
Придавайки му смисъла на Нещото,
Зациклях в него и залисвах се...
А времето минаваше през мене- ...

По дяволите! Майната на всичко!
Това кажи! Ела ме изживей!
Бъди скандална, луда, неприлична,
и мене ще ме имаш, но посмей!
И само в миг, единствен ги счупи – ...

340. Така както слънцето продължава да съществува след своя залез, така и победеното зло чака мига за своето завръщане.
341. Не е задължително победата да се превръща в геройски епос.
342. Можеш да преместиш стрелките на часовника. А можеш ли да промениш времето?
343. Не всички приемат мира за по-ус ...

Обичам те! По моя странен начин.
Разбрал си вече - никак не е лесно
да укротиш неистова взискателност.
И затова докрай ще бъда честна:
Обичам те! Но не като глухарче, ...

Мое копие бяло. Моя дръзка мечта.
Мое светло начало. Мой си дъх - суета.
Моя крепка надежда. Звън камбанен е тя.
Към мира все поглежда. Ще обгърне света.
Стих мой още неписан. Неподписан с кръвта. ...

И днес трудът се
присвоява, без да се
овъзмездява...
...............................................
И днес труда го ...

Сърцепотребна,
размечтана от любов -
нощта вълшебна!...

„ Истината е в бурите “
Да,
аз живях на прелома
на две епохи!
Не зная, ...

Петел... И Виктор, който му се кара,
да не е толкоз шумен рано сутрин!!!
А не съзнава, че когато вие нощем -
сам надминава всички други...
Синигери... Звънци... И някой кашля в тъмното, ...

Тичам по млечния път,
светла диря без шум ще оставя,
следвайки пътя до теб
звездна партида ще правя....
Бях тъжна, объркана, сама ...

Бяха минали два месеца от "инцидента" в закусвалнята. Нашите подобрени войници се бяха научили да управляват броните перфектно. Те знаеха как всяка една работи и как да могат да ги използват на 100 %. Кортана беше перфекционирала начина по които използва мобилността на бронята си, а Келли знаеше как ...

Във всеки миг...
...когато сме далеч... един от друг...
с мисъл докосваме сърцата си...
...и мигом в нашата прегръдка вълшебна...
се претворяваме... ...

Ще бъде пак случайна,
както винаги, нали?
Сърцето ми ще бие силно,
ще бъдеш по-красива от преди!
Ще говориш, аз ще слушам. ...

Заливахме се от смях за пореден път. Смехът се разстилаше по остарелите ни лица. Толкова години! Пренасяхме се назад във времето и отново се връщахме.
Огънят грееше с красиви пламъци и цепениците отстъпваха, за да създадат топлинен уют.
Гледката през отворените кепенци обагряше погледите ни чрез кра ...

2
Беше 6:30 сутринта. Будилникът извъня и Александър стана. Отиде в банята, изми се, нахлузи дрехите и влезе в кухнята да закусва. Докато усети, вече беше станало време за училище. По програма имаха математика, тъй че заизкачва третия етаж. Огледа се, първо наляво, после надясно. Видя два коридора – ...

Последната ми песен, смесена отново както си трябва, не на слушалки а на монитори. Сега вече ми харесва баланса. Качвам я пак понеже не намерих как да редактирам предишната ми публикация, не ми излезе опция да заместя файла, нито успях да я изтрия.

Крачиш по орисана пътека
в надежда за желаното пресичане
и без значение е в кой си век,
когато прозвучи „Обичам те!“
Много често тя е камениста ...

градските бронхи
издишат мъгла
по жицата
монотонно нанизани
врани

Видях Смъртта!
Изпила бе очите ти
до черни ями със изтлели въглени.
Изсмукала те бе като стафида,
в бонбонена обвивка хвърлена. ...

Не чаках този сняг.
Не съм го искала.
Но след като вали
в косите ти,
в косите ми ...

Тази сутрин ме няма,
телефон без обхват,
мислите по пижама,
се преструват че спят.
Тази сутрин съм снимка, ...

За цветовете и за въздействието на това, което виждаме
Люси Петкова
Винаги съм обичала ярки цветове. Доста ярки бих уточнила. И да ги гледам и да ги обличам и да ги сънувам. В тропическите страни всичко е ярко: цветята, листата, цветовете на хората и на дрехите им. Дали от слънцето или от радостта и ...

...и искам-
не искам, ще тръгна най-сетне.
Готов е Всемира и мен да приеме.
В душата
ми мъжка денят ще ѝ светне – ...

С неизчерпаеми ресурси
дарила ни е майката земя,
със силата си разлюлява,
тъй всичко има си цена.
Изпраща ни предимно знаци, ...

Тръгна си от мен, но всъщност
не напусна тази стая.
Леглото – още неоправено,
на масата изстива чаят.
Стената, пълна с наши снимки, ...

Дъждът не отми калта неизбежно горчива,
в гърдите ми трупана дълги години
от ялов език на сган безогледно бъбрива
във днешните сиви и чужди картини.
На клетата Майчица родна, презряна, ...