Хукна по улицата с всички сили, стискайки ботуша в едната си ръка, а ребрата – с другата. Виковете на войниците, докато се биеха с Калахан, все още се чуваха, но в Елизабет нямаше и капчица съмнение, че много скоро той ще се разправи с тях. Дали щеше да тръгне след нея тогава, или шумът от битката щ ...

от Андромаха (Белла)
„Ледът е спотаена жажда,
оставена да се охлажда,
за да не ни изпогори... „
Ледът е само вкаменена жажда ...

Прости ми, не съм съвършена,
ти често го използваш срещу мен.
Натякваш слабостта ми и ранена
очакваш да остана в твоя плен.
Прощавай, но не мога аз да бъда ...

Червено в жълто преминава,
но тъй горещо пак остава.
Бели пламъци изгарят,
сякаш в пепелта звезди изгряват.
Бял лист с мастило напоен, ...

Раждаш се
радост за родителите
после... идват бедите
грижа за родителите
но поемаш живота си в свои ръце ...

на Д.М.
Ти не можеш да обичаш.
А пък аз съм те избрала.
Диви мълнии привличам
с нежността си премаляла. ...

Искам те!
Марио влезна в стаята и затръшна вратата след себе си. Веднага отиде към спалнята. Там го чакаше неговата Алисия. Брюнетка с къдри с остър връх и едни сини като морето очи, тяло като богиня, бюст като на Афродита и мръсен ум, по голям и от на дьо Сад. Както винаги бе облечена с черните си ...

България е вселена, свят, отечество; стряха, приютяваща хиляди смели чеда, родител на Героизма, покровител на онова непреходно чувство, което ни кара да усещаме кипеж във вените, да спрем на място, да поднесем венци на юначните ни герои и да се любуваме на всичко свое, подарено ни от ръката на мъдра ...

Какво дочух, не бе ли нежен шепот
от първите искри на пролетта?
Отново прозвуча – красива ехо
от стъпките на мека топлина.
Ела, за да събудиш красотата, ...

Ветре бурни, защо не заспиваш?!
Уморен си от дневният бяг.
Разкажи ми за вечната обич,
ще те скрия до външният праг.
Ветре мъдри, ти всичко разбираш! ...

Какво са книгите?
Мислите на писателя?
Моментното състояние на автора?
Или са огледало на целия вътрешен свят на създателите им?
Книгите са това, което искаме да бъдат. ...

Златната рибка се оказа обикновена каракуда и ми омръзна вече да клеча край гьола за тоя, дето духа. Говоря му на д-р Г, че трябва да се смени стръвта, но той все ми разправя едни небивалици, че златните рибки кълвели на кебапче, на пържола, на хайвер... „Абе приятелю, - обяснявам му – времената сег ...

Какъв за Бога беше тоя трясък
и тази вцепеняваща вълна?
Душата – скъпоценен камък с блясък,
разби се на стотици стъкълца.
А бе сапфир, сред каменна градина, ...

Сред късни часове агонизирам
и клада е последното ми време.
В руините на спомени се взирам,
дори надеждите са непосилно бреме.
Родилните води сега изтичат ...

Крета къщата – морна, самотна вдовица –
напоена от спомени с тежкия дъх на пелин,
а на покрива стар, като фар за изгубени птици
дуелира се с вятъра ням и опушен комин.
Поразбит от годините, килнат, без няколко тухли ...

Боли ни, когато се гневим.
Гневим се, когато сме безсилни.
После пък униваме, скърбим.
Съдбата на ум или с глас корим.
Жадуваме неистово, горим, ...

Понякога и тя си тръгва.
Затръшва входната врата.
Прехвърля прежните си чувства
към друга нечия душа.
Забравя страстите, сълзите, ...

Една сълза,
една дъждовна капка,
една река,
една усмивка,
една надежда, ...

Много хора са алчни да сбират
във душата си чужди сълзи.
Все едно диаманти намират,
щом към другите мъка пълзи.
Много хора са склонни да хранят ...

Безмълвна ме остави тази нощ
присмиваща се с твоят смях.
С една интрига за разкош
прободе мислите ми с грях.
А бе април – валеше цвят, ...

Студено ми е и без теб съм сам,
ала топли ме нещо, що знам –
че майка веч' си ти
и сбъднаха се твоите мечти.
Да ти е жив и здрав синът новороден ...

Там
/триолет/
Там, на брега на морето
ще отидем двамата с теб...
Да срещаме изгрева златен ...

Момиче: Ела... Ела до мен
Момче: Идвам, нали съм джентълмен
Момиче: От теб искам само уважение..
Момче: Ала дали го имам аз това умение?
Момиче: Ще ме обичаш ли? ...

ОПАСНОСТ ОТ ИЗМРЪЗВАНЕ
Р. Чакърова
Дълга зима... Не никне зелена трева,
а гнездата все още пустеят.
Хвърлям семе на лед от предишни слова ...

Всеки път е кръстопът
от Андромаха (Белла)
Объркана съм...
как да разпозная своя път,
мъглата прави ги еднакви ...

Беше в края на декември. Второкласниците от едно столично училище имаха Новогодишно тържество. Класната стая на втори “Б” беше украсена с пищни, разноцветни гирлянди от станиол и разтегателна хартия. Прозорците бяха побелели от налепените по тях късчета памук, които имитираха снежинки. На едно от ст ...

По пътека от сняг жален вървя,
свети ми в мрака бяла луна.
Стъпки отекват тихо в снега,
пъшка под тях събуден леда.
Снежна пътека към стара врата, ...

Инк беше слаб. Физически и психически. Нуждаеше се от ментор. И ролята на баща му се изразяваше точно в това. Беше се сражавал с много врагове и знаеше, че най-добрата защита е нападението. Стига да си добре подготвен. Знаеше колко боли от поражение. Не само физически. Раните зарастваха и оставаха б ...

Суета ако
е всичко, включва ли и
добротата тя?...

ПРИКАЗКА ЗА ЮНАКА И ЗМЕЯ
Жената на Юнака - Юлиана, бавно отвори очи. Беше тъмно. Скоро часовникът щеше да звънне, но съзнанието й бавно и уверено започваше да работи. Вече будна, тя изключи алармата, за да не събуди Юнака. Юнакът Румен! Румен, който хъркаше до нея, завит през глава!
"Ох, трябва да з ...

Докато телата ни спят,
душите пътуват в безкрая
и срещат се, тихо мълвят
слова неспокойни и тайни.
Което наяве боли, ...

Аз мислех, че открил съм Диамант,
а се оказа Черен Въглен...

Молбата на Верчето
Настъпваше месец март. Отдавна меката и благосклонна зима бе отворила обятията си за нежната пролет и я приветстваше с озеленените си ливади и чудно-ранния птичи песнопой.
Верчето стоеше на прозореца в бабината си къща и гледаше към двора, по който тази зима не тича, правейки снеж ...