Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
392.9K резултата
Трагедията в Своге
Майка над гроба на сина си плаче,
след като автобусът се обърна.
Той на тринадесет години едва е,
а повече нивга няма да се върне.
Седемнадесет души, ще си спомним ли за тях, ...
ДО ДЕВЕТО КОЛЯНО
Къщата на бай Добри Кованджията се намираше в долния край на селището. Беше спретната и варосана, не много голяма, но крайно функционална. А на калпака на високия комин се бе разпростряло като корона щъркелово гнездо. Всяка пролет двойка бели щъркели се завръщаше от дългия път на Аф ...
... пламъчета по клепачите на тъжните снежинки...
Или: Как се погребва Луна...
"Може ли един пламък да се извива в друг?"
Мирабай
Мъжът, който прави дъжда - заваля. ...
Обичаме ли с душа - сме светли и добри.
Помежду ни не избуяват, не цъфтят лъжи.
В градината на добрия градинар - казват,
не никнели троскот и магарешки бодили.
Самадхи
Защо напускаш ме? Къде си тръгваш?
Със теб споделях моите мечти.
Аз искам още дълго да прегръщаш
мен, с галещите слънчеви лъчи.
Ти трябваш ми сега, как да те пусна? ...
Винаги, когато решиш да се завръщаш към себе си, ще заварваш там друг човек. Предишният е отнесъл със себе си всички спомени. Няма ги старите болки, няма ги нещата, на които си се радвал и тези, заради, които си проливал сълзи в отчаянието, че не можеш да ги промениш.
Човекът, който ще заеме мястото ...
Синьото огледало се счупи –
бях си го купила срещу уроки.
Красота нова кой ще ми купи
и ще ме пази от замъци с хурки?
И ще заспя пак за сто години – ...
1.
"Слънчогледите що бяха подгизнали от дъжда
се надяваха да сме заедно отново, да ни наглеждат.
Надяват се на деня, през който ще разцъфнат спокойно."
Гледащ в локвите, появяваш се на повърхността. ...
21, 30 – 22,30 часа.
Докато шефът ми говори, успявам да нахлузя маратонките, а над дънките метвам една блузка. Черна – удобна хем в нощта, хем не се вижда кога е прана... Така е – голямото бедствие на развода е липсата на жена до пералнята и дъската за гладене...
Грабвам и якето – септември е, обеща ...
Лимеруна се роди в закъсняла детска приказка, така ръбеста, че не успя да се заформи в роман. Остана си в оръфаната книжка, която всяка вечер прибирам в сърцето ми, за да я сънувам. Може би някой ден ще довърша онова писание, за да оживее тя съвсем истинска, така си мислех. А тя взе, че ме изпревари ...
Тази сутрин Ветко стана по-рано от обичайното. Трябваше да се измие, а после да разнесе пустите вестници и списания. Районът, който му отредиха от "Труд" бе твърде обширен. Ще разнеса пущините /помисли си/, а после ще се изтегна на шезлонга върху верандата и ще прегледам пресата, дъвчейки шоколад. О ...
За любовта ни няма да ни хвалят!
Венеца трънен вместо туй ще сложат!
Не ни е нужна тяхната похвала!
Да ни оставят само, ако може!...
Да ни съчувстват ли?!...Недей да вярваш!... ...
21,00 – 21,30 часа.
Додрямва ми се. Почти като на състезателите по бавен тръс с топка, които се разхождат на екрана. Едните – ясно защо. Вкарали два гола, вече са убедени, че мачът е свършил. Другите... Ми що да тичат – нали виждат, че мачът е свършил...
А то второто полувреме едва започва...
И на м ...
Останахме един във друг - ками забити,
в една вековна и бездънна празнота.
Извади ли ни бог ще рукне скритото
и под руини ще ни погребе света.
И страшната си тайна ще я носим, ...
Една любов остава най-последна –
последната не знаела прегради.
Потърсиш ли следата и́ „безследна“,
ще блесне насред звездни водопади.
И колкото звездите на небето – ...
XV
Заварихме го вътре да седи на стол в средата на стаята и да се взира в пода. Бях изненадана от факта, че се бе предал толкова лесно и затова стоях нащрек. Влади пристъпваше нервно и се опитваше да стои зад мен. Ако това бе опит да се скрие то той беше изключително неумел. Защо ли? Ами нека кажем, ...
Такива неща трудно се прощават. Винсънт осъзнаваше, че е допуснал голяма грешка, признавайки си. Ако не си бе признал, отношенията с жена му Летисия вероятно щяха да са доста по-нормални. Странният изблик на искреност бе направил атмосферата в дома им непоносима.
Летисия имаше право да се сърди. Вин ...