На съпругата ми
Пред очите ми старееш –
В сърцето ми си още млада.
А като дюлята ми зрееш
И трупаш в себе си наслада. ...

Завързах тишината, да мълчи –
дъжда, когато, смахнат, си говори.
Прогледнали – с ръждясали очи,
навярно по света са много хора.
Разля се после аромат на чай. ...

На ранната утрин във здрача
в ухото ми дуднеш въпрос.
Мърморя: „Недей ме закача!...”
И чувам те: „Ей, че си прост!...”
Със белези пресни накичен, ...

ПАЗИТЕЛИ
Децата на бъдещето
“Копай навътре!
Вътре е изворът на доброто и той може винаги да тече,
стига само винаги да копаеш!” ...

Сменят се сезони, минават часове,
а във мен живее душата на дете.
През живота мина ми какво ли не,
но моето сърце не пречупи своите криле.
Летяхме с него до различни светове. ...

– Пожар.
Изгледах учудено Кристиан и се надигнах от него, беше казал стоп думата.1
– Какво има?
Той направи виновна физиономия:
– Бирата иска да излиза. Отключи ме. ...

Дайте си душите кални –
пускам черната пералня!
Време е да ви по(раз)чистя
от нечистите ви мисли.
Киното в града не бачка, ...

Луна президентка
и България на три морета!
На Хоанг мъжът без дрехи,
Сидеров със нов наследник.
Бил ли е с Преслава ...

Съпругата на адвоката посещаваше Амстердам за втори път. Първият път бе съвсем млада – първокурсничка в института по туризъм. Бе пожелала лично да се увери в това, към което я насърчаваха родителите ѝ – да отиде да учи в Нидерландия. Образователните такси били пренебрежимо ниски, животът – съвсем ев ...

С каляска ти при мен не долетя,
не бе с обувки целите от злато.
Не бях аз принц от приказна страна,
а с къси панталони в късно лято.
И никой не разпъна ни пътека, ...

Водената прашина
му се противи на храбриот чекор
на оној што се движи по црвен тепих
придружуван од познатиот „бумбаров лет“
чекор што нема да го одглумиш ...

С книга рисувам в душата си
стъпки
Книгата е нещото, с което всеки човек израства. Герои като Кума Лиса, Кумчо Вълчо, Червената шапчица, Пипи дългото чорапче, Патиланци и още много други са оставили траен спомен в детското ни съзнание за един вълшебен и хармоничен свят. Тези детски приказки, на пръв ...

Дойде моментът с него и денят,
дочаках те и тръпнех за мига,
когато ти дойде в живота ми, дете.
Заслужих ли те аз не знам,
но писано ни е да бъдем там... ...

Спомен разкъсва сърцето ми на две.
Връща ме назад, сякаш векове.
Чупи стенните окови,
застроени от въздишки и любови.
Чувства в душата ми нахлуват - нагло и от далеч. ...

Мил си ми…
Прости думички,
а колко много значат!
Вярно е,
светът не свършва с теб ...

От твоите длани
Ако пия вино от твоите длани,
и пияна, напряко в тях си полегна,
ще разплискам ли Лятото от лани и
горещия дъх под онази купа звездна? ...

Сега съм като кукла на конци.
А дните ми - бездарни кукловоди.
В главата ми - камбани и звънци,
сонети, бели стихове и оди...
Не ме е страх от нищо. Просто знам, ...

Една ограда.
Нежеланието дори не я достига.
Несигурността се спира пред нея.
Желанието поглежда зад нея.
Търпението знае, че е само въпрос на време. ...

Дядо Коледа с шейната
да зарадва и големи, и децата
и за всеки благослов да има
на Коледа таз зима
и щастлива да е Новата година, ...

Имало едно време едно Време, което не се познавало добре и не знаело какво е възраст, защото възрастта била само измислената приказка, с която го приспивала Вечността. То било много щастливо… Това Време никога не ставало навреме, защото за никъде не бързало и му било топло и хубаво под юргана на Спо ...

Пътеводна Светлина
Елеонора Крушева
В това време на святост,
на любов и бяла тишина,
отброена от жива броеница, ...

Нима отново вярвам на мечти?
Нима възможно е? Нима съм жив отново?
Довчера мъртъв, ала днес - от гроба
с появата си ме измъкна ти!
Забравил бях подобни чувства, ...

Вгледай се в човека отсреща,
виж вътре в отражението на
сърцето му теб и разбери,
че и той е добър човек!
Не обвинявай непознатия. ...

Погледът ми се насочи
към твоите кафяви очи.
Сърцето ми открадна
и все още не го върна.
Само с чувствата ми играеш. ...

С романите дълго се борих...
и в битки живот похабих...
войска, но и титла изгубих...
след трите безкрайни войни*...
съюзници нямам, роднини... ...

Отдавна се отказах да те търся.
Намирах те, изгубвах те и пак...
като клошар заровил се в боклука
откривах само пепел, не и жар.
Отдавна се отказах да мечтая. ...

Вървяхме с теб... така забързани
Да усетим телата си,сърцата си в топлата ни прегръдка с парещи устни и любимия поглед така нежен и див.
Толкова тъмна лятна нощ, всичко беше красиво и пусто нямаше никой, който да ни види, беше само нашето време тук и сега, заедно с моето момче, превърнало се чаровен ...

Толкова зими, есени, лета
тъй си останаха зад мене
и спазъм от една мечта -
пролет дъхът ми пак да вземе...
Да шушнат листата пак, ...

В тези смутни и зли времена
много трудно е тъй – всеки ден,
да посяваш добри семена,
за да бъде светът променен.
На най-малките наши деца ...

Жената реши, че ще става художник –
на стари години и с мойте пари!
Накупи си четки, бои и триножник,
озъби се пътьом и в хола се скри!
Намърда се вътре, заключи вратата, ...

лъжата няма място в небесата

В измамната кротост на бурята,
сред дебнещи хищни ветрове,
се сгуши ти в мене под дирята
от облачни, криви гърбове.
Небето огнени зъби оголи, ...

В ПРЕСЪХНАЛИТЕ КЛАДЕНЦИ НА ДНИТЕ -
мълчат изгубените ни очи...
Под игото на злото, и парите -
светът е полудял. И му личи.
Навярно свят такъв - е много тъжен! ...

„Под кожата“ на
влюбен влезеш ли, Любов,
и си се глезиш!
Любов, на влюбен
влезеш ли „под кожата“, ...

Ако утре ме няма, потърси ме в снагата
на нежната бяла бреза.
Вдъхни аромата ми напролет в цветята.
Търси ме на сутрин в свежа роса.
Ако утре ме няма, търси ме в зората, ...

Искам
да почувствам
допира
на тялото ти
с душата ми! ...

5.
Юлина ме завари спящ върху малкото легло. Само ме избута, легна до мен и заспа. Аз усетих анексията на мястото, но опитът ми подсказа да не протестирам – изгубеното за това време можеше да използвам за отдих.
Тая вечер минахме без храна. Но пък се наспахме. Затова, когато на сутринта тя отиде пак ...