Ще те проспя – като нищо, но сега…
Сега не идвай! Сега… ми се мълчи
Не носи цветя – сега… не искам да съм дама –
с терлици съм… от мама... стъпката ми не личи –
от виното на татко пих – направо… от буркана ...

Почерпѝ се от мен, заповядай!
Масата пълна е. Сядай!
Има надежда с бисквити,
мечти на пяна разбити,
хляб от любов, до златисто препечен, ...

Днес за пореден път ме попитаха какво ми има.
Отново с усмивка на лице отговорих,че всичко е наред.
Какво ми имаше?
Нищо естествено.
Едно "нищо" с кафяви очи. ...

На 70 години станах и чудя се дали е вярно?
Защото това би значело мъдрец да бъда и да е реално
проблеми да решавам всякакви, да съветвам близки хора
и да им помагам в живота задачите си да решават без умора.
Така си мисля, че това е възраст толкова достойна, ...

Тъжният крал
Кралят на Тъгата, обгърнат в Самота,
самота сива като гъста мъгла!
Седя и мисля си за някога,
За младостта, морето и за Любовта! ...

Ти си свет без исток и запад
ти си погрешна диоптрија на сонцето
ти си сон што се остварува
апетит што расте
и амбиција што станува алчност ...

Разговор между животни
/ отново басня/
Излезнала е на разходка
една разкошна селска котка,
преди да иде на тавана ...

Заплита паяк мислите, заплита
въжета от неказани въпроси,
денят ми сив, на тях обесен, пита
защо и днес мечтите ми са боси.
Защо са в дрипи поривите светли, ...

Кобила* сива насред поле стои
очите блещи, преживя и пуфти.
Навред по нея конските мухи
налитат, хапят дългите уши.
И сякаш от картина на да Винчи, ...

Ще сложа малка черна рокля,
/дълбоко черно, като лястовичите крила/.
И дълги бели перли,
по-натрапчиви от мисли скверни,
и токчета, естествено, високи, ...

Да нарисуваш Слънца....
от тези дето сгряват ти Душата...
и топлят те през нощите самотни...
а в сутрините изгрева прегръщат ...
и сезона на цветята пролетно блести... ...

Хубаво момиче, с цвете в ръка,
държиш бодлите на любовта.
Усмивката ти не притихва,
с ветровете лъхва.
Хубаво момиче видя птиче, ...

Ноември… Далече остана
топлината на лятото,
а рано е още за бялата зима.
Грачи пресипнала врана,
някъде… А Вятърът ...

Измити улики
от алибито
на тротоара.
Потопени улици
в дълбините ...

Камбанният звън
към небето полита.
Хвали Отца ни.

Художникът ме гледаше сърдито,
намръщен кимна със глава
и без дори да ме попита
надзърна в моята душа,
под миглите извити скрита. ...

Земята ускорено се върти
от пулса на тревожните ми мисли.
Под бинта на ранените мечти
надежда нова как ще се разлисти?
Цигулчено проплаква в мене страх, ...

Колата „изхърка” и спря, ядосан шофьорът излезе да види какво се случва, ремъкът се беше скъсал, огледа се с мисълта дано някой да спре и да окаже помощ… Не след дълго молитвата му бе чута.. Една кола спря, двама мъже слязоха с поздрав: Друже, попитаха го с какво могат да му бъдат полезни. Разбрали ...

3.
А аз трудно свиквам. Нрав… Колко проблеми имах заради него по онова време… На Земята…
Някак си не мога да схвана основното правило на щастливите хора – оцелявай! Не живей, оцелявай…
Защото животът е разнообразен, изисква интелигентност, дава възможност сам да си го строиш. А оцеляването е еднотип ...

Как, кажи, да преглътна момента горчив,
щом от мен се отвръщаш завинаги?
Как да търся звездите из твойте очи,
щом ще станат през времето минало?
И се боря със страх и надежда сега. ...

Имало едно време, една много заблудена и объркана душа. Преди тя била слънчев човек, който никога не пада духом, всичко било чудесно, до момента в който не я споходило проклятието на злия магьосник на име Живот. Той превърнал сърцето ѝ в камък, неспособен да обича. Проклятието било много силно, но е ...

През прозорчето в топлата стая
се прокрадва лъч светлинка
и ветрец нашепва в безкрая:
"Над Витлеем изгрява звезда!"
В тишината всичко сияе ...

13
Седемгодишната Олая Джанингстън и майка ѝ – Марта, живееха на улица „Болдър“. Едноетажната им къщурка се намираше в близост до тази на измъченото семейство Ъпългейт.
Малката им градина бе изпълнена със страхотно изглеждащи цветя. Бетонната мивка, обримчена със саксии за украса, излъчваше масивно ...

За продаване? – Не, емоции нямам!
Каквото можах, подарих.
Останаха онези, моите само,
които дълбоко прикрих.
Реших, че е демоде и клиширано ...

Бяла като мляко кожа, красива руменина, лазурно сини очи, плътни устни, дълги мигли, красива руса коса, вдигната в изящна прическа. Елизабет би изглеждала перфектно, ако не бе досадното детинско излъчване, което все още притежаваше. На шестнадесет, женствеността ѝ все още бе като напъпила, но неразц ...

Защо съм тук по къси гащи, питаш...
А питам ли те аз защо пък ти си тук?
Разкарай се!...По чужди къщи скиташ!...
А мен сега наричаш ме „боклук”!...
Добре ме знаеш, че спортувам много... ...

Само в съня си те виждам, а така искам да видя очите ти,помня ги сякаш беше вчера. Толкова сини... толкова дълбоки и топли. Мразя това че не ги виждам. А безкрайната ти усмивка... която така обожавам, всичко така ми липсва. Не знам как да се справя с тези чувства. Искам да съм до теб, все едно никог ...

Тимур, мургавата му компания и едни зомбита
Преди много години в едно малко градче, в едно малко жилищно блокче, за малко време живяхме в една малка квартира. Мама, татко, аз и малкото ми братче.
Две стаи на първия етаж и още две стаи, в които живееха нашите хазаи. Мило възрастно семейство.
Малкото ...

Когато нощите и дните,
предизвикват в тебе тъга и страх...
Страх от самота... Самота сред хора!
Тогава знай – в плен си ти на гибелта.
За вълците, човекоядци ...

Имало едно време едно простовато и бедно момче. Всички го наричали глупавият Хасан. Присмивали му се, че дори камъните са по - умни от него. Въпреки това Хасан никой не нагрубявал, тъй като имал добро сърце. Благодарение на него се усмихвал и оцелявал сам живеейки скромно.
Една ранна утрин решил да ...

Прокурорът излезе от кантората доволен. Проведе няколко разговора по телефона, докато крачеше зигзообразно на улицата с широки и бавни крачки; на висок глас даваше инструкции, нареждаше. Опасяваше се, че срещата ще приключи по-зле. Този адвокат е опасен, но мекушав. Сигурно е влюбен в журналистката. ...

Пред тебе стоя... погледнѝ ме!
посочвам гръдта си с ръце...
аз нямам сърце, ами дупка...
от нея изтича кръвта...
Крещя ти! Пред тебе съм... чуй ме! ...

Непокорни са старите пътища,
незатрупани с преспи и листи,
от дълбоки следи на завръщане
са останали светли и чисти.
Непокорни са дългите вечери ...

И тази нощ ти няма да си същия.
Лицето ти ще пари от целувката.
Ще те болят очите от съмнение –
дали пък знае вече тя за чуждата.
Ще късаш от безсилие завивката ...

Жаден бръмбар хищно пие късен цвят,
с представа, че обядва у Лукул!
нехае той, че свити на пашкул
отдавна братовчедите му спят!
Че утре ще завият зли фъртуни, ...

Изпи ме - просто чаша за разтуха,
изтрих те - стар досаден щрих.
Очакваше ме път - в девета глуха,
в отвъд десетата земя се скрих.
Не сторих помен, поменът е памет ...

Скромно стъпвам по земята
облечена в кокичета.
Зима е.
към кръчмата несигурно вървя
отново... ...