Безброй звезди на небето,
а ти не виждаш нито една,
но затворен си във всичките тях
и не съществуват други възможности...

Бряг на море! Песента на вълните!
Слънце!...Топлината на времето!
Огън!..Вълшебно изгаряне!
Обич!... Плътска наслада!...
Вяра! ...

"Седмица преди да тръгна..."
***
Вървя по тротоара замислен.
Пред очите ми –
възрастен мъж ...

Беше сухо и горещо лято, слънцето печеше силно и по Балкана, но жарките му лъчи бяха по-поносими, по-жалещи. Горите бяха столетни и прохладни, селцата дишаха под сенките на високите планински баири. Природата беше благодатна към хората, сякаш беше съпричастна към голямата им мъка, към свободата за к ...

Неделя. Не деля.
Не отделям ръката си от твоята.
И я целувам.
По вътрешността на дланта.
Топлина. ...

Днес е вторник. Над 400 години минаха откак скиташе из Испания, а аз стоя и се чудя, къде аджеба си, дон Кихоте? Ако се криеш някъде – покажи се! Не бой се, сега времената са други, луди колкото щеш. Никой няма да те подиграва. Тъкмо всички са тръгнали да спасяват народа, включи се и ти!
Сигурно ще ...

/Спомен/
/превод от латински/
Ex vecro avodes memoria,
ex venmo solo exalo,
vestonium calipia - est verde amonia, ...

161/Не търся да се оправдая,
че писах всичко в стихове,
а фенове да си набавя,
да стигна свойте върхове!
Във мерна реч аз си поветствах... ...

Обичах ви
Обичах ви... А любовта ми още
в душата ми е жива и сега.
Но няма с нея аз да ви тревожа.
Не искам с нищо да ви натъжа. ...

Създадена от Господ –
волна птичка,
отворена за всякакво добро,
белязана с хикса –
отговор да търся за всяко зло. ...

Преди години откриха първият научен и технологичен парк в България - "София Тех Парк".
Много хора, шум, рязане на ленти. На това място в късната вече, октомврийска утрин на 1985 година чакаха група младежи. Всички с остригани глави. Стискаха здраво ожулени чанти. Оглеждаха се уплашени и се мъчеха да ...

Невероятно тиха бе тази августовска утрин. Сякаш нямаше война, окопи и човешка кръв, попила в ненаситната паст на ширналото се поле. Довчера генералът мислеше, че светът свършва в прокълнатата 1917 година, а днес всичко му изглеждаше различно - спокойно и разумно, като разпукване на цвят, като ново ...

След век и четиридесет години, Родино, спомняш ли си ти
предците ни, които в твое име погиваха с отворени очи? –
Посичани от тежки ятагани, прегазвани от див башибозук,
изпепелявани и поругани… Разкъсани, но с непреклонен дух.
Родино! Чемериките в Родопа така ухаят днес, както преди… ...

Една душа за обич закопняла!
Сърце обречено да е само!
Една душа за ласки зажадняла!
Един въпрос без отговор – защо?
Обичах истински! Обичах страстно, ...

Сипкав дъжд отми
зимната цикличност.
Ветровете ми опитоми
в загадъчна приличност.
Разпъпих пролетта, ...

Ще се будим преди зазоряване
от любовните котешки вопли...
Ще си мислим: " Дали остаряваме,
кой открадна прегръдките топли?..."
За такова разсъмване рано е, ...

СЕДМА СТЕПЕН НА ПРОЛЕТТА
(Превод от хърватски)
Ние не сме холивудски притоци от банкноти.
За нас няма да снимат филм. Никога!
Никой нас няма да ни провокира ...

Не искам да съм ничия,
Собствеността не е за мен.
Бягам бързо от окови,
Не подлежа на плен.
Твоя ще съм единствено тогава, ...

Може би някога,
може би никога –
любов някаква
двама застига.
Срещат се някъде. ...

Добри познати
Познавам те, отдавна те познавам...
Не ми е нужно много, за да зная,
че можеш сладко да ме дразниш,
докато не започна да мечтая... ...

До мен заставаш тиха и мечтана,
невинна като стръкчето трева.
Светът е само непотребна пяна,
на рамото ми щом склониш глава.
Минават дните - сиви костенурки, ...

Като ухание на роза и
по-нежна от перце!
Топлината твоя, ​​​​​по-гореща и от слънцето.
Крехка и невинна, но същевременно храбра, силна и готова като със меч в ръка да ме защитаваш винаги и всякога!
Уморена и слаба в някой моменти и така уязвима но всичко това се изпарява, щом стане дума за мен... ...

Знак ли е, знак ли е всичко
в този живот костелив.
Бъркам пак в празна торбичка,
вадя един негатив.
Черно-бял спомен отвява ...

Дни близнаци във живота мрачен,
дни без смисъл, пъстрота и чар.
Днес е като утре и кат` вчера.
Самотата е настръхнал звяр,
който чака само да заплачеш, ...

Корона на главата ми не слагай,
безценности от теб не искам!...
Сърцето си в рими не предлагай,
дори когато тихо те поискам!...
В болката ти цялата съм влюбена, ...

Цъфти в градината сама
ухаеща червена роза,
по нея капчици роса
блестят кат' бисерни мъниста.
Червеният листец потрепва, ...

"Ще посрещна пролетта на гарата"
Светлозар Граховски
Ще чакам пролетта на гарата.
Тя ще е в първия вагон.
В очите ѝ ще се разгарят ...

Запънала съм буридановото си магаре.
Пред купата сено стоя
и чудя се – дали да не отвърна и ударя
или по-простичко – простя.
Дилемата е многоточие. ...

Разтоварихме сандъците от колата. Беше малък бус, а побираше много товар.
Прозинах се. Трябва да съм спал поне два часа. Беше горещо.
– Ще одраскаш боята! – изръмжа собственикът на возилото. Носеше шапка.
Бусът беше напълно издраскан и нямаше цвят.
– По-внимателно! – изежи се отново. ...

Не се пързаляй в болното ми ехо,
не ме изравяй от смълчана кал...
Не виждаш ли, че сенките ме взеха
за партньор в предсмъртния си бал?
Не ме лепи от порцеланови парчета, ...

Проблясваш подобно
на мълния в мрака.
Пак там удобно
на ъгъл ме чакаш,
облегнат на зида, ...

Отвори вратата,
влезе, ръцете ти
с пепел от огън
и прашец от рози
ме поръсиха... ...

От толкова много време
ме държиш на куката,
че вече забравих
искам ли да живея
или спокойно да си умра ...