Нямам думи, за това което сторих,
уж харесвах те, а напълно те убих,
ти беше всичко – и жена и майка и любима,
аз пък постепенно и напълно те разбих.
Още търся грешките във тебе, ...

Ти си това, за което си струва
да преплувам морето.
Ти си тази, която пише на книга съдбата.
Ти си тази, която ми дава и реже крилата.
А кой съм аз? Някой който, ...

Към 8 и половина решавам да си тръгна и аз. Само че никъде не откривам ключове. Че и съм заключена отгоре на всичко. И звънвам на лИбоФта ми. Вдига ми след около век:
– Кажи?
– Имаш ли резервни ключове, Надежда ме е заключила.
Той мисли сума ти време и накрая решава че няма.
– Ами прати някой с твои ...

Мойто куче ме нервира,
от паница сърба бира
и мезета не подбира,
чехли, джапанки съдира.
Вчера – право в магазина ...

И хляба в устата горчи...
отляво нещо ме ръчка.
Опитвам да не ми личи,
но как? Като съм съчка!
Отрязана, мъртва и суха. ...

Тифани вече щеше да го одере жив. Не спираше да вика, да рита, да хапе... Лия я дърпаше назад от високия, тъмнокос англичанин, който така ядоса приятелката ѝ. Тифани очевидно се предаде пред волята на Лия и отпусна хватката си.
2 часа по късно:
– Защо го направи? -Лия повиши тон, за да изглежда ядос ...

Не съм добре, на работа отивам.
Ще губя на живота, часовете.
Обичам като всички да почивам,
но често се нуждая от монети.
Джобóвете ми пълни с тишина, ...

На гоненица, както винаги,
стрелките на часовника играят
и като мънички дечица,
усмихнато една след друга тичат.
Във своята гонитба неуморна ...

Някога живяла... малка птичка,
с криле прекрасни, с бляскави пера,
създадена за волност, сам-самичка
в небето да се рее... в свобода.
Сутрин се събуждала с усмивка, ...

Н евероятно е, нали,
н Е бето през нощта.
Ка Ж и, рано ли е да се спи
или Н якой да те топли с душа.
Легл А та ни са вече постелени. ...

Генка Богданова
Аз знам, ще се върна на тази планета,
като зрънце полегнало в нейната гръд,
като нежен лъч светлина от небето,
като звездна прашинка от Млечния път. ...

Търси се!
(Не визирам никого, просто една самоирония)
Тръгнах кръшно към мегдана,
ама нали се малко позабрайвам,
достойнството си клетото потърсих, ...

Гледаш как отива си деня,
чувстваш вече студената прегръдка на нощта.
Усещаш раните в душата как горят,
към мен подаваш ти ръка.
Мина времето, когато опора за тебе бях, ...

Камината гори
създавам си изкуствена романтика
мечти оскубани като
таралежче без бодли
с чаша вино давя ...

159/ Направеното си харесах.
Реших и ”песни” да издам.
И лудата трева затесах,
та плевелче да няма там!
И още същата година, ...

Животът през болка минава
и всеки със нея расте,
но всичко това отшумява,
като спомен на малко дете.
След това любовната мъка ...

Ти си капките в мойте дъждовни очи
и надеждата в ириси скрита,
ти си онази любов, която горчи,
със мълчание тежко пропита.
Ти си кратички думи и дълги мечти, ...

Ти пак изчезваш безметежно
Далеч от моите очи...
Любов е чувство безнадеждно
Подтиква само към сълзи...
И виж сърцето ми как плаче ...

>
>
>

При тази безогледна сеч,
е трудно да закупиш меч!

В парка – наскоро окосена трева.
Почувствах как душата ми се разлисти!...
Срещу мен – две разцъфнали Лолити вървят!

Влюбвам се в теб. Всеки ден. По инерция.
Серийно. Кратко. И някак по спешност.
Сама се подлагам на куп интервенции
и тикам сърцето си в ръцете ти вещи.
Върти го! Печи го! До крехкост. И яж! ...

Работя като портиер в стъкларски магазин. Не си мислете, че пенсията ми е малка, защото ако си помислите това, ще решите, че сега ще започна да се оплаквам от немотията, ще кажа, че цели четиресет години съм бъхтал, а докъде ме докара тая държава, ще напсувам политиците и ще наругая всичките им близ ...

Много са любимите неща –
жена, деца, море, чужбина,
оплюта само тя осиротя –
презряната от нас Родина...
Няма такава държава, ...

Ако мразя някой истински, бих му пожелал да прекара живота си в един ноемврийски ден като този. Това, което вали, не е дъжд, а е някаква отвара за предизвикване на депресия. Първата ми стъпка навън е в дълбока локва, вече закъснявам за работа, а ще прекарам деня си с подгизнали крака. Денят е толков ...

Не вярвам на думи. За миг замълчи!
И чувствата свои с любов покажи!
Недей да изричаш напразно слова,
които смущават и мойта душа.
Обичаш ли силно – ще го разбера ...

„Нацията ни е такава – който не пише, пропява“
прозря и завеща класик литературен.
А за „Всяка жаба да си знае гьола“
вещо, тактично следят хора в културата.

Пролет
Изчезна навъсената красота.
Отиде си зимната белота.
Бързичко слънцето изгря,
дори за миг не се и спря. ...

Бал с маски
Животът е като бал с маски,
пъстър и изпълнен с различни краски!
Танцуваме с теб заедно Сега,
един прекрасен танц на Любовта! ...

Тук съм​.
За да лекувам раните.
Твоите.
Моите.
Да ги целуна. ...

поединично
се спасява всеки уж
в една държава
поединично
се спасява всеки в уж ...

Недей ми праща вести
по черни врани клюнести,
от тебе чакам песни
по бели гълъби паунести.
Не мачкай моите писма, ...

Не говори! Целувай ме! Люби ме!
Прегръщай ме със обич и със страст!
До болка ме целувай! Не щади ме!
Аз цялата сега съм в твойта власт!
Искам те! Безумно те желая! ...