Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
386.8K резултата
Стара нова приказка
Дясната ръка се отпусна безсилно:
- Боже, ще се откача всеки момент…
Лявата промърмори:
- Ти поне си предназначена за труд. А аз… Наравно с теб цял ден – вдигай, сваляй, влачи…
Краката възроптаха: ...
Прибирам се у нас. Да кажем, съм почерпен...
Не!...Чакайте!... Не казвам, че съм бил пиян!
Така се случи, че настроен съм концертно,
с усилие надвил вродения си свян.
В такъв момент запява ми сърцето волно ...
Глава II
Беше ранен следобед. Лора седеше небрежно протегната на едно меко кресло на терасата. Със зареян поглед гледаше раззелененият склон на Витоша. Но мислите и бяха другаде...
Изпитваше неистово желание да му звънне, но имаше табута в това число съпруга с 2 деца.
Оххх не искаше да мисли за тях ...
Погледна ме и кимна. Бе поздрав тих, сърдечен –
от някакъв бездомник, в ръцете със багаж.
(Така го възприех, че в дрипи бе облечен.)
Усмихнах му се, даже помахах със ръка.
Защо ли ми се стори, че бе добър и светъл? ...
Как разбуди духът на земята
слънчев лъч върху кошничка с круши!
Тръгна бавно от пролетен вятър,
стоплил корен във почвата сгушен.
Нежни пъпки разлисти, заплете ...
Автор: Генка Богданова
Бих могла да бъда вярна сянка твоя,
балсам да бъда за сърдечните ти рани.
Да съхраня за теб удобствата, покоя,
да те лекувам от горчилките събрани... ...
Да сме си чужди – лесно е, нали?!
Не вярвах някога да е възможно.
Но ето, груб шамар ми зашлеви
животът и доказа- не е сложно.
Обичаше ли някога преди? ...
Страстта си тръгна със среднощен влак.
За сбогом ѝ помахах примирено.
Единствено се натъжих, че пак
пространството ще гасне вледенено,
че любовта ми свита ще мълчи ...
Нави ме да отидем да берем къпини. Недостойно е това дело, особено за мъжествен тип като мен, взел силите на цялата нация и ума на жена си, но приех в миг на умопомрачение. Обаче дотолкова ненавиждах решението, уж гласувано с мнозинство и почти доброволно, че вечерта си пийнах повечко – да имам сили ...
Случайно да ви се пише история, да искате да да прочетете за едно море. Сърцето ми е море, очите ми винаги търсят бряг или просто гледат хоризонта. Обичам морето и нямам в предвид ходенето на плаж, а морето. Обичам, когато съм тъжна, може би дори носталгична да отида и да гледам морето, да погледам ...
` С всеки следващ ден шестгодишният Славчо се обездвижваше все повече и повече. Неговата мания да се изживява като автомобил се задълбочаваше, а желанието му да „ презарежда” ставаше неудържимо. На всяка крачка – хапка, на всеки завой – глътка, а килограмите се трупаха! В детската градина също бяха ...
От майка си ли взе онази праведност,
която трудно бих побрала в рими?
Кръстителят ли беше в теб прославен,
защото носиш неговото име?
От нея ли взе тихото присъствие, ...
Разчупена погача е Луната –
разпръсната в парченца – рой звезди...
и сърцераздирателна е тишината,
безсилна себе си да приюти...
С невиждащи очи е светлината, ...
Ния за последно погледна архаичния часовник – осем часа. Време е за тръгване. Натам й беше познато – на покрива, вземане на таксолет, три минути полет и после достатъчно време да облече специалния екип, да приеме дежурството, да огледа цеха за месо…
Звучеше доста тревожно, дори страшно, но това си б ...
Огледало какво е то?
Изкривена реалност или отражение на нашите души?
Какво ще откриеш ти щом се вгледаш ти?
Себе си ли ще видиш или някой друг?
Толкова ли си се променил? ...
183. И най-тежкото поражение не може да оправдае думите „не ми се живее”.
184. Хубаво е човек да вярва любовта. Лошо е, когато го прави сляпо.
185. Този, който е прегърнал самотата, може лесно да превърне болката в свой приятел.
186. Истината е там, където никой не я търси.
187. Не се подвеждай от б ...
Може би някога, в следващ живот,
в ден засега неизвестен,
пак ще се срещнат под синия свод...
Всичко ще бъде по-лесно...
Стройно момиче със синя пола. ...