Не ми се пише есенна поезия
Tiziana – Н.А.
Не всички птици отлетяха.
Не всички слънчеви лъчи
зад облаци се разпиляха... ...

Пред моите нозе лето
во моите раце зима
додека луѓето ги сечат
гранките на кои седат
а пеперутките што живеат еден ден ...

„За какво се пееше в „Джулай морнинг”?“ - въпросът изскочи като че ли без причина в мислите ѝ, докато крачеше по каменната алея покрай морския бряг. Свечеряваше се. Чайки и гларуси прелитаха ниско над водата, щапуреха по хладния пясък и крещяха на воля с всевъзможни крясъци, наслаждавайки се на пуст ...

Шофирам бавно.
Булевардът влюбено
ме приласкава с есенни коси.
И с топлите си сухи устни
целува слънцето очите ми, ...

... валя в шушулката на спомена...
Валя. По пламъка, по ореолите.
По всяко гологлаво междуметие.
По цялата Вселена. И нагоре.
В мъглата. И по ветровете. ...

Стене тъмната сцена във стария градски театър.
А дъските-клавиши се разпяват от нечии стъпки.
Две завеси въздишат, разлюлени от спомен и вятър.
Тя ще влезе сега.
Както винаги смайваща. ...

Изпращам Ви на гарата в Бургас!
Отива си с Вас и радостта.
Оставам пак един самотник аз
с кораба, морето и брега.
Видях как детските ръце ...

Вълшебник пак рисува есента,
върху платно от ноемврийско сиво.
Погалва с четка жълтите листа
и ги превръща в пламъчета живи.
В палитрата прибавя щипка злато, ...

Не знаеш накъде те води всичко.
Искаш щастие, искаш да се почувстваш така, както винаги си копняла. Щастлива, обичана, закриляна..
Не те интересува накъде ще попаднеш.
Това не го мислиш, мислиш кога ще усетиш следващата прегръдка, която ще ти спре дъха, ще ти спре функцията да мислиш. Ще спре всичко ...

Много години провал претърпяха,
всички мостове след мен изгоряха
и сега, когато надежда почти не остана
аз срещнах жената тъй дълго желана:
умна, духовна, засмяна и дръзка ...

Селянка съм проста, но увряла:
пролет с кеф си боцкам зарзавати;
лятос бруля джанката узряла
и ракия правя, за да я препратя
към народа ми – едва-едва събуден... ...

На нашата скъпа приятелка*

Душата ми е тежка, закъснява.
Или не иска с теб да се прости?
От брега – раздяла пак отплава
кораб нов с несбъднати мечти.
Там, отвъд желания и слава, ...

Все далечна си. Моят мираж.
Като рожба те нося. В ръцете.
Недокоснат, невиждан пейзаж,
на замръзнало пролетно цвете.
Все не стигаш. Искам те цялата. ...

Животът е низ от спомени,
които не помниш,
всички сме пациенти
с ретроградна амнезия,
а няма болници.

Котката ме драска,
Кучето ме лае,
Кокошки ме кълват,
Нощем вълци вият,
И прасето се усмихва, ...

Ти беше моята нова тръпка,
една гордо извървяна стъпка!
Ти беше моето вдъхновение,
влюбих се в теб и се намирах
в друго измерение! ...

Морето днес утихна, замълча
когато му разказах любовта си,
заслуша се, погали ме с вълнá
и дълго не разбираше каква си.
С вълшебна бяла светлина ...

Отворете вратите, Господá!
Навън ръкомаха
озверяла
изгладняла
преболяла ...

Нещо е спряно
Когато замръкна в последния „хан” –
кална и мокра, на ръце със Душата –
совалка, напуснала глухия стан –
ще запее по маси, пияна Тъгата. ...

Потънали са в багри планинските баири,
сред тях възцарила се е глуха тишина.
Над полетялото ято, храна да дири,
пробил е облаците лъч светлина.
Оголила високи си върхари ...

Има спомени от детството, които се запечатват някъде дълбоко в подсъзнанието и изникват ей така, от нищото, при случайно дочути думи, миризми, картини или прости неща от ежедневието. Често, тези уж наглед нищо и никакви, детински преживявания оказват по-голямо въздействие отколкото си мислим. Те са ...

Предателите винаги са мили,
обсипват те с много комплименти,
с обещания са те дарили,
още в началото с аплодисменти.
Предателите вечно са подкрепа, ...

Един човек ми каза
"Момиче, бъдѝ!"
Бог ли ме наказа
отново да не ми върви.
Хората нападат ...

Събудих се, искам да те видя!
Здравей, идвам, за да ти кажа чао!
Отминах те, когато те настигнах,
изгубих те, когато те открих.
Изопнат нерв в окото ми играе, ...

СТАРАТА ГАРА
(Песен)
На старата гара
бе първата среща.
Ръцете разтварям ...

Отивам си.
Затоплих те за малко.
Отвън ме чака есенният дъжд.
Откраднах си искрица. И запалих
дома ти. Но си тръгвам. Изведнъж ...

Странствам по пътя си... Много ли, малко ли,
колко остава, не зная.
Все едно, вече по-близо е краят,
а по-далече – началото.
Просто върви си самотно реброто... ...

Героите на прехода
Той беше правоверен комунист,
и интернационалист той беше.
А беше и потомствен атеист,
и антифашист той беше. ...

Прибави на живота ми Живот!
С едно мъртвешко постоянство,
на чай от недоволство с бергамот,
гостуваше ми ежедневно сянката
на всичко, дето исках, а не бе. ...

Не желая да звуча егоцентрично, но не мислите ли, че гастрономията върти света?
Че тя е навсякъде около нас?
Е, може би, поне в развитите страни...
Работите до пот и сълзи от сутринта, а в обедната почивка отивате на обяд в близкия ресторант или на горчиво питие в близкото кафене...
Мечтаете си за о ...

Къщите ни опустяха
Във село къщите ни опустяха,
заключени сега стоят!
Напуснахме го! Други пък умряха!
И селото изгуби плът! ...

Написах ти писмо! Не го изпратих!
Разказвах там за толкова неща!
Не знам защо, навярно се уплаших,
като че ли настъпва краят на света!
Припомних си красивото ни детство ...

Ти ми на мене очите събираш
и ми запалваш в душата пожар.
Ти и със поглед сърцето раздираш
и ми подхвърляш снагата на жар.
Даже пред тебе покорно немея – ...

Чувал ли си как се смее бебе
Как изчиства въздуха от прах
Как цветчета бели се разпукват
сред порой от звънък, звезден смях?
Там, в гърдите му пчела се блъска. ...

ФАТАЛНО...
В очите ти неволно се изгубвам –
слънца изгряват и блестят звезди.
И всеки миг аз искам да танцувам,
весталка съща сякаш в мен гори! ...

Нежно я потапям във водата,
прехласнат наблюдавам същността.
Първо и изплуваха зърната,
и после водата сякаш завря...
Намалих, със сълзи я подправих... ...

Един поет
Поетът с любов реди своите слова,
пише за хората с надежда една,
да достигне до тях неговата творба,
словата му за Живота и за Любовта! ...