В пресечената местност на живота ми
не стъпвай, ако няма да останеш.
Нагарчат ми далечните самотности,
подписани от нищо обещано.
Скалите са високи за изкачване, ...

Зодиака
Дванадесет на брой месеци в календара,
И на всеки зодия му принадлежи.
Козирог годината отваря,
Казват, че са те родени лидери. ...

Какво съм аз? –
един кораб, който се носи
по вълните на твоите кичури
и се губи нарочно,
за да не се погуби.

на Д.
Животът ни изтича...
Красиво излъжи ме,
че още ме обичаш
и дай ми бяло име. ...

Крайбрежна алея, небето блести,
луната огрява две ярки звезди,
в притихнала вечер, с трепетен зов
нашепва морето: "Помни ме, любов!"
Бушуват вълните, пред погледи чисти, ...

Замахваме дълго ромфеи...
в напълно излишен двубой...
стоманени стружки прехвърчат...
и звук от стомана ехти...
Раняваш ме... аз те ранявам... ...

За да създава,
живее, а не – за да
времепилее...

Помниш ли врабеца
как летящ, сърдит,
глътна скакалеца,
за да бъде сит?
Спомняш си навярно ...

Роза вехне във тъмата
от болката и самотата.
Облак тъжен я приспива
и тя без тебе, уви, унива.
И сетен лунен лъч чезне ...

Барабани, хашиш и разбира се... полиция!
Метнах се на колелото, хванах първата пряка надолу и се спуснах нанякъде. Едва ли съм карал много когато попаднах на градска градинка. Намираше се близо до неголямо кръстовище. Имаше си алея с тревна площ и цветя около нея, дървета, паметници и разбира се пло ...

24.
Най-шантава история там беше с “нападението” на Погребите.
Те се намираха извън града. Какво ли нямаше в тях. Виждал съм дори немски пушки и патрони с пречупен кръст.
Та давахме караул там. На пост, подчаси, почиващ... Не е леко, особено, ако си втора мръсна смяна.
Него ден войниците бяхме на ки ...

Една любов, която е високо
и всичките злини ще победи.
Ще бъдем ли чедата на доброто,
което в сърцата ни крещи?
Листата пожълтяха. В двора златен ...

Мишката
Във училищния двор
има мишка рекетьор.
Тя е хитра и се крие
някой да не я открие. ...

какво му е на
живота - стихове и
душа-сирòта

- Здравей, Скитнико? Къде ходи?
Обиколи света, но пътят ти към мене пак те води!
- Здравей, Вещице! Каква магия забърка?
Не е важно! Той дойде и душата ми хвърка!
Няма по света такива Луна, Слънце и Звезди! ...

ВЯТЪРЪТ
Отвява вятър всичко временно
изписано по есенни листа.
Отвява римите в стихотворение.
Бял стих сега е Любовта...

По идея на Хари за ЧРД
с пожелания за здраве, късмет и плодотворна муза!!
Старата мома 6.11.2017
Беше хубавица. Беше и мечта
за ергени всички, до един в града! ...

Сълзата
е отронено
признание,
че сърцето
е заседнало ...

Лунапоп - Ако си тук...
---------------------------------------------------------------
Autori: Alessandro De Simone (Lillo)
----------------------------------------------------------------------
Автори: Алесандро Де Симоне (Лило) ...

За теб, Родино, все се пише и разказва
колко красива и омайна си била,
и там, в чужбина се приказва,
че няма друго място като тебе в света.
Тук са най-високи планините ...

ЗАДУШНИЦА
(Превод от македонски)
Седнах на пейката между две годишни времена;
като ехо, което вика думите,
гласът ме връща към първия ми плач ...

Какво ли всъщност знам за любовта? –
Дали, че вечна е – и след смъртта,
дали, че е стихиен водопад,
а с нея ти си между Рай и Ад…?!
Пореден път аз всичко ѝ дарих ...

Аз съм българче-математиче
и от цял свят връщам се с награди!
Аз съм българче и програмистче
със злата, сребра и бронз подир олимпиади!
Аз съм българче и пианистче! – ...

Пришита за тебе със хиляди гвоздеи,
приковавани всеки разсъмнал се ден.
Ти кармичен урок за душата оглозгана,
като шип си отровен,
забил се във мен. ...

И тази нощ дари ме с водопад от мрак
под неутронните всевиждащи звезди.
В съня ми призрачен прииждаш пак
любов мистична с поглед звездокрил.
Светът прелива в мрачен лабиринт ...

Любов, любов, в играта ти
все още уча правилата.
Витаят в мен, край мен мечти –
потоци мисли край Земята!
Летиш пред мене, ти, любов... ...

Дали в сърцето мястото е взето!?
От тъга или от самота не зная?
Или просто си оставил любовта
между пръстите да ти изтича.
А може би от скука или друго!? ...

Звездите блестят, но угасват...
и падат в безкрайната шир...
тъй както човешката радост...
отлита за кратичък миг...
Луната блести, но се скрива... ...

Дългото ми чакане най-сетне бива възнаградено. Дворната порта се отваря и тя излиза. Вдигам бинокъла и го доближавам до очите си. Облечена е в официална рокля и е вдигнала косата си на кок. Изглежда добре. Няма какво да се лъжа, направо прекрасно изглежда. Извръща се и поглежда право към мен, но ням ...

Налей ни по едно, Съдба!
Чашата за ви́ното жадува.
И знам, горчиво го избра,
нещо май ти се тъгува...
Виж, пия до последна капка ...

Прегърнах лятото
с притихналите миди по брега
и с бялата песен на вълните,
с пясъка, нарисувал по гърба
влюбените устни на жените. ...

Още като дете беше изчел цялата криминална литература, която успя да намери. Градчето беше малко, но библиотеката му се струваше огромна. Ядосваше се, че тези, които са чели книгите преди него, не са ги пазили. Отначало го беше повече яд, защото може някой друг – запленен от историите като него, да ...

Най-тихото е пълно с думи,
до днес неказвани на глас.
Реката влачи кални руни,
които не разчетох аз.
Към тебе как сега да мина – ...

Уморен съм вече от въпроси
от типа: кога?, къде?, защо?
И не искам мисъл да ме носи
там, към къщичката без просо.
Знам как хляба днес се получава, ...