Прогонвай всички страхове,
загнездили се във душата.
В торбичката за страхове
носи заострена теслата.
В живота всичко ти разкрил, ...

Научи ме
да ставам живот во поезија
да градам мостови каде што треба
да ги ловам пеперутките
што ќе ми го покажат патот до виножитото ...

Знаеш ли съдба... колко мразя
нощите самотни!?
Знаеш ли кажи!
Колко самотата ми тежи.
И защо макар и с хора, ...

Някога една ръка написа
„Народе...“ със сърдечна мъка.
Знаеше, че свободата е орисана
на човешкия живот с разлъка.
Родил се бе измежду нас ...

Седма глава
1.
Всъщност, първият изстрел беше на Мешо. И свали водача на групата…
Нападателите се появиха малко след залез. Отпред се движеше нещо като разузнавателен патрул – десетина души, стъпващи леко и тихо, разгърнали се, доколкото им позволяваше тесния път – по двама на фланга, останалите във ...

Напразно връхлитат вълнѝте
пак в ярост безумна брега.
Разбиват се с грохот в скалите,
разсипват се в цвят – дъга.
Звездите умират красиво ...

Любовта е мамеща жена
кокетна, сластна и омайна.
Щом срещнете се е съдба,
разминете ли се - кармична тайна!
Жената е все мамеща мечта ...

Не знам как да започна този разказ – с описанието на Джеф, или на заведението “Вещицата”. За мен те са взаимно свързани, появиха се едновременно и също така едновременно изчезнаха от живота ми. Първият път, когато срещнах Джеф, се случи в кафенето, което не беше случайност – той постоянно киснеше та ...

Децата станали
жертви на пътя
( Версия 1 на карай внимателно )
Когато в този свят умре дете,
Любов, Надежда, Вяра си отиват, ...

Светъл смях долетя в утринта
през прозореца мой отдалече.
И погали ме сякаш с ръка,
надежди той нови предрече.
Заигра, като горска богиня ...

Стоя на стълбите сама. Една...
Търкулва се прокудена сълза. В прахта.
Сега водата се разтваря - сред калта.
Отива си една мечта. Отива със нощта.
И думите. Текат в реки без извор... ...

Когато вечер пламнат фенерите
и дъждът непрестанно вали,
светлините повтарят рефрените
на любовния блус до зори.
И дъждовните капки танцуват, ...

Блещукат като две звездички
чисти детските очички.
Смях звънлив ветреца носи.
Шаро пак за кокал проси.
Слънце грее над полето, ...

На среща с комшийката
Имам една комшийка. Сийка. Хубаво моме. Натъкмено. Едни буйни коси, едни големи очища, макови устни, които сигурно имат вкус на токущо откъснати малини... Надолу все не я доглеждам. Аз само лица обичам да гледам. Тялото е временна къща. Виж, очите... Те винаги имат оня блясък д ...

Да ми счупиш ребрата
от стискане,
че си щастлив да ме видиш,
след това да си сложиш
ръцете в джобовете ...

Учебници мъдрост поели.
Животът е страшен, нали?
Певеца на тъжните феи,
говори за слепи мечти.
Гавроша и днес е наличен. ...

Прекраснице, душата ми омая.
Ума ми взе и в бяла тишина
със пръсти нежни прелести извая
по цялото ми тяло. А в нощта...
в косите вплиташ дивни хризантеми. ...

В трудностите има светлина.
Трябва само ясно да я видим,
да забравим всякаква вина,
всички грешки, злоби и обиди.
Всичките проблеми са ни мост. ...

Най-трудното нещо беше да издържа, без да му се обаждам. Да задържа в плен думите заседнали в гърлото ми. Тежащи и готови да се затичат към него. Да се изтръгнат сами от гърдите ми, да се изплъзнат между устните ми и да изкрещят свободно или да прошепнат тихо ‘"липсваш ми".
Да стискам зъби всяка веч ...

Живях във грях
и тлен копнях.
Желах... Презрях
и свян и страх...
Страстта познах, ...

67
Светът ще спре да се върти, ако те няма
и слънчевият диск за мен ще е измама,
защото страшно ненавиждам самотата!
Аз вярвам – Бог създаде този свят за двама! ...

Написах стих и легнах... Нека втаса!...
Прочетох сутринта... Изпаднах в стрес!
Тоз дявол в мен така и не миряса!
И що за глупост писал съм нощес?...
Стихът, да си призная, всичко има - ...

Усмихваш се на грешки и провали...
И плачеш от щастливи мигове.
Държиш се строго с хората любими!?
На чуждите помагаш от сърце.
Все търсиш! Хора незаменими... ...

Тази музика гради цветя в стена,
измислена и тъй грижливо построена.
Издигната, съборена и нежно
тъй грижливо построена,
дадена на теб и мен, ...

Не ми достига въздух по пътеката
към онзи връх, надраснал плитчините,
а златната вода е като дреха.
Прочетени до дъно са реките.
Повехнали са старите поверия. ...

Да обичаш двама –
драма е голяма.
Прибираш се в къщи, а си сама.
С тягостно чувство приспиваш деца.
Навън са мислите, умът, сърцето – ...

УЧЕНИК
Прекрачваш плахо тази класна стая,
от днес си вече ученик,
и чантата тежи, това го зная,
но трепет истински във сърчицето ти гори... ...

Бе най-дългата нощ. Нощ за размисъл и тишини.
Нощ, в която пресъхна гласът ми, а после в очите
пак доплуваха всички забравени (ужким) тъги
и разстреляха само с една кратка мисъл мечтите.
Вързах своите пръсти, за да не докосват перото. ...

Да срещнеш ''правилният'' човек.
Да имате непринудено отношение един към друг.
Лекотата на разговора. Вариациите на темите. Липсата на табута.
Откровеността.
Зачитането на мнението и интересът към него. ...