Понякога животът ни изглежда толкова лесен, че чак не можем да повярваме как изобщо не сме го осъзнали по-рано, че всичко всъщност е въпрос на вътрешна енергия и лично удовлетворение!
Приятно слушане!

Как ли се започва на чисто?
Оставяйки на пътя товара си
от тревоги и натрапчиви мисли.
Щастие не залагай за спомени –
тръгвай сам, не трябва ти нищо. ...

Стрина Пена от село „Тъпчилещово“ беше една такава засукана и хитра, същинска гъсеница, която все се надсмиваше над хората. Всеки ден намираше по някой човек от селото, когото да спомене в ругатните си, а понякога измисляше и такива клетви, които обхващаха по мащабен диапазон от човеци. Но от скоро ...

Спри! Не си отивай
с гордо вдигната глава!
Искам да ти кажа
толкова неща.
Искам да целувам ...

127/Щом сутрин рано се събудя,
„посятото” ще посетя.
И стъпвам в двора да се трудя
и жадните да напоя...
Аз заедно със тях оставам, ...

Как липсват ми онези малки жестове,
и красотата на очите ти ми липсва
и оня поглед който разтуптяваше сърцето ми
и времето в което ние бяхме себе си.
Все повече отдалечаваш се с годините ...

Знам, тя ще наследи от мене пътя,
по който неуморно аз вървях.
И стъпките ѝ – чисти и невинни,
ще засадят леха от доброта и смях.
Ще измете от облаци небето, ...

Откриха някъде във Космоса, далече
на Трапист седем дъщери
красиви с цветовете на Земята,
осеяни с тайнствени скали.
Има ли живот и там, разум, човеци? ...

Ти премного ми даде от себе си,
аз премалко за себе си взех
и раздадох на чуждите хора
светлината от наш'та любов.
На приятели повече вярвах, ...

Там, край Славеева река, където се нижат козите пътечки, Славейко препускаше след добитъка, и свиреше на дудучето си. От време на време сваляше дудука и запяваше, та се чуваше чак отвъд реката, към къщите.
Тичаше неуморно всеки ден и пееше, та радваше дядо си, който си почиваше под сенчестите клони ...

Грешил съм. Но грешила си и ти.
Прощавал съм. Прощавала си, зная.
Но поне за кратък миг се спри!
И за двама ни е тежък краят.
Беше млада, търсеше любов ...

Sometimes it's easy,
sometimes I'm busy!
Sometimes it works,
sometimes it sucks!
Sometimes goes right, ...

Разрошена коса и палава усмивка.
Тяло пълно със страст.
На него не му трябва почивка.
Искаш ли още?
Искам и аз. ...

Не вярвам в пътя и в светлината,
не вярвам в смисъла на деня.
За себе си. А ти върви нататък,
щом търсиш да ти озарят нощта.
Аз ще остана, където е тъмно. ...

Нейде далеч в гората скрит в листата,
Зайо Байо, морковче държал
и с усмивка на уста сладичко си го ядял.
Щракал си с пръсти из гората
ех, че безгрижен е юнака. ...

Грее късно слънце. В парка - тишина.
Тихичко се ронят жълтите листа.
Падат и застилат шарен, мек килим.
Моля те, не бързай!... Нека постоим!...
Ето, в тишината някой долетя ...

Събудих се, за да те погледам...
спокойно до мен заспал.
Събудих се да не губя време,
което някой горе ни е дал.
Събудих се, а мислех, че сънувам, ...

Борил слуша невярващо разказа ми за срещата с Драшев и само клати глава:
– Боже Алекс, как ги измисляш тези глупости?
Вдигам рамене:
– А как да му пробутам брокер, за който никой не е чувал?
– И измисли, че аз съм хипнотизатор, а оня е врачка? ...

Усмихна му се. А той си помисли: Как е възможно една усмивка - невинна и загадъчна, да закръгли живота му, както се закръглява число с безкрайно много знаци след десетичната запетая. Цялата сложност в мислите и в действителността му, мигом изчезна. Сякаш фея бе махнала с вълшебната си пръчица. Току- ...

В мен живее бурята...
и ураганът я приветства.
Стихийно заличават сушата
събарят всичко и изчезват....
В мен горят пожарите ...

И мечтите в сбъднатост ушити…
Крия пак във джоба си слънцата,
по алеите въздушна бягам,
пръсвам се на точки в синевата
и косите си с небе пристягам. ...

Обру̀ли ме с тишина.
Разпиля ме по
сините вечерни рози.
Тяхната любов
от най-фин аромат ...

Душата ми още трепти
щом се сетя за нашата среща.
В главата ми още кънти
името Кармен с надежда.
Щом затворя очи, ...

Да те обичам много ми е трудно.
Сърце си нямам, за да ти го дам.
Открадна ми го някой в който
Се влюби лудо то без свян!
Ръце си нямам за да те прегърна ...

Докоснат съм от ангел с нежен полъх,
целува ме в нощта и ме съблича,
прегръщахме се, любихме се до без дъх,
и с утрото те губя, бягаш със съня ми.
Докоснат съм от ангел с нежни сили ...

Сезонът не е тъжен, чу ли?
А просто тих. И просто есен.
Мира Дойчинова - irini
Не е раздяла, чуваш ли не тръгвай,
поспри поне за миг, за малко, ...

Не е учила ноти, нито солфеж
нито е пяла пред пълни зали.
Чурулика и буди в нас копнеж
птицата, пее и душите ни гали.
На песента и не пляскат с ръце ...

Нощта прониква зад пердетата
и взима мойта светлина,
за да я хвърли на паветата,
където аз останах да лежа.
Там, в локва кръв, край мене ...

Срещнах Сатаната в съня си. Не си мислете, че имаше рога, копита и опашка. Съвсем нормално изглеждаше, само дето беше… как да кажа… прекалено… материален. Не знам дали намерих точната дума. Както и да е. Как разбрах, че той е Сатаната ще ме попитате вероятно? Ами по лукавството го познах. Взе да ми ...

Тя говореше дълго – за неща от живота,
за любови, раздели, за сезони и филми...
Натъжи се, когато ѝ казах: оставам.
Но все пак се усмихна и преглътна сълзите.
Кой ли чакал е друго? Бяхме вече пораснали, ...

Колко си глупава!
Колко си хубава!
Христо Фотев
Колко си проста!
Господи, ...

Ще вали навярно дъжд,
той ( Бог) знае - аз обичам дъжда.
Ще е мрачно, улиците – празни,
той знае, аз обичам стражари да останат " Лудите като мен",
влюбени в... падащата вода. ...

126/И след като добре закуся,
започвам истинския ден...
На Музата вкуса щом вкуся,
самия аз съм възроден!
Изпращам стихове с лаптопа, ...

Чуваш ли гласът на тишината?
Шепотът ѝ сбира минало и бъдеще в твоята вяра.
Само звукът на щурците и жуженето на пчелите
те водят към реалността.
Докосваш нежността на живота и природата, ...

ПРОЛЕТ
Топлякът раздра и съблече
планинската бяла одежда.
Запрати със шум, надалече
потоци от светла надежда. ...

На Индже
Не, защото аз го искам
Знам, трудно е да осъзнаваш,
че в Бога вярвал и в темели,
градил си и със всеки камък ...

С голотата на мислите,
през Голгота на маските,
ще се открием ли чисти
или ще се обесим на кръстове.
Ще разтворим ли храмът ...

Ето тук – посочи тя.
Заседнала е буца в гърдите ми...
Въздухът не стига,
а сърцето ми все по-силно започва да тупти...
Клетото. ...