Непознатото е неразривна част от човешкото разбиране за себе и за света, за другите и за самата природа на реалността. Имало е много имена през хилядолетията – хаос, отвъдното, неразкритата територия, информация, богове и богини, душата, безкрайността, дълбините на водата, огледалото даже. Нищо от т ...

Коя съм във вселената безкрайна!
Дали отломка от изгаряща звезда
или опазена, прикрита тайна !
Вълна, разбила се в брега...
Коя съм аз, та някой друг да съдя! ...

Купих си доспехи
от магазинчето пред блока.
Купих си и сабя
от злобари да се пазя.
Купих си и шлем ...

Монолог на един заврян зет 2
(по стихотворението на Роби "Монолог на един заврян зет")
Във черна дупка снощи бях изпаднал
и разни гадни мисли ме тресяха,
като че ли във ада съм попаднал - ...

На Теб
Успях да се запазя в любовта
на нашето безвременно-неделно...
Изпратих деликатно мисълта
далече от анализ злободневен. ...

Обичах те без шанс да ме обикнеш,
раздавах се за теб и любовта ми.
Напразно е било, ти себе си обичаш,
сърцето ти е камък-обгорен от сажди.
Сега обичам и на друга пак се вричам, ...

Дневната светлина обикновено изпълваше малката му таванска стаичка, но този ден дори навън беше почти тъмно. Стан понечи да запали лампата, но се отказа. Нямаше намерение да чете сутрешния вестник, а за да работи на лаптопа не му беше необходима допълнителна светлина.
Облаците над него изглеждаха те ...

Може би точно ти
Може би точно аз
Може би точно ние
А може би точно вие
Кой знае кой ще промени света ...

Като малка имах една игра – когато много исках нещо, поглеждах нагоре, стисвах талисмана си и обещавах, че ще бъда по-добра, ако получех това, което искам. Дали го получавах или не – това нямаше значение. Важното бе, че вярвах. Във всяко нещо, (дори в себе си). За съжаление, с този талисман се случи ...

Често се случваше да бълнува.
Лягаше спокоен,
но крещеше насън.
"Пусни ме...
пусни ме да си ида... ...

Чакащите на спирката хора запристъпваха напред със светнали от задоволство очи, виждайки, че иззад завоя се показва автобус. А междувременно снегът продължаваше да се сипе на парцали. Пътят вече бе покрит с десетсантиметрова пелена, която силно затрудняваше движението на превозните средства.
Автобус ...

Преглъщам тихо
Къде са всички хоризонти,
които преживях до днес?
От спомени в преливащи
въпроси живеем си поне... ...

Много болка в тоз живот видях,
отпаднал аз за теб бленувам,
че когато ти озари ме, щастлив бях,
но сега, уви, без теб тъгувам
и в дни на мрак и тревога ...

Патувам со ветер во косата
со надеж голема колку коцка шеќер
со мали немири што во секое време
ќе ги победам
патувам со ветер во облеката ...

Отдавна стихнаха онези думи,
които сплитаха кураж със смях,
прелитаха от брегове през стръмни друми
и сигурна съм - най-високо на небето ги видях.
Къде осъмнахa чаровни нощи, ...

Бензинджията наля горивото до стотинка, броячът се закова на точното място. Имаше опитна ръка, въпреки че изглеждаше пиян с тези кръвясали очи. Гледаше колонката разсеяно, премляскваше и със свободната ръка чешеше брадата си. Не беше се бръснал поне седмица. Доченият му комбинезон – провиснал и оръф ...

Днес тръгвам към звездите. Изпрати ме.
На прага да поседнем за последно.
Разплитахме се в сто лета и зими –
оголени, смутени, неугледни.
А някога от някой бяхме чули: ...

Друг Свят
Вдигни главата си, любими.
Недей плачи за мен.
Аз не идвам в вечерите сиви,
да те гледам натъжен. ...

"Нека се сбъдне онова, за което мълчим!"
/неизв. автор/
Тихо
Не че нямам какво да ти кажа, но ми се мълчи.
Ако дума отроня - усещам, че сняг ще затрупа ...

Жена блъсна с колата си птица.
Аз бях жената.
Аз бях птицата.

Това, което ще разкажа, се случило преди хиляди години. В нашата Вселена имало, има и сега планета, която учените нарекли Розета. Тя се въртяла около звезда,подобна на нашето слънце. Намирала се на 40 светлинни години от Земята. Тъй като разстоянията между звездите и планетите са чудовищно големи, з ...

Аз съм чук, а ти си наковалня
в ръцете на ковача – Бог.
Изковава любовта ни
като меч за бой с врага жесток!
Всеки удар – наша среща – ...

Морето е спокойно - вързан поп -
и синьото му расо е прибрано.
Събира август пек в тръстиков сноп,
на дюната до плажа вбил коляно.
Разбриданите водорасли пак ...

Насън пътувам надалече,
посоката си без да знам,
навсякъде еднакво ничий,
навсякъде еднакво сам.
А тя лежи до мен, отляво. ...

През портала на времето преминал в галоп,
но съвместил своето битие с наличната страст.
Престрадални поеми написал в трудни,
изящни моменти на устрем, самота и силни чувства.
Тежък избор в нашето съвремие. ...

Не ме забравяй!
Не ме изгубвай
в пясъците на времето!
Търси ме в песента на славея.
А ти ще ме викаш и искаш в живота. ...

Отдавна пораснах.
Голяма съм вече,
и своя път в живота избрах!...
Но малка се чувствам,
и плахо престъпвам ...

ИМА ХОРА... КОИТО ВЛИЗАТ В ЖИВОТА НИ... ТИХО.
На пръсти! Като в храм.
Влизат тихо, на пръсти... от страх - да не разбутат нещо. Нещо да не разместят... Да не счупят...
Влизат в Душите ни - точно като в храм!
С цялото си уважение към храма... И към всичко, което се съдържа в него. ...

Посоката, която съм избрал
е твърде излиняла от миражи.
Но нейде там е близкият финал
и няма как мираж да се окаже.
Да спреш вълната – просто няма как. ...

Откакто те няма,
вали.
През прозореца,
гледам дъждът
как тече ...

Така. Решил бях да се беся. Снощи.
Но после казах си - бе, я се спри!
Ти сметки имаш да уреждаш още,
за поражение недей мисли!
Търпиш, търпиш, пък идва ти до гуша! ...