Какво направих аз?
Обичах я и продължавам да го правя.
Далече сега е тя и няма как да си я върна.
Тризъбецът на Сатаната сякаш е пронизал моята душа.
Боли! ...

Две вселени – аз и ти
две сърца едно за друго все туптят,
две души една във друга запленени –
аз и ти – тела преплетени горят.
Две ръце прочувствено се галят ...

Смятам, да се напусна,
че скуката довтаса,
че в мен войната гнусна
не мога да понасям!
Като сеирджия ...

Сълзи, отронени от вятъра.
И мисли вплетени в истерия сами...
Отчаяните вопли, питат се
къде сърцето съгреши?
А нощите, те винаги са тъмни... ...

Развалиха прогнозите, синоптиците.
Не познават какво ще е времето.
Плащат им да си чешат езиците
и да ни създават проблеми.
Дъжд обещаваха днес да има, ...

И вече казах край и...
прекъснах всички мостове,
които водят ме наникъде.
Начало беше този край
преброих пак халките си от жалки митове, ...

Ще гравирам името Ти
Върху сърцето си,
Така всеки път като те губя
ще заспивам с теб, във мен
Ще избода очите си, ...

Всички ние носим в сърцата си неща, за които другите не биха предположили. Скъп спомен от детството, карта на мястото, където заровихте снимката на първата си любов; късчето съвест, което забравихме, когато излъгахме за пръв път; педантизмът да оправяме леглото си, защото сме го оставили така при но ...

Обичал ли си някога... Лунната жена,
която тихо стъпва в полумрака
и в изгрева на сребърната тишина
чувствата превръща в жива радост?
Която в храма на лунната си светлина ...

Генка Богданова
Сънчо по стъклото чука.
Шепне тихо, тихо букът.
С песен нежна и Нощта
птичките навън приспа. ...

Да чувам всяко утро "Обичам те",
да виждам всеки път след бурята дъга небесна,
да тръпна в очакване, кажи защо?
С какво заслужих тази нежност?
Какво да правя бурята в сърцето си? ...

Иисуса
Посветено
Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги кафяви плитки и изумрудено зелени очи. "Новата ви съученичка Иисуса" – така ни я представи класната. Първоначално името ѝ ми заприлича на някаква пародия, нещо като Видка, или Желязка, но все ме влечеше ...

В очакване
Чайка сред морето,
на скала притаена…
Впила взор в небето,
за полет устремена. ...

"В къщата на обесения не се говори за въже"
- В онази къща цареше любов,
понякога.
- През останалото време мъка,
когато се спомене как е умрял ...

Живея, на върха, на копието,
на притворни врагове,
в устата на душманите,
в прокъ'лнато поле.
Горя на огъня на страстите, ...

Не си спомням някой да е искал да ме бие освен едно циганче, което ми взе колелото, като малък. И то също не искаше да ме бие. То просто ми искаше колелото и само ме заплаши, че ще ми счупи главата с камъни. Аз му дадох колелото и то замина с него.
После милиционерите ми върнаха колелото. Не знам по ...

Нали се разбрахме, че нищо не искам,
и нищо не търся от теб,
любов и приемане в шепата стискам,
обичам без час и без ред.
Нали се разбрахме, че мога да чакам, ...

Имам две прекрасни деца,
които обичам безкрайно много
и най-много съм щастлива,
че са от човека когото
наистина и истински обичам! ...

Пееше, с длани събрани,
спомени побеляли...
и гаснеше, звезда,
по остарелите ѝ рани...
Пееше, с вятъра, ...

Ще дойдеш, едва
когато спра да те очаквам...
Когато разбереш,
че съм те прибрала в шкафа
със стари и прашасали мисли. ...

Христос Воскресе!
И всеки свещ в ръката си държи,
камбанен звън вестта разнесе
и тихичко молитва си шепти.
Да спрем с кавги, ненавист и обиди ...

Замръзнали листа,
сълзи на вятъра.
А него го боли,
че спи навсякъде.
Че голото дърво ...

Изгрев жълт и сякаш е рисуван,
чайка тъй чаровно прелетя,
лятно утро, пясък с вид жадуван,
като едно кокиче денят тук разцъфтя.
Морски шум как утрото разнася, ...

153/И за сътрудничих в три сайта.
Във „strhove-те най-напред,
във „otkrovenia-та” найдох,
на питанията ответ...
Изпратих доста епиграми, ...

По взаимно съгласие
отрежи надеждите ми
като плитки
така на мен ще ми олекне
а ти ще имаш скалпа ми. ...

В сърцето чувствам бодли,
почакай, това са сълзи,
плаче и за любов то моли,
лошо не би могло да стори.
За продан любов аз нямам, ...

на подстъпите
към щастие - грамади
от свръхпрегради

Събирах мечтите си разпилени,
пред Бога стоях с разперени ръце,
въпроси имах, но останаха несподелени,
живях сякаш с разкъсано сърце.
Животът ме свличаше хиляди пъти, ...

Носѝ си в сърцето вселена от страсти,
а вечер си лягай с набъбнали тръпки.
Хвърли от живота ненужните красти...
Не го съживявай с нерадостни кръпки.
И нека те носи денят на крилата, ...

Вечерите са наситени с теб.
Носиш ми ягодки,
когато съм тъжна.
Сутрин слънцето
не иска да изгрее, ...

Пропуснати мигове
в живота са хиляди.
Влюбване, раздяла
покрай нас са минали.
И все нещо няма ...

Eх, любов, къде се скиташ,
искам те в моите прегръдки,
знаеш ли какво е някому да липсваш,
докато чиниите миеш си във къщи.
Месец ще изкарам без храна, ...

Утро. Слънце. Светлина.
Птици. Пеперуди.
Пролет. Мирис на цветя.
Рой мушици луди.
Стадо. Чанове. Трева ...

Моя най-голяма неосъществена мечта,
ти си моята блестяща звезда.
Избърши сълзите в моите очи,
от депресия в щастие превърни моите дни.
Ах, неосъществена мечта, търся те къде ли не. ...

Що ли в синевата горе жалиш, къдрокоси скитнико небесен?
С ручейчета бистри от сълзи поливаш крехките тревици!
Онемял простора слуша на валмите тъжната ти песен
и на нея да пригласят в трели подемат птици сладкогласни!
Защо ориса ме, Творецо благ, ...