Ела
Пак е Пролет, време за начало,
ела Любов, нахрани ме със обичане,
ела със аромата на цветята,
дълго преминаваше с отричане. ...

Пътят ми спираше
до там, до теб,
след любовта ти –
и преди мен.
Слънце, облаци, вода ...

Не зная колко съм добър
в това римувано ми хоби,
превръщам се обаче във кахър,
за гузни, припознали се особи.
На други пък захранвам им душата, ...

Доктор Албърт Килиън бе много по-различен отколкото на снимките в Интернет-списанието. Имаше мършаво лице и силно набола брада, но рамената му бяха широки и му придавах вид на човек, който до преди години е поддържал тялото си със спорт и който сега се намира в „психологическа пропаст”. Чудно бе как ...

Не, не ми говорете за Бог!
За крилати блондини. И прочие.
Не играйте на вързан облог,
че смъртта влачи в строй многоточия.
За карети от злато. И кръв, ...

Имам слънчеви мисли в суровите дни,
оптимист съм до степен на лудост.
На житейските слепи от тежест везни,
вместо злато – редя пеперуди.
Ходя боса по трънени думи и знам, ...

Прободе ме стрелката на часовника,
прониза ме с изтеклото ни време.
Не мога аз да властвам над самотника,
ако не остави той душата си при мене.
Затуй поднесох му в краката моята – ...

Душата ти се разпиля
като разбит кристал
и само който те обичаше,
събра от късчетата.

С живот и здраве ме дари
и нека душа да ти благодари
за всички хубави мигове в живота,
крадци да не влизат в имота,
нека щастие и късмет имам ...

Когато живота ни пречупи
и постави на колене,
запомни, тогава Бог ни дава време,
за да се изправим на крака,
да лекуваме ранената душа, ...

Единица, двойка, тройка –
умирам от кеф!
Четворка, петица –
в твоя чест.
Аз съм тука! ...

Все някога
Все някога ще дойда да отпия
сили от Родопа планина.
Сълза сред върховете ѝ да скрия
и чан да ме събуди в ранинá. ...

Пребродих полета, че и планините,
и лутах се вечер във мисли дори.
По трудния път ме скрежаха сланите,
а сутрин посрещах мъгливи зори.
Посявах в земята и корени нови, ...

Дали си моят сън несподелен,
та всяка нощ лицето ти сънувам?
Или си моят хубав, слънчев ден,
така мечтан, и толкова бленуван!
Дали си непорочният ми грях ...

Тази нощ ще се напия
Тази нощ ще се напия.
Някак просто, ей така
идва ми да се налея,
а отдавна не съм правила така. ...

Обичам да рисуваш ме, със устни,
с премрежен поглед, да те гледам -
като скулптор, да ваеш ми изкусно -
тялото, потръпващо във нега!
С очите си, рисувай ме копнежно! ...

Малко времето ни беше,
дълъг – късият ми път.
Буден в мене спеше
на сърцето ти зовът.
Ти кат' птица все летеше, ...

За едно по пролетно, слънчево и усмихнато настроение!
Приятно слушане и релаксиране!

Давам ти всичко,
моето най-ценно притежание,
моята душа
давам на теб.
Моето сърце ти принадлежи, ...

Голата крушка примигваше и това още повече изнерви Антония, която се опитваше да учи за изпита по финанси. Не можеше да се концентрира изобщо, а изпитът бе на следващия ден. Не бе подготвена и колкото повече четеше, се убеждаваше в това. Да не говорим, че доцент Славчев не пишеше лесно тройки. Дори ...

Силните
Силните не се боят от самотата!!!
За единак не става всеки вълк...,
а глутницата трудно им понася,
те имат труден, ала собствен път. ...

Министърът на културата реши да се снима със лорд,
но се снима до педераст.
Евгени Минчев нямаше нищо против.
Виновна беше държавата, а не министърът...
Министърът на културата се надяваше на следващ мандат, ...

Мушиците еднодневки
живеят само ден,
а човешките прищевки
вечно ни държат във плен:
да живеем сто години ...

Аз зная - пак ще бъдем двама!
Не в този, в някой друг живот.
Очакваш ме да полетя към тебе
от таз Земя тъй изтормозена.
Бих искал аз към тебе да се втурна, ...

Душата ми плаче самотна в нощта,
като ранена птица се лута в мрака,
така ми се иска окови те да сваля
на химерите, измислени, лъжовни!
Така калих се в битките с мрака ...

Тишината е малка, пълзи уморена
и по улици пусти се влачи.
Аз си мисля – след час, тишината стопена,
ще се скрие сама и заплаче.
Ще я види навярно днес само клошарят ...

В тази тъмница –
останах сама,
прегърбена жрица –
зрънцата броя. В самота.
Дали ще покълнат? ...

Логиката е едно нещо
Любовта съвсем друго
А когато погледна те
Губя всякаква логика
Защото ...

Не ме вълнуват вече чудеса,
свикнах с тях, днес – тук, утре –там,
дори с безсънни като това,
ако обичаш някой, да си сам...
Казват, че любовта е красива, ...

Върви напред, когато те подхвърля животът.
Върви напред, когато ти отнемат радостта,
когато ти рухват мечтите.
Продължавай, защото вчера го няма вече,
а днес денят те чака. ...

Животът изтича през ръцете ти.
Улови ли мига?
Усети ли кой си?
Тук, сега, не там и утре...
Хвана ли го за косите, ...

Виждаш усмивката на моето лице,
но не виждаш ли тревогата в очите ми?
Не усещаш ли начина, по който аз преглъщам?
Не виждаш ли как треперят моите ръце?
Никой ли не го забелязва? ...

Беше топъл, почти пролетен ден. Навсякъде по позеленелите поляни имаше теменуги и минзухари, бяха първите цветя на новодошлата пролет. Всяко живо същество я усещаше: пчелите бръмчаха радостно, пеперуди пърхаха с крилете си навсякъде, поточетата весело пееха своята песен, след като бяха съблекли снеж ...