(Посветено на българските пенсионери)
Остаряхме с теб, мила, неусетно почти!...
Още малко до края...Ти се дръж, не плачи!...
Уж съм здрава порода, но и мен ме гнети
безнадеждност, умора...Зная, страдаш и ти! ...

Надежда, която тихо изтлява във мрака,
заключена – там е, примряла и чака
да дойде отново един лъч светлина,
да стопли, да сгрее душите човешки;
забравил утеха и нежност, трепти през нощта, ...

Сива стая, дори портретът - плачещ,
душевност, погубена във самотата,
история забравена – урокът плашещ.
Подът бос.Студена, прашна – земята.
Огледало със следи, едновремешни. ...

Театърът на живота се разиграва,
постановката остарява и се подновява.
Сценарият вече се пише самичък,
а поет се мъчи не само едничък.
Актьорите, както Шекспир е казал, сме ние, ...

В анонимни делници
си спомням, че
коридор
е несъизмерима дума
в събота ...

Срещнали се на дебют - на книга,
авторът, с един читател,
писателят бил леко неглиже
и тъкмо се разделял със приятел.
Читателят изгледал го критично, ...

Ах, злочестна май е любовта
И вече ти не виждаш в нея красота,
Но запомни от мен това
Оставиш ли я да си тръгне, ТЯ
От утре ще ти е несбъдната мечта…

Пред нищетата не сведе ти глава
и гордо със труда си преживяваше,
закрилница на старци и деца,
ти пак бе гордата жена.
Отгледала си толкова юнаци, ...

В сумрака на слънчевият ден...
В мъглата от мисли заблудени!
В отчаянието че си неразбран.
Живееш... В собствени химери.
Самотна нощ... А пролет ...

Вечерта е мека,
като след буря – слънце,
красива и надеждна,
своята приказка шъпне.
Ах, тази вечер, ...

Любослав се взираше в тъмнината, а тя бе събрала в шепи гласове от миналото и се забавляваше да ги писка до ухото му един по един.
… -Колко е часа, Лили? И пак си пила!
-Пийнахме с колегите след работа, нали ти се обадих? – гласът на майка му губи своята веселост и в него се промъква раздразнение. – ...

Куче
Като куче ровещо в кофа за боклук
Аз се ровя в живота за мъничко любов
Да намеря и аз като него малко храна
то за стомаха аз за сърцето ...

Храним с вятър душите си тежки.
Не политаме.
Само слабеем.
Като грубо издялкани пешки
на дъски черно-бели ...

– Тая пък колко е алчна, не ти е работа. Нааа, такава уста отворила, ако може всичко ще вземе. Въшлива е с пари, ама за 5 лв чак от Германия си дойде. Ама като трябваше да се гледат дядо ми и баба ми, майка ми ги гледаше. Тогава не дойдоха да кажат, дай да ги оперем, дай да им сготвим. 10 години леж ...

Живели нявга под звездите
джуджета – братче и сестриче.
Във пещера уютна под скалата
домът им бил сърце на планината.
По цял ден скитали в гората, ...

Перспективно безперспективно се лутам между себе си...и теб
и търся надежда,
ту в земята ровя...намирам само късче лед,
ту звездите моля, чак до Бога,
за две ръце протегнати насреща. ...

Искам да съм твоята Безценна,
без мен да не можеш да дишаш.
Да съм ти и като ден неотменна,
и за моята любов да въздишаш.
Искам да съм в твоите циклони, ...

"... не могъл да издържи
на това страдание храбро
и спокойно, а му призляло,
причерняло и той паднал
на земята..." ...

...
Тръгнал Ежко да се жени
а на среща все проблеми.
Ту му Лиса червенее,
а пък Свраката чернее. ...

Днес някой удари
джакпота от
дванайсет милиона
във Ямбол
Наоколо всички звънят: ...

Животът им премина в слети устни,
жадни винаги един за друг,
с ръце, които няма да се пуснат,
бразда проправяна от общият им плуг.
Две сърца със нежни багри, ...

Кажи лека нощ на луната сребриста,
прошепни думи за обич, заслушай се
в песента на щурците и в миг ще се появят
очите блеснали, лицето бяло, влюбеното сърце.
Ще мечтаеш да изтанцуваш едно танго в ...

1.
Люляк бял ухае в тази вечер бяла.
Бял воал разгръща вишня разцъфтяла.
Рой звезди сияят в млечната пътека.
Бяла е луната в светлината мека ...

Не трепват клони от тополите,
не свиват птиците гнезда,
не се усмихват вече хората,
а дните стапят се в числа.
Стареят тихо само думите – ...

Гарабед Папазян умееше да си държи езика зад зъбите. Поради това малкият му бизнес процъфтяваше, а златарската му работилничка никога не оставаше без поръчки. Ако всички други ателиета в големия град бяха обирани, а повечето дори и по няколко пъти, неговото се ползваше с безупречна репутация сред кр ...

Теменужената вечер
със своя звезден рай,
се слива с песента
на щурците и дъх
на лято и море, ...

Не допускай страх в душата
и следвай своята мечта.
Така изкачваш планината
и покоряваш висота.
Обичай слънцето, луната ...

Тайните са грях,
а греховете нямат място в рая.
Те водят само и единствено
към снимки и пера, покрити с прах.
Те водят само и единствено ...

Кажи, че ми прощаваш тъжността,
сълзите и яда, и ветровете,
бурите във чашата с вода
и въглените обич по ръцете.
Бях грешница, владетелка, ...

За пореден път червените индианци от племето "КакаКури" не можаха да проникнат в мечтания форт. А изглеждаше, че уж фортът е обречен да падне. Вождът им бе започнал кариерата си в синьото племе и оттам понаучи доста неща. Особено да слухти от големи разстояния. Имаше перфектен слух и обоняние. Затов ...

Докосване – магическо и нежно!
Две още нецелунати очи!
И времето – задъхана безбрежност
в отблясъка на лунните лъчи!
Една красива приказка, в която ...

***
Проклинам те и те благославям,
моля се за теб и те гоня от мислите,
както се гони дявола с тамян.
Идваш и си отиваш без дума да кажеш, ...

Картина залезна. Финален щрих.
Разкош от багри, тръпнещи в сълза,
зачената в душата на художник,
рисуващ нямо самота.
... а вятърът, притихнал уморено, ...