сега е минало време от бреме
търсещо бъдещ мираж.
Миражът целуна бледото теме,
превърна мечтите във прах,
но сега не е време, да го Дявола вземе ...

Обичам те почти неосъзнато.
Днес засипвам те с тонове целувки,
утре казвам ти, че са били преструвки.
Но сърцето ти изглежда е от злато.
Всеки път щом се разколебая, ...

Христос бе разпънат за тези, които
с „Осанна!“ гласа си издигаха
и после крещяха така упорито
в съда на Пилата „Разпни го!“
За тези, които след него вървяха, ...

...Освобождават ни чувствата...и политаме...
Всяко кътче и пространство на тези космически чувства
във виковете и тишината, в песните, сълзите, стоновете
галят съществото ми, създадено от връзката между теб и мен,
от душата ти с любов и светлина изпълнила моята душа... ...

Равносметка
Най- лесно е да прегрешиш.
Със разума и със плътта.
И трудно, ако не простиш
и непростимите неща. ...

Похарчил ценза си до цент,
а с пенсийката - и парите,
без срок на годност, стар доцент,
съвсем ненужен за жените,
почувства се онеправдан ...

Автоклав
Естествен си. И прекалено умен.
И с много точен усет за нещата.
Но разбеснееш ли се, ставаш неразумен
и почваш песента си, тъй позната. ...

...Любовен стих...
Предлагам ти рамото си, любов моя
дарявам ти сърцето си, моя душа
за да можем да ги изстрадаме, да ги изплачем
болките ти - никога не трябва от мен да премълчаваш... ...

Не позволявай
татуѝране и на
душѝте, БÒЖЕ!...

Отново обвита съм в тъжна мъгла,
сякаш ходя по стъклени ръбове.
Любовта се стопи в горчива сълза,
осиротяла без нашите мигове.
Отново вали тъгата във мен ...

Събуждам се сутрин,
измивам очите и гледам ръцете треперят.
Защо ли треперят?
Защото допир до твойте отдавна те не намерят.
Поглеждам към тялото, ...

Тук на морския бряг, сред скалите,
в утро слънчево, всичко различно е!
Тук се будят по-цветни мечтите
и се вливат във старите истини.
В хоризонта заспалите кораби ...

Всяка вечер е с тебе, нали?
И със сладки лъжи те омайва.
Не усещаш в леглото дори
как промъква се тихо и тайно.
Много бавно протяга ръце ...

Луната нощем ме огрява
и нежна песен запява -
моята девойка и в мрак бди
над мен сред хиляди беди.
И сочи ми път тя - ...

Бях само на тридесет и пет,
една любов на гибел ме обрече.
Сърцето ми забули в лед,
трудно от леда вода потече.
Едва напуснах, проклетата любов, ...

КЪДЕ Е БОГ
През хилядолетната история на човечеството философите и теолозите не спират да спорят къде е Бог.
Според Църквата Бог е на небето и Го виждаме по стенописите изобразен върху облаците.
Самият народ също се е произнесъл по темата: „Бог високо, цар далеко.“
Според езотериците Творецът е във ...

Между земята и небето
живея, Боже, в моя свят.
И дал съм гръб на битието,
като поливам моя цвят.
Живея си сред мои думи ...

Щом Ерос види блузата ти разкопчана,
а погледа му с любопитство те огледа,
по навик посегне ли за стрела в колчана
със свободата се прости, вече си пленена.
Вълните на любовта ще те прегърнат ...

Както си гледах в краката и ето,
появи се сама от морето.
Стройна, красива, любвеобилна.
Слънчева, жизнена, сексапилна.
Страст излъчваше със очите. ...

Заключената врата след теб
Ще тръгваш ли вратата затвори
и заключи три пъти за всеки случай,
а после ключа надалече захвърли
и дано само хубави неща ти се случват... ...

Дядо Любен бе кръстен два пъти.
За първия тук едва ли е уместно да се споменава, имайки в предвид цялата врява, която бе вдигнал, когато рошавия поп го топна в ръждивия купел на каменната църквица. Майка му Парашкева и старият му баща Радойко стискаха бухча с бяла пита и бъклица вино, докато Любен с ...

Луната тази нощ лицето си прикри
зад сиви облаци, мъгли...
и тих дъждец сега си ромоли,
и трий на лятото най - жежките следи.
И лятото, ще си отиде като сън ...

Часът е два и двайсет.
Малък час в нощта.
Голяма дупка в мрака
На моята бяла душа.
Чакам те самичка ...

Из "Добре темперирана нежност"
B-moll реалност
Р.Чакърова
Звучи мелодия, звучи ми тъжно...
Самотни фрази в сблъсъци сакрални ...

С мирис на Октомври
Така чакано, а вече тръгваш си.
Стегна куфара към южните страни.
И песента по радиото се смени.
Песните и там не са морски. ...

Кого да питам за надежда …
Стъмнено, времето привършва …
Пораснах, а пък пак съм същият,
забравил – Бог е във сърцата ни
и затова е толкова високо! ...

Ние събираме ресурси,
водим войни.
Това сме ние хората!
Материалността е наша реалност.
Готови сме на всичко. ...