Разпадам се
в тихи
стенания,
разпитай
за мен ...

Ганев постави любимеца на дланта си. Поднесе му тревица и с възхищение заследи как стръкчето бързо намалява. Но дочу лай на кучета. Внимателно премести скакалеца в специално сандъче и затича навън. Тъкмо навреме… Един лагерник се бе изкатерил по бодливата ограда. Лудчо! Приискало му се да бяга от Бе ...

Ти вехнеш. Потъмняваш. Залезно.
Сълзите са последните слова.
През него гледаш остаряващо,
красивото се сви в молба.
Ръката му държиш с надежда, ...

Един от най-светлите български празници е този на народните будители,който празнуваме днес на 1 ноември. Будител е всеки един от нас, който чрез словото си, може да пробуди цял един народ и да го подтикне да изкаже мнението си на глас, без да се страхува нещо.
Като се върнем назад в миналото, в наша ...

Това което уплаши конете, не беше огромната яма водеща към земните недра, а ярката бяла светлина извираща от нея. Образуваше се масивна колона пронизваща облаците. Нищо подобно не се бе случвало до сега. Конниците едва успяваха да удържат животните.
(в същото време)
Лъчите навлизащи през прозореца н ...

Откраднати от небето,
посипани в твойте коси,
не спират, лудуват -
безброй звезди.
Протягам ръка и ето улавям една, ...

Любовта не те
злепостави, защото
ти я сподави...
.....................................
Любовта не те ...

Нова страница
пак с теб отваряме
но нека вместо думи,
да не пишем нищо вътре.
Нека само да я сгънем, ...

Не искам да боли,
а да умра от болка.
Изстръгни сърцето ми,
в конвулсии да се гърча.
Овъргаляи ме в калта, ...

И ето пак е седем,
алармата звъни.
Трябва аз да ставам,
ще покорявам планини.
Мия си лицето, ...

Понякога душата ми е зима,
оставила навсякъде следа,
хладна нежност в нея има
от стъпки на уплашена сърна.
Дори и заскрежена тя блести, ...

Вечерта нахлу през прозореца и скри в мрака си две уморени от любов тела.
Цигарен дим… мирис на парфюм и още нещо. Сгушена в него, тя слушаше как бие сърцето му и бе сигурна, че това е нейният мъж. Той си играеше с косите ѝ и мислеше… какво ли е сготвила жена му за вечеря…

РОДЕН КРАЙ
Ден не минава без да мисля за теб, мой роден край, а мислите ми писукат като сокол пиле. Знаеш ли как писука сокол пиле? Такова едно жално, жално, ама понякога и страшно, целия да настръхнеш. Мисля си за родния край, ама не виждам нищо. Друго е да видя с очите си това, що сърцето ми иска. ...

В душата ми напира песен
за Твоето величие и красота,
за милостите Ти чудесни,
за силата на любовта.
Прекрасен Бог, на Тебе пея, ...

Мислите за теб отново ме обземат,
хванал си ме все едно в капан.
Искам единствено да те забравя,
но владееш ме дори в съня.
Знаеш всяко мое слабо място, ...

Меся хляб за новата ни къща.
Ситото танцува ритуално
слънчев танц след сборище от пътища
и посоки стръмни, трудни, кални...
Меся хляб. По пръстите полепват ...

ОТКРЕХВАНЕ...
Случват се понякога
хубави неща:
Пристига любовта
само, че понякога... ...

Слънце огрей...
Чуваш ли как сърцето ми пее?
Чуваш ли гласът на вятъра в мене свисти?
Чуваш ли припева на птиците красиви?
Чуваш ли шепота тих на гората? ...

Пилотът на товарния кораб ZF-7 усещаше, че нещо не е наред, но не можеше да събере достатъчно телепатична сила, за да разбере къде е проблемът. Членовете на екипажа съответно не реагираха на мисловните му послания. Освен това, по някакъв странен, необясним за него начин, изведнъж бе загубил споменит ...

Не ме послуша. Аз предупредих:
"Далече стой, ще ближеш после рани,
че колко преди тебе изгорих,
и ни един не стана ми избраник".
Намигна дръзко. Само се засмя. ...

... където не ти се пъха пръста - не си пъхай главата...
или: тялото ли е непослушно или Душата...
"Душата постъпва винаги разумно, когато действува самостойно —
само тялото я заставя да върши глупости."
Андерсен. ...

мъглата слезе твърде ниско
над локвите погълнали дъжда
и златото на лятната ни истина
превърна се естествено в ръжда
така се случва тук с листата ...

Някога, някога, преди сума ти време, живял строг, но справедлив крал. Обикновено кралете наблягат на пиршествата, ловът и зрелищата с биещи се рицари, този обаче бил различен: сутрин се занимавал с държавни дела, а следобед приемал поданици, за да им решава проблемите. Проблеми дори тогава не липсва ...

Аз просто искам да те имам,
поне за ден, поне за час.
Да шепна само твойто име,
да чувам само твоя глас.
Да те докосвам с трепнещи ръце, ...

Минало не се забравя,
А бъдещето се гради.
Радостта не се прибавя
Газейки пък във беди.
А целунатите устни ...

Започвам продължение на първата си книга: ОТ АВГУСТ ТРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА ДО НАШИ ДНИ-автобиотрафичин роман в стихове.
Втора част
Издадох първата си книга,
в която пиша все за мен.
С живота взех да си намигам, ...

Недей да палиш свещите, любими!
От уличната лампа ще ни свети
и в полумрака ще сме тъмносини
и тръпнещи до белите пердета!
Ела ме докосни с ръце горещи ...

Очите ти сияят в галактиката от надежди.
В малката си стая мечтая да те гледам.
Топят се Андромеди.
Млечен път - колкото сърп...

Щастие е когато в две очи започва и свършва света,
да се взираш тях до безкрай,запленен от душата любима
щастие е когато една усмивка те стопля и в най-тежката зима
и сутрин е твоето слънце,нощем звездите,луната
щастие в един лик,който вечно ще търси душата ...

Как искам с радост да се будя
в прегръдките на твоите мечти.
Да чувам шепота ти буден
щастливо и копнежно на мълви.
И да не свършва никога нощта ни, ...

Разсъблече душата ми като уличница,
Първично и грубо.
Превзе всяка клетка в мен,
Подчини и разума, и тялото.
По тялото си имам бегли синини, ...

Прегърнала завинаги твоята красота,
оставам очарована, възторжена
от очите ти дълбоко заслепена
безкрайно влюбена в усмивката ти...
И от кожата ти, с откровение галеща ме, ...

Lara Fabian - Qui pense à l'amour
Qui pense à l'amour, à l'amour
Qui pense à l'amour, à l'amour
On se perd dans ce boulot d'enfer
T'es comme un milliardaire ...

Като слепци почуквахме с тояжките,
издраскани по друмите на времето.
Там някъде, напред, бе настоящето,
а с него и любовите - големите...
Когато се отчаяхме от скитане, ...

МИКЕЛАНДЖЕЛО
(Превод от македонски)
Когато Микеланджело
зографисвал тавана на Сикстинската капела,
четири години държал главата си нагоре, ...

Тичаш любов...
Тичаш, все едно че бягаш и си непостоянна,
но не е така, няма нещо по - пребъдно от тебе...
И го правиш, само за да не те види никой,
само за да те почувства всеки, миг след миг, любов... ...

Не вярвах, че може да се случи
на обикновен човек като мен.
Една звезда, на рамото да кацне
и да превърне нощите във ден.
И слънцето, да хвърля имащо ...