Не вярвам на пророците фалшиви –
единствен Съдник може да е Бог!
Родени ли сме, мъртви или живи,
не го решава някакъв "пророк"!
Не вярвам, че от името на всички ...

По времето от нищото до пет
очакваме петел да се събуди.
Пасем овце, обмисляме сюжет -
две сенки - сомнамбулно луди.
Виж, изгреви ще има и след нас. ...

Косите побеляха ти без време,
усмивка на лицето не изгря...
Да можех аз от други да я взема,
на тебе, мамо, да я подаря!...
Със укор никога не ме погледна ...

Разбира се, не е случайност.
Два атома да отклонят комета.
Една овца, уханна роза –
сърце в синхрон
и ето ти планета. ...

На майките
До тебе бях в последните ти дни, когато спря сърцето ти да бие,
и с болка склопих скъпите очи, но кой сълзите мои ще изтрие,
тъй както някога, когато бях дете, притиснал се до топлата ти пазва,
запазил спомена за галещия глас, как приказки омайни ми разказва. ...

Морето край няма
и тихо плаче...
своя връх чака
и под дъждовете прoплака.
Морето остарява ...

131/О, спомням си за “онуй време”,
когато карах волварлък
и искахме да разбереме,
ще бъдем - или сме карък!
Щастливо време за мен беше - ...

Вятърът косите ми заплете
и открадна мислите потайни.
Лудо подир тебе ги понесе,
в миг разбулил всичките ми тайни.
Ако те настигнат надалече ...

Разцъфналото ябълково дърво потрепваше от докосванията на пчелите. Отърсваше рошави цветчета и светлината се отразяваше в листата му. Като момиче то се оглеждаше в огледалото на облака и чакаше някой да му каже, че е красиво. Ала хората бързаха насам-натам, пчеличките се надпреварваха да правят мед ...

Преровѝ торбата на Времето,
извадѝ само хубави дни.
Под възглавница вечер сложи ги
и сънувай, сънувай ги ти.
По поляна зелена вървиш, ...

- Невольо, Невольо, ела да ни спасиш!
- И аз не мога, Народе! Много спиш!

Зимна приказка навън ехти,
но с край щастлив ли ще е тя?
Студ сковал е горските елхи,
И гарван грозно песента запя.
Черен ден е за народа, като вчера. ...

Посях цветя във своята градина
и нежно с обич ги полях,
свежест на света да носят,
на хората - своя аромат!
Ще радват те очите ни човешки, ...

Какво за него означаваш ти?
Шампанско! Чаши две! Хотелска стая!
Минута страст! И след това сълзи,
когато си отиде той на края!
Очакване да дойде вечерта, ...

Днес съм твоя,
с цялата си цветна лудост,
пролетна,
с мартенския дъжд ще ме усетиш
топла, ...

Навътре в дълбините на морето,
роди се тритоновата дъщеря.
Нийла я кръстиха те
и всички я гледаха като писано яйце.
Измина година, а после и две ...

Мечта
В живота ми е една
Нарича се тя мечта.
Хули и обиди понасям аз,
не се отказвам и в този късен час. ...

Какво време
Какво време,
телевизия, страст,
спортните канали с пари,
безплатни - похот и сласт! ...

Да обичаш човек от далеч не е болка, смърт е.
Спираш да мислиш за него
и ето го в цялото си величество.
И нещо започва да трепери тъй силно
да се юрка и да грачи. ...

Кой ли, спотаен отсреща,
в цъфналата ръж
е избрал нощта гореща
да се чувства мъж?
Джени истината знае... ...

Генка Богданова
Когато ранени, от думи студени,
от злоба, коварство, печал,
се гърчат сърцата ни в плен на тъгата,
потънали в страх, или жал ...

Бяла кожа, капчица парфюм,
"Лунната соната" и... Луната,
тихо ме люби, почти наум.
Дяволе, вземи ми и душата.
Само не, не спирай, продължи, ...

Поведението му беше скандално поради своята безучастност. Стоеше прав. Мълчеше. Не пушеше, но не защото беше забранено. Не говореше вероятно по същата причина. Просто стои прав, не пие, не общува, не мърда и не досажда. И беше придружен само от сянката си.
– Този е лунатик! – възкликна красивата дам ...

Това жестоко обичане,
изпълнило с дъх тишината
прилича много на орис и вричане
и плете с гняв нишките на съдбата
Пали клади, с огъня вие, ...

Тя бе крехка, с нежна външност и дълбоки, дълбоки очи. Той се даваше в тях, с последни сили търсеше своя спасителен пояс... но спасение вече нямаше! Погълнат и завладян изцяло, отдал цялото си същество на онова чувство, което само тя можеше да му даде. Потъваше и се даваше, давеше се и в безсилието ...

Лъжата. Нея най я мразя.
Тя подмолен е крадец.
Макар от нея да се пазя.
Ме посочват с пръст - "лъжец".
От това те заболява много. ...

Обичам пролетта така
непредвидимо предвидима,
с ветровете си непредсказуеми,
с вълните си на живот.
Обичам изненадите така, ...

Уткак се помня фсе не ми върви!
(Истествену, не е у мен вината!)
но с любофта хептен не сме на ти!
По кръвнуту ми лази пущината!
Започна се ут детската градина, ...

Откровения
Не искам във съня си да те срещам,
да пиша за луна и за звезди,
да възпявам теменужени любови,
да живея със изгубени мечти. ...

Защо сте толкова прилежни?!
И кое ви прави вдъхновени?
Непостигнати постижения
са гласовете ви ефимерни...
Нима сме изборни отроци, ...

Ще паля свещ в параклиса на твоето влечение,
за да се обърне в непреодолима нужда,
да вдигнеш храм до боговете,
молитви там, за мен да сътворяваш,
и да съчиниш религия обречена на мен! ...

Започва новият етап. Начало!
Събираме се в общо цяло,
мощно общо тяло.
Народът не търпи това пипало,
грабещо и скубещо, ...

Ангел си, в небето морскосиньо
караш ме да пърхам със крила.
Демон си в сърцето черно-сиво
нямаш място ти за мене там сега.
Анджела, ти просто се наричаш ...

Думите – Непобедимо Слово
Думите, които идват от сърцето,
тях не може никой да ги спре,
рушат, помитат бента на бетоненото вето,
белезници, щик, затвор ли, ...

Когато ме целуваше момичето,
забиваха неистово камбаните.
И скрити под шинела раните
разцъфваха като трендафили.
И светеше,стерилно чиста ...