Обещание;
Ще прикрия сълзите със смях,
Ще прикрия мъката в игра,
Ще прикрия самотата в дела в ЖИВОТ
Ще се радвам на животни, а не на идоли, ...

Скитах се самотен по света.
Много нощи лутах се във мрака.
Търсех да открия любовта.
Вярвах нейде там, че тя ме чака!
Улици безмълвни. Тишина. ...

Ден за размисъл у мене днес настана!
Що ли става тъй,
в джебеца си кинти все да не намирам
и в дома от работа се щом прибирам,
като джихадистки талибан въоръжена, ...

Не се живее без любов,
без нея празно е и кухо,
невидим става тоз` живот,
сърцето бие някак глухо.
Щом дойде тя, срещни я прав, ...

Седи на тротоара, свита тъжно до улука.
Така решила е, ще чака купувачи тука.
Студен вятър косите ѝ грубо разрошва,
снежинки рисуват бавно дантела разкошна.
Обаче улиците мрачни бързо опустяват. ...

В измислена от ролите игра
сюжетът сенките преплита.
Превръща същността в гора
и всекиму налага се да скита
из дебрите на гъстия шубрак, ...

Тези малки, далечни звезди
жълти мравки по нощно небе,
отвисоко навели глави
тъсят моето родно селце.
И по тях аз поздрави пращам, ...

Всяка птица прегръща небето,
сякаш в облака търси гнездо.
От земята, стаила в сърцето
роден дом като младо дърво.
На крилете ѝ вятър свободен ...

Шепна,
на вятъра,
на времето,
на пролетта,
на сърцето си. ...

Пътят от мене до теб е задача.
Детска. От движение.
И не се измерва със билет,
а с малки крачки и съмнения.
Плахи стъпки към душата ти близнак, ...

С тъгата отдавна съм на ти...
Със самотата също!?
Надявах се, макар че сърцето
много пъти нараних.
Прощавах и грешах. ...

На другата вечер звъня на Надежда. На времето след смъртта на Лили, толкова бяхме потънали в борчове заради лекарите, които се опитаха да ни изсмучат всичко накрая независимо, че виждаха че детето си отива, че стигнахме до там че ни изключиха тока. И аз започнах отчаяно да търся втора работа, но все ...

Пристъпва цялата в пепел –
разнищена, унищожена,
една жена опожарена-факел,
обичаща довчера.
Допира устни бавно ...

"Момчета,запазете своите момичета!"
Ивайло Терзийски
Ако ги нямаше насън момчетата,
наяве кой ли щяхме да обичаме?
Ще бъде орисията проклета – ...

Генка Богданова
Българийо моя, земьо свещена,
Тракия китна - люлка рождена,
славят ви с песни пойните птици
галят ви нежно реки - хубавици. ...

Влече ме да съм волна и свободна птица,
разтворила във синия окъпан небосвод,
своите крила на нежна жрица,
обичала и жадна за любов...
Влече ме да витая в небесата, ...

Въздухът е този, който
като лек и нежен вятър,
душата ми освобождава,
когато се издигне страстно
мисълта ми към мечтите си... ...

В паметта на тленното
чувствата се наследяват
и дълго трупани моменти
в следовниците ни изгряват.
Навярно през сезоните ...

Стоя на дивана и
наблюдавам пролетната идилия..,
а именно ти!
Димът от цигара се носи
толкова леко във въздуха. ...

На родителите ми
Разделя ни стена.
Не мога да прескоча,
като ездач дори на кон,
за кратко свиждане, ...

В замъка вековен
владетелят пирува,
облегнал се на трона
със вино във ръка,
в тази тъмна нощ ...

Красив е този, който умее
с присъствие тъмата да разсее
и напълно непознат дори,
усмивката ти в миг да възкреси!
Красив е този, който мисли ...

Емоция със форма на жена
и с множество житейски роли –
любима, майка, баба дъщеря –
за всяка всеки тук говори.
Лечебно, словото се лее. ...

Когато ме нарани,
много ме заболя,
определено добрини
у хората не можех да видя.
Когато ме нарани, ...

Дестинация туризъм
За бъдеще светло на нашата нация
предлагам туризъм като дестинация.
Страна туристическа нека да станем,
експреса към бъдното навреме да хванем. ...

Тъга
Тъжа за мойте деца,
отдавна се чувствам така.
Да, те са ми в съня –
две момчета – мойте деца. ...

Там, където свършва
пътят на дланта ти,
свършвам и аз.

Слънце уморено се прокрадва,
пристъпват бледите лъчи,
в симфония на закъсняла сватба
прощална музика звучи.
Ятата-шафери отлитат, ...

Покрити с накити и диаманти
Всъзможни и невъзможни
Каменни лица с каменни сърца
Безизразни и безчувствени
Покрити със злато и сребро ...

Кървавото е на мода напоследък,
гарнирано със кръст и полумесец.
Молитвите не водят до напредък,
човешкият живот щом е посечен.
Народите разделят се на маси, ...

Поклон вам, отправен доземи,
целувам ви и прося опрощение.
Тез старчески ръце с толкова следи.
Останали са само в забвение.
Годините минава, а кожата линей, ...

Срещнах те миналата година,
през пролетта. А сега чакам
отвън в студа да се появиш със
цветя в ръка по случай деня на любовта.
Да ми кажеш, че ще ме обичаш,дори ...

Осъзнах, че съм идиот егоистичен,
на всяка се предлагам във анфас,
представям се като поет лиричен,
а всъщност съм си най-обикновен глупак.
Вървят след мене много пеперуди, ...

Възседнах вятъра, да полетя.
Разроших волните му къдри.
Разбрах сега, че се запролети
във мъжките ми мисли мъдри.
Сега надежда в мене разцъфтя. ...

Как да спра и да не мисля за тебе.
Как да отмина край тебе със затворени очи?
Как в съня си да спра да те виждам.....
..Как от сърцето на другата да те завърна?
Как да спра да се радвам, че те има на този свят? ...

Трябва да откриеш човека, с когото ще ти се иска да се отегчаваш. След като не съществува вечна страст, нека потърсим поне приятна досада.
от "Любовта трае три години"
на Фредерик Бегбеде
Седеше сам на бара и допушваше поредната цигара. Обичаше това място. Едно от многото, които посещаваше за разноо ...

Не си мечтая за Парижка пролет,
тя – моята, провинциалната ми стига,
два щъркела ще съм доволна
в гнездото си ако пристигнат...
Два гълъба невинни да загукат ...